Може да не ви се вярва, но в София все още има градски транспорт и десетки хора го ползват. А откакто „лизинг“ не е само дума от мръсни вицове и всеки си купи стар Опел, градският транспорт не е толкова неприятен. Дори е регулярен.
Общи условия
За да ползвате градски транспорт трябва да отговаряте на условия.
Умствени:
- да знаете “къде ходи” транспорта, на който се возите към момента
- да говорите български, за да питате, ако не знаете горното
Физически:
- да не страдате от клаустрофобия
- да нямате против да пътувате прави
- да сте се къпали (опция)
Градският транспорт в София доскоро се ръководеше от “Столична компания за градски транспорт”. Един приятел с години води борба фирмата да премахне “градски” от името си (в полза на истината), но не успя. Наскоро тя бе прекръстена на “Център за градска мобилност”, каквото и да значи това.
Билети
Билетът струва 1 лев. Това са добре похарчени пари.
В Центъра за градска мобилност се забелязват прото-маркетингови напъни. Например – има талони от 10 билета за 7,50 лева, които горещо препоръчвам. В превозните средства има устройства, които шофьорите наричат “касички” и ви продават също билет, въпреки че често не работят и ви гълтат парите. Но общо взето вече няма нужда да прекъсвате шофьора между изпреварване, завой и цигара, за да се сдобиете с билет. Просто трябва да имате точни стотинки.
Валидаторите са друга хай-тек иновация, която се ползва предимно от възрастни хора и затова не съм се интересувал от нея, защото ми е рано. Обикновено възрастен гражданин се доближава до него, допира шлифера си и на валидатора светва надпис “таксуването успешно”.
Центъра за градска мобилност практикува и други маркетингови магии като например смесен билет за метро и автобус, но те все още не са изпробвани върху хора.
Контрольори
Въпреки че в последните години контрольорите говорят с човешки глас, те все още имат само един идол и това е агент Смит. Ходят като нормално (често оскъдно) облечени хора сред нас, но настане ли онзи специален момент, нахлузват тъмносините елечета на Центъра за градска мобилност и започват проверките като агенти на Матрицата. Стратегията им от години е ясна – почват от двата края на превозното средство към центъра, за да скъсят пътя на изплъзващи се хора без билети.
Относно возенето без пари – водещи експерти не го препоръчват, не за друго, но една подобна излагация не си струва спестения лев. Ако нямате билет, не спорете с контрольорите. Не сте прави. Ако някой друг спори с контрольорите, попитайте го толкова ли няма 1 лев за транспорт. Това обикновено решава спора с гузност.
Градският транспорт включва автобуси, тролеи, трамваи, метро и хибридът, който обединява всички тези форми (и взема стероиди) – маршрутката.
Трамваи
Трамваите принципно са най-редовни, най-чисти и най-топли (зиме и лете). Сравнени с другите методи за придвижване в София, тяхната средна скорост е най-висока. Противно на всички закони на аеродинамиката, в работен ден, трамвай №9 е по-бърз от Mercedes SLR в отсечката Хладилника – Централна гара.
Пристигането на трамваите е предвидимо с новите информационни табла на спирките, а разписанието им е винаги осъвременено на sumc.bg, без майтап. Трамваите са културни на пътя, никога не изпреварват неправилно, а звукът от стар столичен трамвай по Пиротска от години чакам да се появи в някое хаус или ембиънт парче на “наши момчета”. Но до тогава…
Ето и лошото – по субективна преценка, трамваите винаги държат нивото на най-много луди или пияни на глава пъници. Личният ми рекорд е в пътуване с трамвай №20, където от 6 души, 4 бяха луди, без да броим мен и още едно уплашено момиче. Обяснявам си това с факта, че трамвая се движи по релси. Ако нещо се движи в кръг няма шанс да се озовеш на място, където не си бил преди. Изпускане на спирката отнема най-много час до връщане на същото място. Това успокоява лудите и пияните хора. Те не обичат изненадите.
Понеже се движат в центъра, където хората са по-миролюбиви и най-често са излезли да харчат, трамваите привличат голямо количество амбулантни търговци, просяци в неравностойно положение (най-често незрящи) и просяци-музиканти (най-вече акордеонисти).
Тролеи
Поради своята жична свързаност, тролеите също спазват благоприличие близко до това на трамваите. Друг плюс: движението им е плавно и ви кара да свиквате с возенето на автомобил с автоматични скорости.
Най-вълнуващото събитие в пътуването ви в тролей е да се разкачат тирантите му. Самата процедура по закачането е удобен момент да обясните на повечето деца общо взето как работи тока. И да отговорите на най-важния въпрос за всяко момче, защо трамваите са с една жица, а тролеите – с две. И защо няма превозно средство с 3?
Автобуси
“Айде още малко навътре; има място по средата!”
Докато тези думи отекват в главата ми, едва се примирявам, че откакто икарусите поизчезнаха, автобусите не са много романтични.
Но все – те биват 2 вида: бавни и бързи, но разлика в скоростта им няма. Бързите имат тенденция да пропускат спирките, на които искате да слезете. Особено по Цариградско.
Ключови автобуси:
- 84, 284 – задължително ги вземайте от летището (съответно терминал 1, 2) при всяко връщане от западна столица. Задължително. Бърза разходка из Дружба ви помага да се аклиматизирате в софийско, да наваксате с креатива на рекламите от билбордовете по Цариградско и културния шок влиза съвсем меко, още преди да сте се ядосали на първия бакшиш и да ви се опълчи първата сервитьорка.
- 111 – свързва Люлин с Младост, но не подмолно като метрото, а по околовръстното с всичките му чарове. Става за играта наблюдение-и-оценка-на-проститутки и съзерцания на центъра в не много прашни дни. Или преглед на “шолрумите” за мебели, лампи, ауспуси.
- 1 – отива до Горубляне и Панчерево Панчарево. На първото място можете да си купите кола, а на второто – да идете на плаж или да се ожените в ресторант “Лебеда”. Или и трите.
- 94, 280 – Противно на популярните схващания, тези автобуси са най-бързият начин да си направите екскурзия извън София. Хващате някой от тях и отивате в Студентски град – българският Вегас. Там в места като Строежа, Viper Rooms или фолк клуб Плаза ще се почувствате поне на 100 километра от тук. В горното не влагам ирония.
- 72 – возете се в този автобус само в компанията на чужденец. Кажете му/й, че ще правите special Ethnic Trip. Може да хванете 72 близо до Хилтън, Радисън или Гранд хотел София – там където живеят чужденците. Шофьорите в 72 носят ризи и като цяло е найс. После слезте на последната спирка в Красна поляна и се разходете във Факултето. Не снимайте. Ако е привечер, както съветват будни читатели на eenk.com, попитайте за Жабарника и дали Жаго пее днес…
- 68, 69, 70, 98 – от Дървеница (с изключение от 98, който тръгва от Хладилника) отиват до Бистрица и Железница – непрестанно набъбващи селца в полите на Витоша. От там можете да отидете на пикник или да качите Черни връх, Витоша от изток. Живописно е. Минават през Симеоново (друго понабъбнало селце), където можете да се снимате пред къщата-охлюв и да изпратите резултата до свои приятели в САЩ като казвате, че сте в Астана, Казахстан и че там това животно е свещено, и правят подобни къщи, защото архитектурата се смята за наивистично изкуство. Или нещо подобно. Ще ви повярвят; доказано.
- 64 – отива до Бояна, където има Игликини поляни, скучаещ президент, водопад, прашасал Национален исторически музей, скъпи черни коли по улици без асфалт, едно цъкрве от 12-ти век, реставрирано до неузнаваемост и много къщи под непрестанно видео наблюдение. Хората, които извършват видеонаблюдение в Бояна са 75% от населението на този квартал. Ако се задържите още малко в рейс 64, той ще ви отведе до Драгалевци, където има ресторант Воденицата, паметник-козичка, още видео наблюдение, “луксозни комплекси от затворен тип” и лифта бай Кръстю, който взема половината път до Черни връх за 4 лева и ~30 минути. Облечете се добре.
- 309 – качвате се от пл. Сточна гара, без да се питате защо го наричат площад. Вземате 14-милиметров широкоъгълен обектив и DSLR апарат с добре заредени батерии. Правите еднодневен фото-роман в Люлин 1 и 2, поставящ парещите днес въпроси относно стила на архитектурата в късния соц. Изпращате го на водещите столични lifestyle списания и те много ще се зарадават, защото ще сте били на места, където кракът на фотограф от столично lifestyle списание още не е стъпвал. Пазарете се за цената на вашия труд, въпреки че е безценен.
Метро
Най-важното, което трябва да знаете за метрото е, че никога не трябва да употребявате глагола “пътувам” в едно изречение с “метро”. Столичани употребяват “возя се”. Например: “Возих се сутринта с метрото.” или “Айде, че ще се возим с последното метро нагоре.” Нагоре означава Младост, въпреки че е на юг. Витоша създава това илюзорно чувство за баир.
В столичното метро, за разлика от нюйоркското, етикетът изисква да се втренчиш с всички сили в хората край теб. Но! Хубаво е да почнем тази добра практика и да отбягваме погледи също както хората в София го правят по улиците.
Метрото ходи от Обеля до Младост, но освен шофьорите, не е известен случай на гражданин, който да е нарпавил този преход без кислородна маска и пакет кръстословици.
Маршрутки
Гледали ли сте филми за Виетнамската война? Там дузина мъже седят в търхбуха на тъмен дрънчащ самолет, стиснали са парашутите си, някой гледа снимки на любимата, друг пуши, трети си остри ножа, но всички чакат да се да се отвори вратата, за да се изстрелят в неизвесността със своята мисия.
В столичните маршрутки атмосферата е подобна, само че хората държат най-често пликове BILLA, има и жени; и никой не знае плановете на другия. Никой не знае и плановете на шофьора. За разлика от военните филми, напускането на маршрутката е непредвидимо. Всеки има собствена мисия, отбягва погледите на другите и чака момента, в който ще плъзне вратата и ще скочи.
Затова и на столичен жаргон този транспорт се нарича парашутка. Затова най-често използваното изразно средство на маршрутката са аварийките.
То е единственото транспортно средство, еднакво опасно както за хората вътре, така и за тези отвън, защото шофьорите нямат право да качват правостоящи и, разбира се, да карат по този начин. Бил съм в 2 леки катастрофи с маршрутка. В едната шофьора благоволи да върне парите на всички. В другата просто се ядоса.
От друга страна, маршрутките са точно това, което градският транспорт трябва да бъде – базиран на нуждите на хората. Линиите не са от планове за придвижване от 60-те, а реално идват от нуждите на хората да пътуват. И затова поддържат най-популярните дестинации. Например Студентски град – централна гара. Симеоново – център.
Градският транспорт трябва а) да ги забрани или б) накара да спират само на спирки или в) отвори дестинации сходни с техните маршрути и да ги конкурира.
Все още мисля да предложа на софтуерна фирма за игри да нарави симулатор Marshroutka Driver: Valio’s Challenge. Избираш маршрут, модел, смяна и почваш. Освен карането в София, което си е предизвикателство per se, шофьорът на маршрутка трябва да избягва дупки, следи другите маршрутки “да не ги съберат” (хората), да гледа за махащи хора, да спира веднага, ако някой му прошепне на ухото и да връща точно рестото над лев и педесе. И да се движи по график. Между нивата ще може да си купувате нови тръби за оборудване на маршрутките за правостоящи и допълнителни столове.
***
Ако сте пропуснали, вижте моя гид за столичните таксита, който събра добри коментари.
Коя е вашата най-весела случка с градски транспорт? Кой е любимият ви № тролей, трамвай, рейс, маршрутка и защо?
Очарователно!
Всеки има весели случки с градския транспорт. Хайде да си направим лексикон! Ще ви разкажа и аз нещо, стига някой да ми отговори на един въпрос: Само аз ли смятам, че тази зима е най-откачената от последните години???
В софийския градски транспорт пътуват предимно жени. Поради това лятно време той е едно от най-добрите места в София за зяпане на отегчени и леко облечени мацки.
хаха, #20-ката снощи: един мургав пич кара средно голям зелен байк в трама. без майтап. преди години съм виждала сутрин млади хора в 280 да пафкат и да пият на последните седалки на буса, но да караш колело в движещ се трам около женски пазар беше велико.
Градският транспорт е все така отвратителен, по-добре двама в колата, отколкото с 20-ма в рейса!
И специални поздрави за тролей 2112 по линията на единицата! http://twitpic.com/pc6br
Аз съм от „източната част“ и съм имал няколко забележителни случки с транспорта в София, но най-добре си спомням, когато трябваше да стигна до зоологическата (старата), беше преди доста години. Разделих се с едни познати, които ме упътиха да хвана 5-та като и подробно ми обясниха забележителностите по пътя за да не се изгубя. След около 5-10 мин чакане на спирката хванах емблематичния Трамвай Номер 5 и потеглих съблюдавайки „забележителностите“ за да не изтърва спирката. Всичко отговаряше на описанието докато в един момент забелязах и табелата „Овча купел“. Слязох обикалях известно време за да се убедя, че наистина нещо се объркало и хванах такси. Когато стигнах разказах как съм разгледал неволно 1/2 София и местните ми обясниха, че е трябвало да хвана автобус 5.
Все още съм дълбоко озадачен, каква ли е логиката за номерация и защо има „повтарящи“ движещи по различни маршрути? Навсякаде в страната номера е на линията (маршрута), а не на транспортното средство…
Къде е шефа да обясни на всички, че сте големи аматьорчета да се возите на рейс :) Истината за градския ни транспорт е, че е бавен, мръсен и депресиращ. Един ден с него ми стига за да се замисля за емиграция. Еленко ще ни разкажеш ли защо предпочиташ ГТ пред кола – имаш книжка, можеш да си го позволиш – може би за да бъдеш ЕКО ?
Правилното е Панчарево.
Добра статийка иначе :)
Всъщност градски транспорт не бях ползвал от училищните ми години. Но напоследък, именно заради Столичния закон за транспортна аеродинамика и механика, осъзнах, че ми е много по-бързо да стигна до работа с трамвай, отколкото с такси.
Именно така научих и следните две истини, които, драги Еленко си пропуснал.
Първо – валидаторът е изключително удобна иновация в транспорта, защото спестява носталгичната механичност на дупчене на билет, спестява ти глътнато левче от „касичката“, и стои някак европейски. Главната причина да си виждал хай-тек деденцата е, че от известно време всички ученически и пенсионерски карти се правят единствено магнитни, по същата безумна хай-тек логика, по която започнаха да превеждат пенсии по дебитни карти. Има баби които не могат да работят с телефон, ако е без шайба, какво остава за банкомат. Но това е друга тема.
И второ – контрольорът вече е рай за гратисчията, особено лятно време, защото всеки един от тази раса се носи с прилично на пос терминал устройство на врата, чиято цел е отчитането именно на тези магнитни карти.
А, и трето – аз съм онзи гражданин, нали, прехода в метрото, без кръстословиците и кислородната маска. Ей така, любопитно ми беше, повозих се…
Много, много добре. Факта, че пишеш по – рядко се отразява много добре на стила. Браво
„Обичам“ трамвай 20 зимата. Не сядам, по-точно не си позволявам. Парното е така засилено, че за 30тина минути път, при наличие на някое яйце – има вероятност да се излюпи, ако някак си не се е опекло :о).
Тези хай-тек иновации като апаратче за билети и валидаторче в линиите, които аз ползвам чат-пат (76, 413), ги няма :(
Иначе готина статийка, разсмя ме :)
@classicc:
Какво значи „статийка“, нещо като „чекийка“ ли?
@Еленко:
* thumbs UP *
УНИКАЛНО! Страшно ми хареса! Благодаря Еленко!
Има много истини, но понякога няма как – трябва да се ползва и градския транспорт с всичките му плюсове и минуси :)
@евелин
ГТ доста често е по-бърз от автомобил, освен това мога да си се облегна някъде (или да седна, ако имам късмет) и да чета книжка, вместо да псувам идиотите в трафика, ако карам кола :)
@Еленко
Много добър гид :)
Това попада директно в графа „Класика“!
Евала просто. :)
Голям смях със сутрешното кафе.. :) Ако колите някакси намалеят и с големи подобрения в ползваемостта, градският транспорт може да стане наистина супер лесен, удобен и необходим както (извинявам се, че го казвам) във повечето столици. Смятам за абсолютно невъзможно един турист или чужденец да вникне в тази система на придвижване, номерация без референции,.. или дори да разбере картата им :), без едноседмичен курс на обучение, примерно, или този гид по-горе..
Благодаря ти ;)
„защо трамваите са с една жица, а тролеите – с две. И защо няма превозно средство с 3?“
Всъщност има цяла серия италиански трифазни влакове, но проблемите със монтирането на жиците били огромни.
http://scalaenne.wordpress.com/2009/06/09/locomotori-elettrici-fstrenitalia-in-scala-n-ordinati-per-tipo/
Защо _в София_ няма превозни средства с три жици е отделен въпрос, отговора на който не знам. Най-вероятно заради подлите комунисти.
много се смях. благодаря.
Аз ползвам градския вече 10-та година и виждам и добрите и лошите неща всеки ден. Вече ползвам и метрото, но не виждам хората, които карат коли да се откажат от тях заради подземната железница. Всичко е въпрон на навик и организация. Возил съм се на абсолютно всички линии в София и имам доста случки и преживявания. А за картите не си прав Еленко. Не ги ползват само пенсионерите тези хай-тек иновация. Освен мен виждам и други млади хора, които все по-често са с карти заради удобството. Аз лично си взимам за три месеца за цялата мрежа и въобще не мисля за билети и контрольори…
Защо така обезкуражаваш хората да се возят гратис? Реално, при срещите с контрольор нищо не се случва, няма особен срам и в повечето случай може да си спестиш 10те лв. Тогава ГТ придобива някакъв смисъл, гаден е, но е аванта.
Уникално!
Както и „таксиджийското“
Готина статия, но си малко пристрастен към предпочитаният от теб транспорт – няма лошо.
Аз лично откакто пуснаха метрото зарязвам колата на ГМДимитров и припкам до центъра за 7 мин. преди с колата ми отнемаше поне 20-25, а и сега не мисля къде ще паркирам.
Дано само да навържат повече автобуси към метростанциите, за да няма нужда да ходя с колата до метростанцията.
Много добро!
Аз имам кола, мотор и колело и въпреки това използвам градски.
Лятото естествено с мотора или колелото, защото е най-бързо и най-приятно, въпреки, че е пълно с кретени, които нито признават правилникът за движение, нито се оглеждат. Точно заради тези типове и заради огромните задръствания избягвам да карам кола, освен ако не е абсолютно наложително – като например да се налага да се прекачвам с градския. Просто не ми се чака 2-3 пъти по 20-30 минути на спирка-табелка, за да се кача в някакъв смрадлив капещ отвсякъде кирлив автобус/трамвай/тролей. Ако е от дестинация до дестинация – качвам се и дрема – хем виждаш интересни хора, хем не си късаш нервите.
Метрото е супер за мен – винаги има място, идва бързо, пътува бързо. Не съм забелязал някакъв проблем с въздуха :-)
Дай направи един гид за гратисчията в софийския градски транспорт. Е това ще е вече полезно хаха!
Аз съм една от тези, които са минавали целия маршрут на метрото :) Даже по-скоро беше Сердика-Обеля-Младост-Г.М.Димитров :)))
Забавно е, особено когато е вечер към 22:30 и ти е скучно :)
Но си забравил една истина, която всеки себеуважаващ се студент знае и е изпитал на гърба/ходилата/и-всякакви-други-части-от-тялото : приликата между женското сърце и 280/94 – винаги има място за още един :))
Между другото забравил си да споменеш за GPS услугата. Въпреки, че интерфейса е малко куц и иска доста кликане, адски удобно е през мобилния телефон да можеш да си проверяваш кога ще дойде автобуса/тролея/трамвая :-)
Наскоро си спомних любимия ми персонаж в автобусите към Люлин (бях си хвана гадже от запада като млад). Като обикновения пияница, но в ръка държи мрежичка с мляко и хлаб, щото жената му е заръчала да купи хляба за вечеря, а млакото за закуска на децата сутринта. Обаче той се прибира с предпоследния 310, пропуснал е вечерята и смята да проспи закуската, и мноо те увжаа…
Прекрасна статия, Еленко!
Не мога да не отдам яки адмирации към ЦГМ заради автобус 113, който заедно с метрото прави най-бързия начин да слезеш в центъра от бизнес парка, ако си решил да се наковеш тази вечер.
И ходи покрай Кауфланда, което е черешката, защото Малинов между верона и сградата-калкан на маргините е извадка от Дантевия АД!
Статията е бибрутална. Еленко, кийп ъп дъ гуд уърк, качеството се засилва, точно както обеща.
Трамвай 20 и 22 бяха едно от най-травмиращите ми преживявания когато се преместих с София. Луди, пияни и други злета :(
Метрото е удобно за тези, които живеят близо до някоя от „станциите“ му. Аз съм една от тези щастливки, но за съжаление маршрутът е много ограничен все още. Иначе не знам някой успял ли е да се пъхне в някое вагонче от станция Константин Величков в пиковите часове – между 7:30-8:00,посока центъра?? Абсурд е да се качиш на първото дошло влакче, ако извадиш късмет може да се пласираш на третото. После ще ти трябва нещо повече от противогаз, най-добре е да си пластичен като каучук и да умееш да левитираш, за да не стъпкваш околните. И тук най-вече важи правилото на стадото, че всички трябва да се натъпчат на изхода, демек на вратата!
И още нещо – по трамвайна линия 3 се движат едни от най-гадните, стари, СТУДЕНИ соц-трамваи! Дори на 5та смениха „колите“, няма ли Фъндъчката да подмени и таралясниците по тази линия ??
много се смях! покрай мен също доста се посмяха.
поздравления за блога и за стила – чета eenk.com от години и не спира да ме изненадва приятно! този пост обаче влиза директно в „Любими“!:)))
Хубава статия, наистина :D
Обаче няма идея с това валидиране, защото така или иначе си си платил картата. Както преди беше с хартиените със снимките… и общо взето се обезсмисля ;) нищо – да правим статистика :D
Когато една приятелка попита, като си издаваше въпросната ел. карта, какво ще стане, ако забрави да я валидира и служителката любезно ѝ обесни как ще я глобят с 1лв. ?! ВТФ?! На въпроса – Е нали съм си платила картата, как така ще ме глобяват? Отг ; Ми така …
:D :D :D Просто ме разбиват с тия глупости…
Транспортът, който аз ползвам, не заслужава и 5 стотинки… 102, 76… Смрад, студ и счупени седалки :( Не виждам за какво ги давам тия пари месечно.. :(
А колкото до метрото.. Мен пък хич не ме урежда :D На спечелилите – честито!
Esem има track „Sofiatram as I hear it“, който е конструиран изцяло от семпли от софийските трамваи (доколкото си спомням, записани на MD с някакъв интересен микрофон). ще го намериш в албума „Serial Human“ от 2003-та.
оо точно и аз си помислих за Sofiatram и някой вече го казал :}} точно!
иначе ползвам градския транспорт много рядко, eвентуално понякога в петък вечер, за да стигна да отиване до центъра, и абсолютно винаги преди това поглеждам в GPS-разписанието на сайта, почти до секунда са точни и примирам от кеф като стигна до спирката и тролеят ми кацне моментално :)
Последните ми две години в София бяха в Княжево последователно в две различни квартири-къщи, пълни с приятели… и съответно всяка вечер се разказваха историите от „5ицата“
Двама от съквартирантите на прибиране към Княжево пътували без билети, контрольорите пък ги помислили за чужденци, нашите подкарали на английски, конторилте и те (какъв „англиски“ са говорили не ми се обяснява), пазарили се, пазарили за глобата и накрая си заминали с празни ръце. А нашите момчета след това дъх не могли да си поемат от смях.
Или историята в първия работен ден след Нова година, сняг до колене, „5ицата“ пътува със закъснение към центъра, претъпкана още от колелото на Княжево. Вътре духа от всички цепки и дупки на трамвая… На една от спирките вратите се отварят и… повече не се затварят още няколко спирки. Докато ватманката си подава главата иззад вратичката и казва, че на трамвая не му работят спирачките и тя ще направи всичко възможно да намали и хората трябва да скачат в движение. И хората скачали. Като разказвах историята на потресените си съквартирантки те се притесниха: „Толкова възрастни хора пътуват в трамвая, ако някоя баба е имало какво ли е станало с нея – тя не може да скочи!“ „Е, отговарям аз, бабата отива на депо! Това е!“
Много дълго стана, но за последно да допълня. От тази част на града – Горна баня и Княжево – най-бързо до Централна гара става с влака. Редовен (на всеки 30 мин), топъл!!!, и изключително живописен – тука няма да издавам какво може да се снима от прозорците, за да остане интрига. Понеже бяхме тумба активисти мислехме да пишем писма до БДЖ да направят спирка на влака на Княжево, но тъй като вече не сме там сме оставии тази задача за местните шовинисти.
Аз имам доста забавни истории в 94 от студентските си години:)
Целия първи семестър в НАТФИЗ правихме етюди с животни. Втория – с деца. И не знам как ни бяха избрали, но нашият клас беше доста извратен: всички етюди завършваха или със смърт, или с осакатяване на животното/детето. Един път се бяхме захванали с някакъв „грандиозен“ проект, чиято художествена стойност, моля да не обсъждате (rofl). Ставаше въпрос за момченце, болно от детски паралич, което загубва родителите си по време на войната и единственият му приятел е едно осакатено, трикрако куче, също болно разбира се. Двамата малки приятеля, които освен всичко друго са и облъчени с радиация, попадат на бойното поле и тук следваше батална сцена, в която всички мъже от класа участваха. Затова и нарекох етюда грандиозен ;) Какво следваше след това няма връзка с разказа ми за 94. Та! На мен се падна да играя танкиста. „Танкът“ ми представляваше един гигантски кашон от хладилник, в който трябваше да стоя клекнал, а дулото му беше една пръчка, промушена през една от стените на кашона.
Добре, ама „танкът“ ми се намираше в общежитието и трябваше някак си да го пренеса до НАТФИЗ с 94… Сутринта! А 94 сутрин е като Мека на Рамазан байрам! Само който се е возил може да си го представи, то не подлежи на описание. Народният гений е сътворил подобна поговорка даже: „В автобуса и в женското сърце винаги има място за още един“. Едвам успях да се намъкна с внимателно сгънатия (или по-скоро разплескан) гигантски кашон. На всяка спирка слизах и се качвах с него, като го пазех да не се повреди. Сигурно много щеше да ме е срам в друга ситуация, ама цялото ми внимание беше погълнато от бъдещия етюд. Представях си битката и въображението ми се беше развихрило, когато една жена не издържа и изсумтя нещо от рода: „Къде сте го помъкнали пък и вие този кашон толкова рано!“ Съвсем несъзнателно и още на бойното поле механично ѝ отвърнах: „Това е танкът ми“. Усетих се каква глупост съм изтърсил, но беше вече късно – хората се бяха отдръпнали и само дето място не ми направиха да седна. Е, поне имах вече достатъчно място да не се притеснявам за танка си. :D
П.П. Същата вечер се прибирах с „дулото“ и ме спряха ченгета, ама то това е друга история и не е свързана с градския транспорт ;D
Извинявай, Еленко, но грАДСКИЯ транспорт все още не си заслужава левчето. Факт!
И без това се уситоха, че вдигането на билета с 30 ст. е малко безобразно и сега се гласят да свалят цената. Поне такива са слуховете из медиите.
А относно Опелите, хората си ги накупиха именно, заради тази смешна градска „мобилност“, за да не зависят от тези безобразници, че и да им плащат по МИНИМУМ 2 лв на ден за транспорт до работа, например.
[Втори опит] Софийски ГТ за чужденци,2002 г.: http://www.bbc.co.uk/dna/h2g2/A724114
Признавам те, по-як гид не съм чел.А, това с играта за маршрутки и екзистенциалния въпрос относно числото 3 направо изкърти офиса тук:)
Аз имам скромен опит с градския транспорт, но за сметка на това случката си я бива-http://fen.log.bg/article.php?article_id=4321
Покорно благодаря за горното!
Чаках го два месеца, но чакането си струваше всяка милисекунда.
Това, заедно с гида за такситата трябва да бъде издадено на хартия. Заслужава си!
След запитване към служителка от ГТ разбрах, че валидирането на електронните карти било задължително, защото иначе застраховката ви не важала.
Моята забавна случка е от студенските ми години в автобус 102.
Стана луд скандал на спирката на пазар Иван Вазов за 1 място. Качи се един възрастен дядо, който реши да си остави чантичката с 5 яйца на седалката, но той остана да седи прав. След него се качи една лелка, която си беше купила малки пиленца в картонена кутия. Тя също реши, че може да сложи кутията на седалката, но дядото не беше на това мнение. Нахвърли се върху лелката и почна една невероятна тирада как не го уважават и как тя с цялото си нахалство се е опитала на смачка вечерята му. Още малко щеше да я набие, защото това било неговото място и въпреки, че не е седнал на него има права върху него.
Хората съвсем са се сбъркали вече.
Като изключим някои фактологични грешки, много добре :)
Всичко супер, но нещо важно е пропуснато да бъде споменато.Така и така никъде го няма в медиите очаквах поне тук да го видя!Става въпрос за виртуланите табла:
http://www.sumc.bg/bg/transport/virtual-tables
Показват точно в колко часа ще пристигне траспортното средство на зададената от нас спирка използвайки gps.Абсолютно точно е!Изключително полезно и удобно е!
Много приятно, весело и увлекателно творение :)
Честно казано след последните две изречения, си казах, че нищо интересно не ми се е случвало в ГТ… но докато четях приключения на останалите, започнаха да ми изникват разни спомени за случки :) и тъй като са различни, ще си позволя да ги споделя:
Автобус 82 – качих се на Орион, в посока ЦГ… трябваха ми няколко минути, за да осъзная, че пътниците, от предната част на буса, дружно дават указания на шофьора къде да завие и къде да спре… обстановката беше ведра, хората развеселени и някак ентусиазирани от ролята им на гидове :)
Автобус 102 – есенно-зимния сезон, нямам билет и с бодра стъпка отивам до шофьора, но се оказа, че и той няма… Човекът обаче, беше така добър и ме покани да вляза в шофьорската кабина. Така пътувах гратис, на топло и спокойно :) Разказа ми, че предпочита да кара по дългите линии, били му по-интересни… че понякога му се налага да замества колеги от други линии, чийто маршрути не знае.. и че мрази контрольорите… Най-хубавото беше, че докато пътувахме, мина контрольор, но аз нали бях във вип-зоната :)
Автобус 94 – мисля, че взехме последния бус от Студ град, беше онзи със синята лампа (нещо като UV, сигурно сте го виждали). Имам спомен, че не дънеше чалга, за което си казахме „Евала на шоферчето“… Шоферчето лекичко бързаше, може би обнадежден от края на работното време, но това не ни притесняваше (луди млади студентчета)… повече ни стресна, когато шоферчето спря, на около стотина метра след спирката на Семинарията, слезе до един клек-шоп ли беше, будка ли беше, и познайте какво си купи – патронче водка (ракия)… и тогава ни просветна истинската причина за бързичкото му каране…
Автобус 94 отново – този път посоката е от центъра към Студ град… Лято е, спирката е пълна с хора, забелязвам един младеж ме позаглежда, симпатяга, но хм… (от многото ми ходения по партита, все някой смотльо ще ме заговори, та градския транспорт ли ще има някой готин). Качвам се в буса и докато се оглеждам леко неориентирано за перфоратор, същият младеж изскача точно до мен, с любезното предложение „Да ви го продупча?“ Ок… не след дълго седна до мен и вече усетих, че нищо не е случайно, но младежът не смееше да ми продума.. Пътувах за последната спирка, но междувременно трябваше да скокна на Дианабад, за да взема (или да дам нещо) на сестра ми, която ме чакаше на спирката… Спира буса, скачам аз, давам (вземам) нещото… скача и младежът след мен, аз обаче се качвам отново в буса (тук вече го изненадвам), младежът ошашавен за няколко секунди и въпреки всичко успява да се качи след мен… И така, вече няма на къде, ясно че не съм му безразлична, заговаря ме… Ала-бала, хайде на кафе. Ок, речено сторено… може би около час останахме в кафенето… Имам само блед спомен за младеж, със странни и меко казано, налудничави житейски възгледи (и поведение)… Не посмях да му се обадя (някой път)
Хахахааха Еленко! Досега съм се смяла със сълзи! Уникално писание!
И Честита Коледа. :-))
Е ти си пропуснал най-култовите превозни средства! Автобус номер 88 от ТЕЦ Изток до Зоологическата градина – почти като сценарий на филм е, както и тролей н-р 5 от Затвора до Болницата!
А иначе – „Какъв искаш да станеш като пораснеш?“
„Маршруткаджия!“
Най-паметната ми случка беше преди 9-10 години мисля.Пътуваме си 3-4 души за едно парти (май Метрополис беше) в Зимният дворец или зала Х.Ботев. Беше около 23:00-23:30, качваме се в 94 от БСФС и се оказваме в клуб на колела – шофьора надул нещо сорта на Chris Liebing/ Umek/Marco Carola и под надул имам впредвид точно това, явно имаше доста здрави колони в кабината и се чуваше идеално и в задната част на рейса и това си слушахме до слизането в студентски град.Ние определено си примряхме от кеф, беше един вид подготовка за партито, на което отивахме :) .
Набило ми се е в съзнанието, защото си е доста впечатляващо шофьор на ГТ да слуша нещо различно от чалга и то какво :) .
Уникално, забавно и дори чаровно…много се смях :-) транспортът в София е едно приключение. Особено ми се нрави идеята за игра тип маршрутка…
Колелото май ще става все по-популярно в София:
http://freesofiatour.com/blog/sofia-by-night-by-bike