Откак NYTimes си отключи онлайн архива, интернета гаче ли стана по-интересен и една идея по-безплатен?
Оттам – ето хубаво мнение на един от колумнистите им – Дъглас Купланд относно моя любим шрифт – Helvetica. Хелветиката дори на кирилица изглежда приятно чепат, но при него както с много други неща у нас – или го обичаш или го мразиш; рядко има средно мнение. А идеята на шрифта е точно средата:
In the world of type, Helvetica was the supposed endpoint of design. It was designed to be 100-percent emotionally neutral (yes, how Swiss, the same country that brought us sleeping pills – Helvetica is the Latin name for Switzerland), and when it was marketed in 1961, it caused a revolution, because everything the font touched it modernized. Helvetica essentially takes any word or phrase and pressure-washes it into sterility.
Той споменава и филма за шрифта, който чакам с нетърпение да почне да се продава из Amazon, щото бутиковите онлайн магазини не доставят до каубойски дестинации като нашата.
Филма е чуден. Дори в пълната с дизайнери премиера в Лондон се чуваха изблици на смях – филм богат на типографична драма и дизайн жаргон от рода на „Helvetica in the morning, Bodoni at night.“
http://www.experimentaljetset.nl/ не бяха много убедителни, за сметка на това пък Майкъл Бейрут от Пентаграм се представя подобаващо.
Ма айде стига спойлери…
http://theplamen.blogspot.com/2007/06/blog-post_7875.html
но аз си обичам Гил. а тази тениска, ммм: http://www.high-tee.com/Pages/pop%20gill.html
Пламен,
Това не е Гил Санс на тая тениска. Геометрично несъвместимият долен етаж на „а“ и „g,“ което изобщо не се знае от къде идва, го издават веднага. Това е някаква пригодена работа – поне 4 нехармонични негативни пространства прозират веднага. Слаба композиция, а за kerning-a няма да казвам нищо, щото ще стана за смях, ако вече не съм станал.
Не е лична критика, просто Гил е класика и заслужава рессспект.
Поздрави.
как човек да обича нещо с което е пренаситен
не знаех, че helvetia значи Швейцария, но е интересно, понеже helvete на шведски и на норвежки е „ад“…
Асене, не, не е Гил Санс, а Гил Санс Ултра Болд – то си пише де ;-)
Всъщност, не съм сигурен дали Ултра Болда е дело на самия Ерик Гил, но си е част от семейството Гил Санс при все огромните разлики в начертанията.
Филмчето е ултра добро.
Убедих се, че си заслужава да се гледа отново през определен период от време.. :)
Много е важно това, че като всеки добър документален филм – показва двете страни на монетата – плюсовете и минусите от употребата на шрифта.