След като хипстър културата тепърва бавно, но умело навлиза в България, не мога да не споделя тази брилянтна реклама, която вече го е обърнала на ирония.
Коментари
37 коментара
Кажете нещо по тематаСлед като хипстър културата тепърва бавно, но умело навлиза в България, не мога да не споделя тази брилянтна реклама, която вече го е обърнала на ирония.
37 коментара
Кажете нещо по темата
‘Хипстърите’ в България са остро circa 2004
Хаха много свежа кампания.
Обаче BG никога не е страдала от липсата на младежи, които изглеждат като част от някаква субкултура, но всъщност само си мислят, че знаят за какво става въпрос в нея. Не може да си пънк без да знаеш кой е Richard Hell, не може да си ню уейв ако си разбрал за е Ian Curtis едва от филма Control, не може да си инди ако нямаш албум на The Smiths, или да си готик ако не си чувал Bauhaus(групата), и не може да си арт без да знаеш какво е Bauhaus(дизайн школата) или примерно кои са Jackson Pollock или Basquiat.
Обаче можеш да изглеждаш все едно си, поне на пръв поглед.
Сега и това с хипстърите ми изглежда като естественото продължение на тази BG традиция да изглеждаш все едно си в час, но без неудобствата да навлизаш по-навътре в материала, щото си too cool for school and oh so ironic ‘n shit.
Мисля, че ще има успех в BG =]
@new stylish creep – съдейки по блогът ти и ти можеш да минеш за хипстър.
Ian Curtis има твърде малко общо с new wave, единствено в това, че е бил в post-punk групата Joy Division, която е довела до new wave групата New Order. За инди – по-скоро позьорите ще се гордеят с това, че слушат Тhe Smiths, за останалите си е нещо естествено.
Не знаех, че има субкултура „арт“.
А за приемането на субкултурите в България, освен че винаги идва със закъснение има и известна доза побългаряване. Както ти каза, българите рядко стават радикални привърженици на дадена субкултура и го карат по-кежуал. Може би единствено метълите, но те си имат вече отделна българска версия на субкултурата си. Спомням си като емото беше актуално как в България емо тинейджърите се обясняваха как те не били депресирани ами напротив били ‘веселяци’. Изобщо интерсна тема, ще се радвам да прочета смислени коментари.
E, зависи от дефиницията ти за хипстър. За мене всеки, който е слушал поне половината от албумите в блога ми вече не е хипстър, защото е достатъчно информиран за нещата. Хипстър според мен е нещо като poser.
Относно Joy Division, тук също зависи от дефиницията ти за New Wave. Аз лично се придържам към първоначалната дефиниция, тази която Paul Weller дава в началото на едно интервю. За да не давам втори линк, search youtube: The Jam – Paul Weller Interview Part One (The Tomorrow Show, 1977)
Относно Smiths, дадох ги за пример именно защото са „нещо естествено“, може би най-основната инди група са, обаче в BG много хора, които се мислят за инди не са слушали цял техен албум.
Иначе, тук май наистина хард рока и метъла е най-застъпената субкултура, което доста ме натъжава. В много малко държави метъла се приема с такава сериозност. Това е музика основана върху клишета, както музикални, така и лирически, което позволява да бъде много по-лесно възприемана от деца и тийнейджъри. Но в BG този тренд продължава много след това, познавам много интелигентни 20+ годишни фенове и като гледам скоро няма да се променят нещата.
Проблемът на субкултурите в България е, че са нетолерантни една към друга. Най-нормално нещо в Германия е един човек да отиде на рок концерт, а после на техно парти.
Тук – сакън. Човек, който ходи в Ялта не отива на техно парти, мрази дъбстепа, без да го познава. А метълите смятат, че с метъла от 80-те музиката приключва, без да се оглеждат дори за пост-метъл, а за друг стил – дума да не става.
От това всички губят.
+100000 виртуални точки за мнението на Еленко. Хората трябва да са културно всеядни, но да имат „рифайнд“ музикално/арт/т.н. небце и да могат да отсяват плявата във всеки един жанр.
Макс
И разбира се като българин не мога да си позволя мнението ми да бъде балансирано и същевременно позитивно, така че поздрав с парчето на Warlock Pinchers – Morrissey Rides A Cockhorse.
по скалата аз съм толкова 2007.
Creep, бъркаш арта с history of art. Но ако хипстър значи надута пуйка като тебе, ще се наложи да си пусна малко чалга просто за да съм сигурен, че не съм хипстър.
http://www.youtube.com/watch?v=HP2W0LqQwEE
(кирилица)
Муахаха, Алек, мерси за видеото:)
gradinko, ништо не бъркам аз.
бтв, ако четеше какво пиша по-внимателно, щеше да усетиш, че не претендирам да съм хипстър, просто изразявам лично мнение относно субкултурите в BG, от които се интересувам по принцип.
Поне не смятам за необходимо да пробутвам маловажните си мнения по ВСЯКА ТЕМА в този блог, за разлика от теб. =]
Обаче, Крийп, първо ти видях снимката и след това вече беше абсолютно невъзможно да чета по-внимателно какво пишеш, защото като се смея и шкембето ми тресе бюрото, та буквите се размазват пред погледа ми.
Хаха, мда, признавам, че не всеки е способен да достигне изтънчената естетика на твоя външен вид, Градинко =]
Градинко,
Като човек който отдавна употребява форуми, надявах се да спестиш ad hominem атаките, а да оспориш аргументите на хората.
Еленко, като човек който отдавна употребява форуми не знам защо си се надявал на нещо такова:)
И как искаш да участвам сериозно в спор Яки ли са хипстърите – това би било толкова неиронично!
Sooооo anyway…
Максим, това което казваш с културното всеядство и refined taste е яко, но и доста утопично според мен. Човек трябва доста време да дълбае в дадена субкултура, много да гледа/слуша/чете, за да може да отсее най-стойностните и смислени неща в нея от всички cash-in wannabees & wagon jumpers и пак години след това ще открива нови стари неща, които въпреки всичко е пропуснал, а някои от тях направо редефинират всичко до тук познато му.
Другият вариант е да се довери на мнението на някакъв източник на информация, но тогава пък всичкия този ноулидж е втора ръка и винаги ще липсва нещо съществено от корените на дадена субкултура. Например нещо като клише е, че всички хипстъри се информират от pitchfork, но там напоследък възхваляват разни нови банди, които за мен са доста посредствени в сравнение с разни по-стари неща, но просто са по-актуални за тях, защото все още са сравнително obscure, т.е. автоматично стават hipster-worthy:)
Правилно ли разбрах – ако бягаш от всичко мейнстрийм и се интересуваш от изкуство си хипстър? Какви ли абсурдни субкултури няма да измислят.
Това със слагането на етикети на хората не води до нищо добро, а още по-зле е ако решиш сам да си лепнеш етикета.
Хипстърите са смешни. Като всяка субкултура, която се взима прекалено насериозно. Но пък е забавно да ги гледаш.
@Маймуняка, това е основното при хипстърите. Те не се взимат насериозно, за тях по-характерно е да взимат всичко иронично. Виж им само интересите. Едва ли има друга субкултура, която пие нарочно евтина бира, носи нарочно глупави дрехи и се ебава като цяло толкова много със себе си. Хипстърите са буржоа, които на ебавка се опитват да минат за ‘работническа класа’ и въпреки това държат на културния си елитизъм.
Като мацката в „Common People“ на Pulp.
btw, поздрав с най-добрия клип ever!
http://www.youtube.com/watch?v=ou5BKrT5Wg8
@NEW STYLISH CREEP,
Аз лично не мисля че е утопично да можеш чисто от „професионална“ гледна точка да прецениш дали в една музикална идея е вложена мисъл и труд. Нужен е много основен инструментариум от познание на музикални термини и похвати, за да можеш да оцениш минимализма и същевремено богатството от звук при Battles, но понякога и куража да кажеш напук на Pitchfork че парчето Leyendecker прилича на инструментал на Ъпсурт, с риска разбира се, да те погледнат лошо хората в пуловерчета от втората употреба или още по-лошо да решат, че си много забавен. Лоша/добра музика няма. Има музика, която ни въздейства и такава, която не. А за хората, които се опитват да интелектуализират изкуството, което ни действа на най-първично ниво мога само да им се изсмея и като пича от рекламата да цитирам Кант, който е казал че: „Музиката е най-низкото от всички изкуства, защото не можеш да затвориш прозорците на своята душа.“
За повече информаця с реални доказателства относно как музика влияе на мозъка от звуковия инжинер работил със Стиви Уондър и по нататък в жизнения си път превърнал се в невроучен- Даниел Левитин – http://www.amazon.com/This-Your-Brain-Music-Obsession/dp/0525949690
new stylish creep, не знам само към коя субкултура се причислява заместването на български думи с английски??
BUKI, към никоя, просто обичам да нервя хората като теб =]
@максим, незнам за теб, но аз лично си признавам, че доста от музиката, която в момента считам за любима, когато за първи път съм я чул не ми е въздействала. Най-често защото все още не съм бил дорасъл интелектуално за нея, както в последствие установявам.
Но все пак зависи как я възприемаш – за мен двете най-важни неща са атмосфера & смисъл.
@new stylish creep
Явно не успях да се изразя правилно. Интелектуална страна на музиката съществува, но тя може да се прояви само в текстовете или евентуалната конвенционалнот/неконвенционалност на дадена музика.
Sonic Youth – Експериментират с различни китарни строеве = интересно.
Henry Rollins – Дървени текстове, но болезнено искрени + готини рифове = интересно.
Последните Incubus – Комерсиални любовни песни за детската аудитория, но невероятни аранжименти.
Ако търсим дълбок смисъл в музиката явно сме занемарили сериозните. Има място за интелектуалност и там, но фокусът не бива да се измества от самата музика.
Рок музиката в момента претърпява огромни промени.
Бумът на инструменталния рок в момента повече я доближава до електронната музика, която авторът на блога някога сравни със стратегия за сметка на 3D екшъна в лицето на рока.
Интелектуализирането се задълбочава с търпението на аудиторията.
Всичко останало, което хроата наричат музикален вкус може да се промени(отвори към различни стилове) с търпение и непредубеденост.
Макс
*- добавка
Ако търсим дълбок смисъл в музиката явно сме занемарили сериозните книжки.
намен тея хипстъри ми приличат на педали и лесбоси решили да приличат на нормални хора.. ама някак им прозира маскировката, а Градинко има постове далеч по намясто от разни рошави превземки,
поздрави!
Тоя Градинко ма утрепа :)
Най-голямата субкултура у нас е изразена чрез фен-масата на Милко (Калайджиев), Борис Дали и Тони Стораро.
I wish you happy hipsters, not unhappy ;)
/м/у другото не можеш да оставиш коментар само на английски, не знам до колко е добре.
@НИКОЛАЙ
Поп-фолкът отдавна не е субкултура, моля ти се. А метаморфозата му е аналог на рока навремето и диското след това.
как ме кефите с дребните си размишления. черпя ви с това видео – http://www.youtube.com/watch?v=17jymDn0W6U – а после елате при мен, и нека започнем супер значимия разговор аз хипстер ли съм или не съм.
Еленко е най-големият хипстер в България. Няма кво да се лъжем
Макси Бехар е единствения хипстър в България. Всичк исме виждали мустака му.
ето и по въпроса с неутралността на субкултурите по другите държави http://mp3.dnes.bg/news/2010/08/10/Deyv_Lombardo_Slayer_se_kefi_na_Lena_ot_Evroviziya.6484
Само от месец знам името на суб-културата към която принадлежа и вече яко успя да ми писне да ме разглеждат по форумите и тук-таме като някакъв гнусен, странен, тайно слушащ чалга човек. Не бе, не съм! Хипстърите са (сме) толкова яки хора всъщност. И с тази настървеност, с която обсъждате хип-културата: сякаш сме на всяка крачка, на всеки километър. Аз досега само един хип съм виждала. Не бъкаме толкова, че да ви вадим очите. Или?