Аспекти на софийското градско пространство във фотографиите от блога Eenk.com

 

 

София, февруари 2009

 

Въведение – Обект на изследване

 

         Настоящият курсов проект има за свой обект на изследване известния блог eenk.com, който към момента на писане на настоящия текст се намира на пето място в класацията http://topbloglog.com/.  Краткото описание, което може да се даде за блога е от самия автор: „В eenk.com публикува неща, които го изненадват. Действието се развива хоризонтално. Миналото е наляво. Съдържанието е асорти”. Относно други важни аспекти за функционирането на блога е добавено, че „Което не е асорти, той публикува в по-профилирани сайтове”, „Ако не е посочен автор, всички снимки са на Еленко” и  „Почти всички снимки в този сайт са правени с телефон и затова изглеждат така”. Снимковият материал е богат, но той не присъства задължително във всяка една публикация( или както другаде съм използвал чуждицата ‘постинг’, равнозначна на ‘онлайн публикация’). Блогът претърпява множество смени на дизайна си като последната сериозна промяна е някъде в началото на 2008г., когато той възприема сегашния си визуално опростен дизайн. Публикациите на блога са подредени хронологично – по години, месеци и дни, а на един ден може да отговаря повече от една публикация. Материалите не са само от собственика на блога, но и от читатели. Те също така варират освен тематично(т.е. по рубрики), така и в географско отношение – блогът е ‘глобален’, доколкото не е съсредоточен изрично върху България, а предлага снимки от различни градове по света и статии и материали от интернет.

 

Предмет на изследване

               

        Основният фокус в настоящото изследване на съдържанието е снимковият материал, отнасящ се до град София и неговите градски пространства. На практика, в началото на започване на анализа нямаше изследователски въпрос, а разнообразни питания - „Какви са авторовите концепции за заобикалящия го свят?”, допълнени чрез въпросите „Какво изобразява снимковия материал?” и „Защо той е счетен от автора за красноречив?”. В този смисъл, настоящото изследване има за цел да предложи определени категории, през които може да се гледа фотографското съдържание на блога за конкретен период и отговарящо на конкретен проблем. Предметът на изследване на съдържанието на блога eenk.com се фокусира върху фотографските изображения на град София и прилежащите му пространства за периода от октромври 2003 до декември 2008г. Това донякъде пределно общо дефиниране на предметната област позволява гъвкавост при боравенето с емпиричния материал, чиято сякаш единствена сигурна ‘спойка’ е географското му местоположение. Идеята на анализа на съдържанието на блога е да формира категории, които да представят ‘своеобразна карта на софийското градско пространство’ въз основа на определения снимков материал. Редно е да се отбележи, че предметът на изследване се определи конкретно едва след като бе направена извадката от генералната съвкупност. Това е важно от гледна точка на хода, който цялостният изследователски процес следваше и който бе изпълнен с различни колебания и обрати, повлияли на крайния резултат.

 

Оформяне на извадката

 

         При набирането на емпиричния материал за изследването бяха извършени някои преброявания, чрез които да се придобие по-точна представа за количеството данни, което блогът предлагаше. Първата стъпка беше преброяването на общия брой публикации на блога в периода октомври 2003 – декември 2008 г., равен на 2134 публикации. Отново е важно да се отбележи, че една публикация може да съдържа повече от една снимки или пък да няма никакви фотографии. Това означава, че броят на общите публикации за изследвания период не дава информация за общия брой снимки, които се ‘помещават’ в тях.

 

Общ брой постинги на www.eenk.com за периода октомври 2003 - декември 2008

 

2003

2004

2005

2006

2007

2008

януари

 

18

10

56

43

37

февруари

 

15

19

50

25

47

март

 

17

22

51

61

55

април

 

20

18

44

32

48

май

 

15

22

44

43

69

юни

 

22

21

22

34

78

юли

 

15

20

28

26

74

август

 

28

33

23

28

44

септември

 

15

19

20

46

58

октомври

1

22

47

44

48

54

ноември

 

27

54

40

47

27

декември

17

15

34

30

40

52

Общо

18

229

319

452

473

643

 

 

 

 

 

 

 

Общо за 2003-2008

2134

 

 

 

 

 

 

 

         След като бяха направени тези начални преброявания, дойде ред на определяне на извадка от целия масив публикации. За релевантни на изследването бяха определени всички публикации, съдържащи снимки в български контекст(български градове, пейзажи и въобще обекти), които са публикувани без коментар от страна на автора.  Тази привидно ‘патриотична’ операция е обоснована от преобладаващото количество материали за български градове, така и с хипотезата за културно несъответствие и различна концепция при подбиране на интересните за заснемане обекти в чуждестранните градове. Така зададените критерии не изключват наличието на коментар под снимките от страна на читателите на блога(които от определен момент насетне имат това право чрез нововъведения в блога), както и не изключват фотографии, изпратени от читатели(превърнали се по този начин в автори). Аргументът за това е, че коментарите на публикуваните снимки от страна на читателите са нерелевантни на собствено авторовите критерии за важност на публикацията и че всеки качен на блога материал е в съгласие с политиката на основателя му.  Мотивацията за избирането на подобен критерий бе стремежът да се избегне двойното съдържание, което може да има една публикация – фотографии, авторов текст, а и читателски текст. Това би изправило изследването пред по-сериозни трудности като твърде широк. ‘Скритата’ предпоставка тук е, че посредством артефакт като фотографията – едно привидно обективно ‘регистриране’ на реалността – бихме могли да кажем много за нейния автор. Анализът на съдържание като изследователска стратегия неглижира подобна предпоставка и се съсредоточава върху самото съдържание без да отива отвъд него. Друго важно уточнение е фактът, че всяка снимка има уникално заглавие, което е във формата на текст. Този текст обаче не е част от анализа, доколкото няма да бъде изследван чрез различните техники на дискурсивен или текстови контент анализ. Така анализираният материал се изразява само във фотографии, но при малка част от категоризирането му заглавието на снимката е помощ на изясняването на авторовата концепция.

Ето как изглежда първоначалната извадка от снимковия материал на блога въз основа на критериите ‘красноречивост’(изразяващ се тъкмо в липсата на всякакъв(или поне на обширен) коментар под снимките от страна на автора) и ‘български контекст’:

 

 

Постинги*, отговарящи на зададени параметри за периода окт 2003 - дек 2008

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

2003

2004

2005

2006

2007

2008

 

януари

 

 

 

30

20

2

 

февруари

 

 

1

40

10

12

 

март

 

3

2

33

23

12

 

април

 

1

2

24

9

14

 

май

 

3

6

19

18

9

 

юни

 

 

4

14

1

13

 

юли

 

 

2

14

5

8

 

август

 

5

7

8

8

6

 

септември

 

 

2

11

11

7

 

октомври

 

 

19

20

17

13

 

ноември

 

 

25

26

19

3

 

декември

3

 

24

15

11

2

 

Общо по месеци

3

12

94

254

152

101

 

Общо за периода

616

(или  684 снимки)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

*1 Постинг е равен на 1 или повече снимки публикувани под общо заглавие и в български контекст

 

               

          След приемането на тези два критерия, общият масив за изследване, който се получи беше около 684 снимки в периода октомври 2003 – декември 2008 г. Следващият етап беше оформянето на извадка от целия масив фотографии, която да стесни емпиричния материал още повече и да го насочи към определена тематика. Всички фотографии до този етап отговарят без изключение на критерия ‘красноречивост’, което предполагаше задаването на допълнителен критерий в рамките на критерия ‘български контекст’ – все още пределно общ. Един признак се съдържаше явно в повечето снимки и надделяваше при опита те да се мислят под общ знаменател – градските пространства на София. Отчитайки този сигнал от страна на емпирията, беше извършен още един ход в ‘канализиране’ на емпиричния материал в единен контекст бил той и географски – столичния град и принадлежащите му пространства. За целта бяха премахнати всички снимки, които се отнасяха до градове или пространства извън София, както и такива, които се отнасяха до виртуалното пространство на интернет, безотносително към градските пространства на гр.София. Също така в процеса на категоризиране на богатия снимков материал отпаднаха и снимки, които не даваха информация за градското пространство, в което се намират – например, снимки на продукти, които не позволяваха да се отчете някаква по-детайлна връзка с градското пространство. С извършването на тези стъпки снимковият материал бе сведен до 610 снимки, отговарящи на критериите ‘красноречивост’ и ‘софийски градски пространства’.  

             

Категоризиране

 

         Оформянето на подобна съвкупност се оказа една от главните пречки пред детайлното разглеждане на всяка снимка и въобще пред детайлното категоризиране. Въпреки наличният голям масив фотографии, основното ми допускане бе, че е възможно целия снимков материал да се категоризира през няколко категории. Ето защо бе направен опит да се категоризират всички снимки през две основни категории, което да направи възможно изчерпването им като материал. Първите категории, които бяха приложени към фотографиите бяха означени като ‘вътрешно пространство’ – ‘външно пространство’. Това беше продиктувано от първоначалната хипотеза, че снимките в по-голямата си част могат да бъдат изследвани през опозиции и то главно през опозицията ‘класиран – декласиран’. Поради специфичната перспектива на снимките и условията, при които те са правени(най-вероятно при ежедневните излизания из града на автора) се получиха малко натрупвания в категорията ‘вътрешно пространство’(около 34 от 610 или около 5,5% от масива), тази идея се оказа неадекватна за ‘обхващане’ на емпиричния материал.

               Наложи се промяна в цялостната стратегия на категоризиране на емпиричния материал. „Двукатегориалният” модел не проработи, а и трудно би проработил всеки такъв опит при подобен масив от фотографии на разнообразни феномени в софийски градски контекст. Ето защо бе  възприет начин на категоризиране, който да групира отделните фотографии в няколко категории, съдържащи от своя страна подкатегории по определени признаци. Категориите бяха оформени с идеята за съсъществуването на свързани, но все пак автономни сфери в контекста на едно градско пространство – ‘пазар’, ‘публични пространства и инфраструктура’, ‘природа’, ‘мобилност’, ‘сграден фонд’. Всяка от тези сфери присъства в градската среда чрез различни свои артефакти или символи. Разбира се, подобно категоризиране е в унисон с понятията на всекидневния ‘здрав разум’, доколкото всяка сфера бива разпозната в ежедневната си дейност и образ. Идеята на подобен подход е, че се тръгва от непроблематизирани, формални и несъдържателни категории като ‘пазар’, ‘публични места’, ‘хора’ и ‘природа’. Вътре в самата категория обаче има друго разпределение, което не е задължително и въобще няма как да отговаря ‘плътно’ на зададения критерий. Под ‘плътно’ имам предвид да се ‘стикова’ с абстрактното понятие на ‘здравия разум’ за ‘пазар’,’улица’, ‘тротоар’, ‘сграда’ и т.н. Хипотезата ми е, че в сблъсъка, който се оформя между тези първоначални и в определен смисъл фиктивни категории и тяхното конкретно съдържание, което е ‘софийско’ в смисъла на определен културен, исторически и географски контекст, ние можем да откроим спецификите на този контекст, така както е изобразен в материалите от блога.

          Основните категории, през които е пресят снимковият материал от блога са пет на брой: „Субекти на фокус”, „Пазарна сфера”, „Мобилност и инфраструктура”, „Софийски сграден фонд” и „Природни обекти”.

         Категорията „Пазарна сфера” се дефинира от принципа, че всеки обект, който е свързан директно с пазарна дейност или пряко предлага такава дейност се включва в нея. Общият брой снимки в категорията са 239 или 39,1% от цялата изследвана съвкупност снимки. Самата категория се разделя на 3 подкатегории – „Рекламиращи обекти”, „Външни аспекти на търговското пространство” и „Вътрешни аспекти на търговското пространство”. Първата подкатегория има 3 свои подкатегории, които са ‘Билбордове’(24 снимки или около 4% от съвкупността) , ‘Рекламни афиши’(58 снимки или около 9,5% от съвкупността) и ‘Рекламни лога и табели’(41 снимки или около 6,7% от общия брой). От имената става ясно, че принципа на категоризиране е относно типа рекламен носител, който се наблюдава – голямо табло, различни по размер табели/лога или пък хартиени реклами. Втората подкатегория наименована ‘Външни аспекти на търговското пространство’ съдържа 101 снимки или 16,5% от общия брой. Тя съдържа снимки на различни витрини, фасади или най-общо външен поглед към различни търговски пространства, т.е. такива, които извършват стопанска дейност. Третата подкатегория към ‘Пазарна сфера’ е ‘Вътрешни аспекти на търговското пространство’ и тя съдържа 15 снимки или 2,4% от общия брой. В нея се включват снимките от извадката, които изобразяват вътрешността на дадено търговско пространство.

                    Втората голяма категория е означена като „Мобилност и инфраструктура” – тя наброява 212 снимки или 34,7% от съвкупността.  Това е най-разнообразната и вътрешно диференцирана категория, доколкото съдържа 6 подкатегории. Важно е да се отбележи, че въпросните 6 категории са ‘плаващи’ и снимките, включени в тях могат да бъдат в други категории, тъй като често изобразяват няколко различни вида инфраструктура. Критерият при групирането им отново е бил този на ‘здравия разум’, комбиниран с критерия ‘каква функция изпълнява обекта изобразен на снимката?’. Първата подкатегория е ‘Пространствени указатели’, наброяваща 12 снимки или около 1,9% от съвкупността. В нея са намерили място снимки на различни указателни и информативни табели и надписи(например табели с имена на улици, различни по послание табели), различни от рекламните  и от пътните знаци. Втората подкатегория е ‘Публична инфраструктура’, в която има 45 снимки или около 7,3% от изследвания масив. Тя е съставена от снимки на различни обекти с публично значение като паркове, скулптури, подлези, електрически разпределителни кутии, часовници, пейки и др. Общата черта между тях е в публичния общ достъп до тези места или тяхното значение за мобилността не само на хора, но и например на енергия(жици, кабели, трансформатори). Третата подкатегория е ‘Пътна инфраструктура’ и обхваща 44 снимки( около 7,2% от извадката). В нея са събрани снимките на обекти, съставляващи пътна инфраструктура – улици, пешеходни пътеки, знаци, светофари, а и снимки на обекти, служещи за запазване на паркоместа. Следващата голяма подкатегория е ‘Софийски вехтории и инфраструктура’ – 48 снимки( 7,8% от извадката). В нея са включени всички снимки на различни отпадъци и кофи за отпадъци, доколкото те допълват останалите типове инфраструктура. Друга подкатегория е „СКГТ и инфраструктура”, съдържаща 10 снимки или 1,6% от извадката. Тук могат да се видят снимките, пряко свързани със СКГТ и нейната инфраструктура – знаци, табла, спирки. Последната подкатегория е най-голяма – „Софийски товарно-превозни средства” помещава 53 снимки, равни на 8,6% от изследваната съвкупност. В нея се включват снимки на всякакви видове транспортни и превозни средства в градските пространства на град София.

                Третата голяма категория е наречена ‘Софийски сграден фонд’ и наброява 105 снимки(или 17,2% от съвкупността). Тя от своя страна съдържа 3 подкатегории – „Вътрешно пространство на нестопански обекти”( 12 снимки, 1,9% от съвкупността), „Фасади” (39 снимки, около 6,4% от съвкупността) и пределно общата „Части от сгради и огради”(54 снимки или 8,8% от съвкупността). В тази категория са намерили място всички снимки на сградния фонд на нестопанските обекти, т.е. както сгради, които са частна собственост, така и публични институции. Разграничението при самите подкатегории е условно, тъй като става дума за сгради или елементи от тях, но то все пак помага за известна диференциация при самото анализиране на снимките.

           Следващата категория е най-малобройна и се нарича ‘Природни обекти’ – в нея има 9 снимки, което е около 1,4% от съвкупността. Идеята на тази категория бе да ‘приюти’ малкото и спорни снимки на природни обекти от градска перспектива или в градски контекст.

           Последната категория, но не по значимост, е тази на ‘Субекти на фокус’, в която са класирани 53 фотографии или 8,6% от съвкупността. В тази категория не са поставени всички снимки, на които има някакви субекти, а само такива, които са провокирали интерес у снимащия, доколкото сниманите индивиди са във фокуса на снимката(което личи и от заглавието). Ще насоча вниманието си към тази категория, поради малкия относителен дял на категорията, спрямо другите категории и въобще спрямо цялата съвкупност. Имайки предвид тези стойности може да се издигне хипотезата за един конструирано ‘обезлюден’ град, в който почти няма субекти или те са много малко. Но нека видим какви са субектите в тези 53 изображения, в които те са ‘на фокус’.  От тези 53 снимки 14 са на мъже, 28 на жени и 10 са ‘смесени’(появяват се и мъже, и жени). Относно разделението ‘вътрешно – външно’ пространство, то от 53 снимки само 7(13,2% от категорията) се отнасят за вътрешно пространство, а останалите 46 са за външно пространство. При 1 от 7те снимки във вътрешно пространство става дума за мъж, а  при другите – за жени, от които 3 се возят, 1 работи, 1 консумира и 2 пазаруват. При 46те снимки(или 86,7% от категорията), отнасящи се до публично/външно пространство  има 4ма чакащи мъже и 1 работещ, докато за останалите 41 снимки става дума за пешеходци – 8 смесени двойки и останалите 33 снимки са на жени-пешеходки. На 3 от общо 53 снимки се виждат лицата на субектите(или на 5,6% от цялата категория). В тази категория ясно се откроява образа на доминиращия субект на фокус в изследвания масив снимки – този на жената-пешеходка. Също така, друг важен извод, който може да се направи е за преобладаването на пребиваващите във външните градски пространства субекти над тези във вътрешните. От това може да се заключи, че субектността в снимковия материал се конструира около индивидите на улицата, отколкото около индивидите, пребиваващи в различни вътрешни пространства. Малкият брой ясно различими лица в снимките, налага хипотезата за липса на заявена субектност в снимковия материал, която да се откроява на фона на  различните типове инфраструктура. Ако се обърнем още веднъж към статистиката, то се оказва, че ‘субектите на фокус’ присъстват в едва 8,6% от съвкупността на снимките. Това звучи в почти пълно съответствие с тезата на Маркс и Енгелс от ‘Икономическо-философски ръкописи от 1844г.’, че "В пряка прогресия с нарастване
стойността на предметния свят нараства и обезценяването на човешкия
свят." (Маркс, К и Ф. Енгелс. 1983. Том 42: 83 стр.). Разбира се, стига да интерпретираме ‘нарастване стойността на предметния свят’ като останалите 91,4% снимки, на които има в най-общ смисъл различни типове инфраструктура или създадени от човека ‘предметности’.

                   Като антитеза на горепосочената хипотеза може да послужи концепцията на Мишел дьо Серто за ‘операциите на ползващите’: „ На това колкото рационализирано, шумно и зрелищно производство отговаря едно друго производство, квалифицирано като ‘потребление’: то е хитро, то е разпръснато, но то се вмъква навсякъде, мълчаливо и почти невидимо, защото не се проявява със собствени продукти, а с начини на употребяване на продуктите, наложени от господстващия икономически ред.”( дьо Серто 2002: 41) Тази концепция се противопоставя на марксовата теория за отчуждението и фетишизма, доколкото твърди, че  „Тези „начини на правене” конституират хилядите практики, посредством които употребяващите отново си присвояват пространството, организирано от техниките на социокултурното производство” ( дьо Серто 2002: 43). В подкрепа на тази теза ще бъде разгледана подкатегорията ‘Публична инфраструктура’, която по дефиниция е съставена от различни неодушевени предметности, които са оформени в зависимост от тяхната функция – паркове, градини, трансформатори и др. От общо 45 снимки, на 19 от тях (или 42,2% от подкатегорията) се виждат следи от човешка дейност под формата на разнообразни рисунки, графити, лепенки, лозунги и т.н. Също така в подкатегорията ‘Софийски транспортно – превозни средства’, състояща се от 53 снимки, на 12 от тях(22,6% от подкатегорията) ясно си проличава модификациите, които превозните средства за претърпели в следствие на съзнателна дейност. Тези случаи са красноречиви, доколкото превозните средства представляват класически символ на предметност и на фабрично, стандартизирано производство.

                   

                   Въпросът за връзката ‘субект – градско пространство’ и ‘човек – предметност’ остава нерешен в рамките на това изследване на информационния масив на блога eenk.com. Той може да бъде разрешен само с допълнително и детайлно изследване на всяка една категория от вече оформените или създаването на съвсем нови категории, конструирани специално за този проблем. Макар и без щателно и подробно проучване, случването на самото изследване показва гъвкавостта и същевременно трудността, която носи със себе си анализа на визуални масиви от данни. Подобни опити са ценни с концептуализацията на такъв тип информационни масиви и съвместяването им със стратегията наречена ‘анализ на съдържанието’.

 

 

Библиография:

 

Маркс, К., Енгелс, Фр. – Съчинения том 42 – С., 1983 г.

 

Дьо Серто, М. – Изобретяване на всекидневието – С., 2002 г., ИК ‘Лик’