Economist този брой са се заели с Google, като имат сгъстен коментар по темата за Google и личното пространство. Плюс репортаж от офисите им (които имах шанса да видя тази година), с наклон към арогантността на компанията и дебат по въпорса възможно ли е младите хора (там работят предимно млади хора) да правят лошо с вашата лична информация.
Карам колегите ми да използваме Docs & Spreadsheets, за работа, защото е адски лесно да се споделят електронни таблици и документи по този начин. За незапознатите – то е нещо като Excel & Word, ама мултиплейър. Мнозина се страхуват от това да изнасят лична информация там, заради сигурността и т.н. Но щом нещо е минало през email до много хора, колко по-несигурно може да стане? Моето мнение е (както и на Economoist, се изненадах приятно) че Google го играе по-скоро банка, която управлява нашите електронни документи.
Едно време хората са се притеснявали да оставят парите си на банките. Вярно, смутително е (засега) да има само една банка за файлове в света, но и това ще се коригира в бъдеще, неизбежно е.
(катко и на Economoist, се изненадах приятно)
^ мога да се закълна, че написах доста повече, май има някакъв проблем (със скобите?) /o\
И какво толкова ужасно може да правят с личната ти информация, ако може да попитам? Имам предвид, ако не си терорист, политик или някой с много лоши врагове.
Един маргинален човек си живее живота без такива страхове и си пише в jaiku.com какво прави по цял ден, къде ходи и тн.
понякога се чудя на кой му пука за личните ми данни като такива? вижте какво става с озоновия слой и ледените шапки, лични данни та лични данни.
всеки, който има желание, би могъл да внесе достатъчно добро ниво на сигурност в комуникацията си по интернет, но изглежда не точно това търсят хората, споделяне на всичко с всеки: социални мрежи, алабала. след появата на twitter, дори sms-ите престават да са толкова лични
Личните данни са като ключа от жилището: не раздаваш дубликати на всеки срещнат. При определени обстоятелства дори разбиването на вратата може да е законно, но само при наличието на тези определени обстоятелства. Сравнението на Еленко с банковата тайна е много удачно. Нещата стоят по подобен начин. Ако решиш да споделиш личните си данни с банката, то е И защото разчиташ на закон, който я задължава да ги пази. Това, че някой има познанията да се добере до ЕГН-то ти в мрежата, не прави тази възможност законна, докато с банката нещата са поставени на съвсем друга основа. Както и със службите – те също го правят законно.
Затова никой друг не може да ме задължи да ръся личните си данни из цялото е-пространство. Независимо, че много хора имат познанията да се доберат до тях. Това ще е незаконно, ако не е спазена съответната процедура.
Май това което шашка, стряска и притеснява повечето потребители на безплатни информационни ресурси в Интернет е именно тяхната безплатност. Логиката на невежия мрежов потребител е горе-долу такава „Как нещо което е напълно безплатно, може да е достатъчно сигурно ?“, което на фона на „Теориите за Световната конспирация“ намира още по благодатна почва за избуяване на параноичния бурен, че Големия Брат следи всяка твоя стъпка и действие. На пръв поглед има логика до някъде, но няма нищо доказуемо в това. И в крайна сметка ако искаш нещо сигурно(в случай че си болен на тема сигурност), трябва да си плащаш за това. Веселбата е пълна.
Номерът е да не се шашкаш и да внимаваш какво споделяш тук-там. ;)))
Dzen, това на страна, в крайна сметка има закон или поне писмено договаряне което забранява разпостраняването на тези данни без мое съгласие. Най-характерното за закона е, че си е закон. А ако тези компаний го нарушават, то не е за да сближат хората по света, а за да трупат незаконна печалба (зарежи Големия брат, говоря за рекламите).
За doc & spreadsheets – доста са далече от ексел дори и от опън офис приложенията. Ама доста!
За анонимността – докато нещо е далече не ти пука за него, когато обаче стане част и от твоя живот се замисляш. Не ме кефи дори идеята да ми се ограничава свободата. Да ме намират за 10 часа, да могат да ми блокират парите само защото са на карти а не взимат кеш. Да ми четат кореспонденицята и да и ми подслушват телефона.
В момента когато могат – отпада въпроса защо. Защото винаги има отговор „защо не!“
Economist, Google, Gphone, iPhone…buzzwords, нищо повече :-П
Няколко съдебни процеса в САЩ скоро бяха „решени“ чрез google history search. Скоро и у нас :)
П.С. Внимавай какво търсиш, че да не те намери бай брадър!