Най-лесните пари, които съм изкарвал някога бяха, когато намерих, по-точно смених, работата на един познат, програмист.
Фирма си търсеше добър, тясно-специализиран front-end уеб разработчик. Шефът, който ми е познат, ми писа дали знам такива хора.
Иначе не правя такива услуги (или по-скоро забравям), но той каза, че ще получа процент от стартовата му/й заплата, което правеше доста над 1000 долара.
За пръв път получавах такава оферта и изненадващо, се оказах тайно мотивиран. Изпратих обявата за работа на 3-ма души, познати и не чак толкова, което ми отне минута, не повече.
След две седмици, след като се оказа, че са се харесали с единия от познатите, ме повикаха да взема парите. Пак не можех да повярвам. Но в дългосрочен план се оказа, че и фирмата и моя познат са доволни. А; и аз.
Днес една позната ме пита дали познавам PR експерти, щото си търсели; млад, хипер-активен екип, атрактивно възнаграждение, големи клиенти, сещате се…
Познавам десетки, отговорих. Попитах, ще получа ли % от първата заплата? Тя се изсмя.
Странна работа. При положение, че работния пазар е толкова оглозган (съгласни?), въпрос на време е намирането на човек да стане двупосочна услуга, т.е. не само за търсещият работа (който в случая дори и не търси, щото е добър), но и за този, който ще го мотивира.
Попадали ли сте в подобна ситуация?
И с риск дискусията да стане титанична; кои са най-лесните пари, които сте изкарвали?
П.с. Докато пиша това се сещам, че съм получавап поне 5 пъти запитвания дали бих публикувал обява за работа в този сайт…
Познавам доста хора, които намират точните хора за точната работа.
Но това им е занимание помежду другото. И не съм чул до сега някой пари да е взел от това. Виж услуги и бира доста са получени.
Мисля че случая ми е подобен – аз продавам неща, които другите не могат да продадат, нямат желание или нямат време. Най-голямата сума, която съм изкарвал наведнъж е 200 лв.
най-лесните пари, хмм. Премонтиране на една реклама, 200 кинта за 2 кадъра и 5 мин рендване. Бай дъ уей ако знаете колко некадърни рекламни агенции има само в София, лощо да ти стане. А отгоре на всичко имат сносни клиенти. ДА им се чуди човек на акъла на клиентите.
Предложиха ми по 10 евро на човек, когото препратя за психобиологичен експеримент.
Препоръчах едного.
Инак съм броил коли – около 15 часа си висиш в колата и броиш минаващите по определен маршрут – за 100.
Продадох 5 картинки „Турбо“ за 20 лв преди около 13-14 години :)
Ха, Paro, аз въртях бизнес с дъвки Алф и с лъскави топчета някъде в началото на демокрацията. Определено бяха лесни пари, купувах ги 5 пъти под продажната цена, а дъвките бяха с лепенка, така че се харчеха здраво.
Така и не успях да намеря доставчик на дъвки с костенурки нинджа. Щях да направя удар.
направих лого – 200$ за има няма три 4аса работа
Намерих кой да внесе 1000 броя ключета за старта на Becks в България (мисля, че ги бяха пъхнали в поканите), беше много сладка печалба, няма да кажа колко обаче :)
Най-лесните ми кинти ги изкарах през 91-ва. Едни моливи се продаваха по 10 кинта в училищната книжарница, а аз и един съученик ги намерихме за по 3. Бяхме много шокирани, че може да съществува толкова голяма разлика в цената – имаше стоки, на които цената все още беше щампована. Още помня, диалога с продавача.
– Колко струват тия моливи?
– 3 лв.
– А колко имате?
Тогава бяхме трети клас между другото.
После ги продадохме супер лесно, не шот на децата много им трябваха моливи, а защото „В книжарницата струва 3 лв повече!“
Най-лесните ми пари… Брат ми реши да продава кестени, в детската си градина. 20ст. бройката. Обеща, че ще ми даде половината от спечелените пари, ако си купя кестен пред децата от групата му. На края на деня разполагах с около три лева.
Само за пояснение, беше събрал кестените от двора на спомената вече детска градина (има поне петнайсетина дървета, иначе казано всичко е заринато с кестени). Тогава той беше на 5г. :)
не съм изкарвал лесни пари :)
Важно е да се каже, че има страхотна разлика между това да изкарваш/правиш пари, и да ги получаваш. Ма сигурно тва е демокрацията.
лесни пари – не, нормално добри, за съжаление кървави :(
Може би най-лесните пари, които съм изкарвал са едни 15 лева от игра на Pocket Tanks. 3 рунда срещу баща ми. Който бие, дава на другия 15 лева. Отне ми около 5 минути да го бия.
И аз все още не съм имал възможност да изкарам лесни пари. :\
Най-лесните пари, които съм изкарвала бяха около 500 английски лири преди 4 години. Отделях по около 4 часа в продължение на 10 дена, за 20-минутни обиколки в началото на всеки от 4-те часа из 15-тина от залите на един английски университет, надниквах и отбелязвах в една таблица колко процента са пълни. Съответният университет го правеше, за да си оптимизира използването на помещенията и да провери каква е посещаемостта за семинари и лекции. Беше супер сладка работа, защото през останалото време учех по пейки и кафенета, а докато обикалях срещах познати.
Други лесни пари изкарах като пратих една от курсовите си работи в чуждо списание и оттам ми платиха около 500 евро; курсовата работа си беше готова така или иначе и бях на път напълно да забравя за съществуването ѝ, когато ми казаха, че са я харесали.
Ха.. :) В детството си, въведох продукта „презерватив“ в училище. С посредничество между аптеката и съучениците ми, си докарвах 500% от вложеното. Сумата се размива.. беше период. Моите хора много се забавляваха, след като преодоляха „спирачката“. Стартираха естествено с прозаичните „водни бомби“ през прозореца. Но бързо превключиха на ефекта: „Изненадаа! Над бюрото си имате „балон“, лепнат със статично на тавана. Кога ли ще падне.. на главата Ви?“ После минаха на пълнен с вода, но само в ненадут обем. Откриха Фалоса. Леле, дано неволно не съм причинил неприятни впечатвания относно размер.. :(
Извод от всичко това:
Преди е било доста по лесно да изкараш лесни пари.
в сап бонусирането за намерени нови кадри от техни служители е вътрешнофирмена политика в двете посоки – намерилия и новодошлия, както и трябва да е. както трябва и да правят по-добрите фирми с външни хора.
а най-лесните пари – от еврофутбол – драскаш едни символи в едни квадратчета и после четеш комбинация от цифри, не повече от 8-10. но също толкова лесно и ги загубих, пак там :-)
брато кви програмисти ти в казино не си ли ходил?
Началото на 90-те, средното училище.
Бяха много популярни геймбой-подобни Тетрис игрички. Преди да наводнят пазара обаче, достъп до такива имаха само децата на родители, които бяха в чужбина и ги носеха като подарък. Та си бяха рядкост де, и голяма мания.
На един съученик му бяха донесли много як тетрис (Аполо се казваше) и той започна да го дава под наем междучасията – за еди-колко-си стотинки получаваш време за игра. По това време неговият тетрис беше сигурно единствения в цялото училище.
Малко след това (появиха се и други тетриси, купени от България) по стечение на обстоятелствата той ми продаде играта си и аз започнах също да изкарвам пари от него. Беше лудница, не знам колко съм изкарал, но сега всъщност ми е тъпо, че съм вземал пари от съучениците си за да играят.
MixMan,,,
прав си – тъпо е било :)
лесни пари? хмм… преди няколко години успях да продам един от старите си компютри за доста пари, като преди това го преработих в рутер с някой по-специфични възможности :) реално имах работа по него не повече от 5 часа. струваше си :) с парите си взех доста яка машина за това време.
с това признание, Еленко, направо обезсмисли целия съботен Капитал по същата тема ;) кво ти подбор на персонала… важното е кой кого познава хъх
Най-лесните ми пари са били „откраднатите“ ха-ха