Коментари

  1. omg #
    12 април 2007 @ 1:44

    d’oh

  2. mase razbirase #
    12 април 2007 @ 0:53

    nqkoj den i y nashto selo ke ima takia

  3. 12 април 2007 @ 0:59

    Това е страхотно!
    И въобще – благодаря на Еленко Еленков за всички снимки на графити, които слага в блога си.
    Така лека-полека почнах да ги оценявам като изкуство, почнах да ги откривам по улиците.
    Графитите са ново изкуство, поне в България. Преди 15 години самата дума „графити“ ми се струваше неадекватна. Това което имаше в София (и в другите градове) бяха надписи и почти никога изображения.
    Разбира се, надписите също бяха интересни, понякога супер творчески или просто много забавни. Писах курсова работа за графитите в семиотична перспектива, но всъщност се занимавах с текстове. Текстове в нов, отворен, свободен, конкурентен контекст.
    По същото време друг колега написа курсова работа за графитите върху Паметника на съветската армия, които впоследствие неколкократно бяха „почиствани“.
    Ако не се лъжа годината беше ’92-ра или ’93-та.
    Меги от Института по фолклор пък написа цяла дисертация за графитите.
    Сега, 15 години по-късно, градската среда е толкова променена, улиците на София са толкова различни, просто е невероятно.
    И има забележителни графити – шаблонни, хартиени, следващи очертанията на олющената мазилка, цветни, черно-бели, многословни или абстрактни.
    Във всеки случай – благодаря, Еленко, твоят сайт направи много за да си отворя очите за това :-)

  4. Stefan d-r Dimiter Cholakoff #
    12 април 2007 @ 17:14

    г-н Вълковски,

    чрез черезвичайния си ентусиазъм по отношение на графитите, вие и останалите пишман-графитолози, ако мога така да се изразя, легитимирате градския упадък и триумфа на посредствеността.

    Издигайки графитите до „изкуство“, вие имплицитно упълномощавате всеки, който може да държи спрей, до ранга на творец. Графитите са една излишно агресивна форма на протест, те са една паразитна проява на нарцисизъм и липса на вкус най-вече поради хаотичността
    си и липсата на контекст.

    Ако кучетата можеха да пикаят боя в различни цветове, те биха били перфектните графитисти. Аналогията, предполагам, я разбирате.

    Неслучайно в големите градове по света графити се срещат предимно в по-бедните квартали, защото те са една подмолна практика от и за парии.

    Много малко са образците на графити, които по някакъв начин подпомагат и допълват мястото, на което са лепнати. В повечето случаи те имат разрушителен ефект и стоят като рана на съответната площ.

    Хайде, ще призная, че при остарелия жилфонд във София, някои от графитите по софиийските стени имат лек освежаващ ефект, но това е проблем на жилфонда и графитите в случая са по-малкото зло.

    Графитите в София са естествено продължение на липсата на разумен благоустройствен план и занемареността на външния вид на столицата, те, бих казал, са като акне на нейното лице.

    Така че, г-н Вълковски, използвайте енергията си и ентусиазма си да впрегнете усилията на „графитистите“ за по-креативна и най-вече организирана разкрасяваща дейност. Аз бих се насочил към ъгъла на Раковска и Граф-Игнатиев, там на фасадата на сградата, до продавачките на цветя, където обикновено има рекламни банери, е идеалното пространство за един мега-графит в стил Рой Лихтенщаин или поне „Зимния Параклис“,;да, опитайте са де накарате ордите графитомани да ви направят „Зимния Параклис“ със спрей на площ 8х3 метра и ще разберете тяхното творческо безсилие.

    С пожелание за успех, ваш,

    д-р Стефан Димитър Чолакофф

  5. Boro #
    12 април 2007 @ 18:25

    Chestito Elenko, subra serioznite forum-pisachi v bloga! ;)

    p.s. yavno ako pravish greshki v kalkulaciite, ne moje da pishesh po foruma…tova puk zashto?

  6. pan4o #
    12 април 2007 @ 19:14

    http://www.daimgallery.com/

  7. fsk #
    13 април 2007 @ 0:59

    @Stefan d-r Dimiter Cholakoff

    мисля че не сте компетентен за да се изказвате толкова глобално за „графитистите“ у нас и мисля че ако се позаинтересувате по темата ще разберете че и тайната вечеря ще е като лека закуска за някои наши творци. приятна вечер докторе, аз съм при сестрите днеска!

  8. Св. #
    13 април 2007 @ 12:21

    Да отбележа, че графитът по-горе представлява прогресивно развитие в жанра. А именно, триизмерен е. Много добре са използвани спецификите на терена. Макар че земята на снимката е леко отрязана, можете да забележите, че там е разположено изображението на каишката на кучето. Опашката също е на земята. Хълбоците на кучето отчитат скосяването на конструкцията и то изглежда като че се е привело, за да души. Г-н Чолакофф, незнам защо говорите за липса на контекст. Ценното в графитите е контекстът на градската среда. Ако бяха в рамка в картинна галерия, не биха имали същото въздействие. И Ван Гог не е бил приет добре приживе, вероятно защото не се съотнася лесно към „Зимния параклис.“ Разбираемо е.

  9. Васко #
    13 април 2007 @ 17:51

    Чолакоф е прав донякъде.

  10. A #
    14 април 2007 @ 14:08

    Думите на уважаемия д-р Чолаков предизвикаха у мен значителна доза потрес. Затова не мога да не споделя следното.

    Колкото по-малко хора мислят като него, толкова по-добре за различните, свободни, интелигентни, интересни, живи хора, които искат да кажат нещо цветно на сивата маса от зомбита, за които най-важно е да си купят телевизор и кола. Толкова по-добре за онези, които рисуват цвете върху бетона, без някой да им е дал пари за това и с риск някой да ги арестува за вандализъм. Толкова по-добре за онези, които отказват да приемат цимента, асфалта и стъклото за даденост и създават човешки остров в нечовешкия океана на града.

    Да, така си мисля и аз.

    All the best!

    P. S. А графитите от Рио са наистина много идейни и симпатични.

  11. 16 април 2007 @ 23:36

    Чолакоф не е прав. Доникъде.

    Но пък е страхотно, че е писал. Симптоматично изказване – по-добро не бих могъл да си представя.
    Основната разлика между нас е в съдържанието, което влагаме на понятието „изкуство“. Или по-точно – различна идея за това кой и как „има право“ да създава изкуство.

    Преди осем години Чарлз Ландри и Франсоа Матарасо публикуват своя текст за 21-те стратегически дилеми на културната политика (самият текст – на моя сайт). Втората дилема е „Културна демокрация или демократизация на културата“.

    На единия край на дилемата е този подход, който е воден от „дълготрайната вяра в цивилизоващата ценност на изкуствата и от последователното желание да се демократизира достъпът до него.“ Когато едно правителство или една културна организация споделят този подход те намалява цените на билетите, организират образователни програми, използват националните медии за популяризиране и т.н. Един вид – нека все повече хора да ходят на опера, за да станат по-добри.

    В края на 60-те, обаче, се появяват хора, които ясно и силно заявяват, че да се осигурява достъп до точно определени културни ценности, начини на изразяване и културни продукти не е върхът на демократичността.

    Казано с други думи, тези хора твърдяли, че културата и изкуствата не са нищо повече от начин, по който всеки един човек изразява (може да изрази) себе си. Затова е глупаво да говорим за високо и ниско изкуство, затова не може да твърдим, че графитите са по-малко изкуство от операта.

    Този втори подход, наречен „културна демокрация“ включва и разбирането, че всеки човек има не само какво да каже, какво да изрази, но има и творчески заложби, които трябва да бъдат развивани. Затова акцентът на този подход е върху привличането на все повече хора в създаването на произведения на изкуството – графити, музика, танц, театър…

    Аз лично споделям този подход.

  12. Stefan d-r Dimiter Cholakoff #
    17 април 2007 @ 17:06

    г-н Вълковски,

    Благодаря ви за отговора. Напълно очевидно е, че Вие сте ревностен почитател на графитите и това само по себе си е добре. Това, което Вие и цитираните от Вас наричате „културна демокрация“, обаче, не е нищо повече от едно размиване на критериите за изкуство.

    Ако следваме Вашата логика, много скоро можем да очакваме графити от фекалии по софииските стени, които някои находчиви творци са решили да въведат като нов начин на изразяване.

    Тук не става дума за това да забраним на все повече хора да създават произведения на изкуството – графити, музика, танц, театър. Както вече казах, идеята е да спрем пълзящата посредственост сред графитоманите и да канализираме тяхната творческа енергия в нещо по-полезно. Дадох ви идея за мега-графита на Раковска, който бил бъл съвсем на място и в контекст на площад Славейков. В центъра на Лос Анжелес, точно срещу Брадбъри Билдинг (позната от филма Bladerunner) има огромен графит на Антони Куиин като Зорба Гърка,
    вижте снимки някъде и ще разберете за какво става дума. Този графит се вписва органично в околната действителност и наистина освежава мрачната тухлена стена, на която е направен.

    След като не искате „Зимния Параклис“, направете поне един портрет на Пенчо Славейков в стил Рой Лихтенщайн, той ще е много повече в тон със урбанистичната визия на площада и ще изкупи вината на хиляди „творци“, които са оставили бездарното си „изкуство“ по панелките на Дружба и Люлин.

    И ако ще се замерваме с имена, бих Ви посъветвал да прочетете, ако не сте го направили досега, малко от Франкфуртската школа (Адорно, Хоркхаймер), които са обяснили нещата по-добре от мен. Ако не искате да ходите чак там, идете по-наблизо и прочетете прекрасната книга на проф. Иван Славов „Кичът“. Повечето от графитите са един кич на подрастващите (на каквато и възраст да са те).

    Успех, Ваш,

    Стефан д-р Димитър Чолаков

Кажете нещо

Може да ползвате лек HTML. Email адресът ви остава скрит.

Абонирайте се за коментари през RSS