Моя милост направи нещо, което не му се беше случвало отдавна. Написах есе.

Трудна работа, щото не е като да накълвеш няколко прости изречения в блог и да напраскаш линкове.

Та,

В новогодишния брой на Kапитал, който има различна структура от обикновено (планетата, континентът, държавата, човекът…), можете да прочетете есе с име Досадната истина, в което обяснявам как през последната година зелената кауза по света и у нас е много повече шум отколкото полезно действие и как и защо това е опасно.

Препоръчвам ви да видите и текста Ами ако…, който обажда какво би станало, ако социализмът беше победил.

Коментари

  1. 27 декември 2007 @ 22:33

    Заслужаваш едно здраво ръкостискане ;-)

  2. 27 декември 2007 @ 22:37

    Прекрасно есе.
    Рядко се случва да съм съгласна с всяка една дума, написана от някой друг.
    Поздравления!

  3. 27 декември 2007 @ 23:44

    чудесно есе :)

  4. Maria #
    27 декември 2007 @ 23:54

    ура, ура, но какво от това; чакам империята на зелените да отвърне на удара… (понеже след споровете за бялата мечка, залозите за еко и зелено стават все по-предвидими, дай един салам); ааа… за мен есето свърши някак внезапно след толкова обстойно интро.

  5. marerittet #
    28 декември 2007 @ 8:53

    „save energy, be apathetic“

  6. 28 декември 2007 @ 9:37

    Много съм съгласен :)
    Аз съм доста зелен защото не се връзвам на тъпи маркетингови трикове.
    А простолюдието няма да е, и затова съм ЗА глобалните болести и не ми пука за умрели хора в Дарфур, Пакистан или където и да било.

    Natural Selection =! Limited Edition :P

  7. 28 декември 2007 @ 9:47

    Браво! Добра съпоставка между приказки, идеи и реална картина.
    В този ред на мисли няма как да не те гложди един съществен въпрос „Дали биопродуктите не са само маркетингов трик за повишаване на нечии продажби и завземане на ново парче от пазарният пай ?“

    Весело посрещане на Нова година! :)

  8. 28 декември 2007 @ 9:54

    Преди време четох една статия в Top Gea, където обясняваха как производството и транспортирането с кораби на екологичните хибридни автомобили замърсява много повече природата, отколкото да я опазва…. Безумия… :)

  9. 28 декември 2007 @ 11:01

    Хмм, като цяло съм доста съгласна със споделеното. Естествено, че е трудно да заемеш по- друга позиция от модерната. Но опитвал ли си да обърнеш мисълта и да я погледнеш от другата страна. Откакто еко-мисленето е мода, все повече хора се интересуват от тази мода. Тоест все повече от тях гледат критично на греенвъшинг или сте се опитат да променят нещо по собствен път. Защото модата има много фенове и много критици – и в случая с еко модата и двете неща са по-скоро полезни, защото се опитват по собствен път да променят нещо. Освен това, да си го кажа грубо, си трябва някаква парола за да тръгне стадото в която и да е посока.
    Оценявам по-критичния ти поглед!

  10. 69 #
    28 декември 2007 @ 11:36

    Respect!

  11. 28 декември 2007 @ 12:26

    restecp се казва.. Ali G нещо много сте го загърбили, ааа… сядам да чета, успех ми!

  12. 28 декември 2007 @ 13:03

    @andreytcho „А простолюдието няма да е, и затова съм ЗА глобалните болести и не ми пука за умрели хора в Дарфур, Пакистан или където и да било.“ – никога не съм била по-съгласна.

    Мен лично ме дразни зеленото мислене, това, модерното зелено мислене. Има и хубави каузи, но хората, които отиват и застават зад тях изглеждат крайно несериозни. А никой няма да се вслуша в такива. Зелените кампании, борби и алабала, трябва да са по-умерени, а не да се тръби за тях и да става като с кампанията срещу алкохола и за детето- всеки пътен знак и всяка табела да „пази“ детето и всеки кйъркан тъаксиджия да има лепенка „не карам пил“…

  13. 28 декември 2007 @ 13:31

    Историята ти е увлекателна. И добре написана. Въпреки това {лично} в мен остана чувство на незавършеност.

    Разказваш за това какво е \“новото зелено\“. Разказваш, че от него се правят пари. Естествено е, алчността на хората винаги ще генерира нови хоризонти за създаване на стойност без покритие.

    Но въпреки всичко темата ти е за проблема – истинският проблем. Кой е той? Това че зеленото е модно, или това че зеленото, за което говорим не е въобще това, от което имаме нужда.

    Факти подкрепени с приятни примери и сравнения. Но все пак това есе {лично} у мен остави впечатлението, че просто нещата са така. Че ги подминаваме; че ти дори сам ще продължиш да ги подминаваш насам натам. Че това е нещо досадно. А самата идея на зеленото, истинската идея е…

    Притесни ме това, че есето ти е като ентусиазирано описание на ежедневието, на новите модни линии в икономиката облечени в зелено и поръсени с брокат.

    Притесни ме това, че макар да твърдиш, че да си \“зелен\“ не е тъпо, то също не е и много хубаво. И си прав, да. На хората им е писнало да купуват еко продукти произведени в същото мръсна почва с нов етикет. Но какво е да си зелен?

    Констатираш прекрасното положение а \“зовът\“ за действие е погълнат измежду думите. Сякаш думите по-горе натежават и смачкват заключението.

    Реалният проблем, за който пишеш, който инспирира зеленото и анти-зеленото го няма. Той е далечен и не ни засяга. Ние само с надсмешка можем да подминаваме зелените реклами? Или да не изхвърляме разделно? Нали има такива, които го правят и от тях печелят други, по-зелени?

    Проблемът закодиран в мерцедесите, които за нас са нещо далечно и не ни засягат толкова. Те не са наш проблем. Не ги карме ние. А дори и да ги притежаваме то какво от това, нали всички онези правят пари от зелената пералня – не сме толкова и само ние виновни?

    Можем да корим притежателите им, но нямаме желание да подемем нищо. И ти го одобряваш, може би? Не, думите ти не говорят това, но междуредията…

    Защото сме анти-опозиция на зелените. Защото истинските зелени сякаш се губят в зелената перална машина. Но това никой не го интересува, важното е че \“другите анти\“ оправдават това {често наше} поведение и на своя глава получават \“индулгенция за консуматора\“, дават ни спокойствие, че ние също не сме толкова грешни.

    Имам чувството, че пренебрегваш факта, че има и движение отдолу нагоре. Обществото е като основа на пирамидата. Ако няколко карти отдолу кажат \“не искаме така\“ то пирамидата може да се срине.

    Спрял си точно, когато си под кожата на читателя. Не на фа, дори на фа диез. Точно когато идва време да кажеш, да споделиш личното ти мнение, впечатление защо това е така сякаш впрягаш ежедневното – да мислим, да купуваме ама не съвсем, да се оплакваме. Някак индиферентно, неангажирано. Сякаш за да изпълниш смисловата структура и да има заключение.

    Проблемът чужд ли е? Да занимаваме хората отгоре?

    Ако проблемът спуснат от горе до самото дъно и там не го побутне никой, то как онези отгоре ще разберат, че има живот долу на дъното? Как ще усетят, че има от какво да се боят, че ледът под краката им се пука?

    Такива неща си мисля…

  14. r #
    28 декември 2007 @ 13:45

    Имаше един мноо хубав епизод на „Приятели“, където разправяха на Фийбс, преди да каже нещо, да преброи до 10. Щото излизат некви тъпотии иначе.
    Себастияне, ти изби рибата. Откровено казано, по-безцелен и нечетаем текст от твоя не бях срещал в последните години. Направо си се разлял върху ебемти колко голямо пространство и не си казал съвършено нищо смислено.
    Заслужаваш Клош-ауорд.

  15. nico #
    28 декември 2007 @ 15:25

    Нещо много въздух сте глътнали!

    Есето е ужасно по абсолютно всички критерии, за които се сещам.

    LL, сети се за chat ли си и обсерваторията в Рожен, защото си малък за критик все още. Опитай със снимки. Другото е стойкаджийство, на което и Шефа би завидял :)

  16. 28 декември 2007 @ 16:56

    AT нИцо, друго си е нестойкаджия от ранг като твоя да се изкаже компетенто-квалитетно по адрес на други нет юзъри, различно мислещи извън клишоците на БГ реалността. Хвала на такИви люде.
    Колкото повече, толкова по добре. :))))))))))))

  17. 28 декември 2007 @ 20:41

    Много забавно есе. Аз обаче одобрявам целият шум около зеленото. В германия примерно немците са луди на тема разделяне на боклука и дори има големи глоби ако хвърлиш нещо в грешния кош. Въпреки това идва накрая един камион и събира сичко на едно място. Какъв е смисъла? За да имали хората самосъзнание за рециклиране и тн.

    Не може да продължаваме по същия начин като преди и е добре хората да го осъзнаят, дори и да не може да се направи много по въпроса все още.

  18. cx #
    28 декември 2007 @ 21:59

    „не е като да накълвеш няколко прости изречения в блог и да напраскаш линкове“

    интересно как възприемаш писането си ;)

  19. 29 декември 2007 @ 13:58

    Зеленото продава, аз затова си нося вълна! :)

  20. 30 декември 2007 @ 12:29

    Да, есето е забавно написано, но негативизмът ме обезкуражава. Ясно е, че заводите пречат повече на планетата от обикновените ел. крушки, само че какво най-много може да стане? Да пишат 5 човека до съответните институции и какво? Нищо? С крушките поне правиш нещо.

  21. 30 декември 2007 @ 13:06

    Драги Еленко,

    Чудесно есе. Стилно и мотивирано. Със съвсем лек привкус на популизъм и негативен поглед, което е чудесно, защото продава текста. И когато е дозирано, така че медията да не заприлича на някой от онези вестници-некролози, публикуващи трупове на бели мечки, е много ефективно.

    За ефективността иде реч. Зелената вълна наистина дразни понякога. Сред тоновете псевдо действия, псевдо маркетингови и PR стратегии, елитарност и снобизъм обаче има и верни и следователно важни неща. Нека не изхвърляме бебето с мръсната вода. Не е ефективно.

    Вчера слизам от високите части на Рила. Уви, височината не ни избави от местни селяци, качващи се до горе с моторни шейни. Моля, Еленко, представи си абсолютна тишина, синьо небе, бял сняг и изведнъж дизелова шумна скапана шейна, карана от местен феодал…

    Единственият начин да втълпиш в главата на това липсващо звено между човека и маймуната идеята за екология е да го „хванеш“ на тема снобизъм и елитарност. С разум и грижа за ближния, вервай ми, нема да стане бъарато! Ето защо цялата PR, псевдо екологична и т.н. шумотевица има и положителен аспект.

    Според мен той е достатъчна причина, за да не я обявяваме за враг, а да се опитваме да я насочваме в правилна посока. Не казвам, че ти я смяташ за враг или си написал това. Не си! Дано всички са разбрали, обаче, тъй като тъмната страна е привлекателна.

    Сърдечни поздрави,
    Я.

  22. MrGreeny #
    30 декември 2007 @ 22:24

    Не съм фен на \’био\’-глупостите и не вярвам в глобалното затопляне. Интересно нали? Някой може да пита дали вярвам, че земята се върти ама както и да е. Все някой е с \’промит\’ мозък. Може да са тези които вярват в глобалното затопляне а може и да съм аз.
    Това, което ме накара да не вярвам е филма \“The Global Warming Swindle\“
    Който иска нека го гледа, да гледа и филма на Ал Гор и да си избере на кого да вярва…
    Аз смятам че зад Ал Гор и цялата кампания седят многомилиардни компании, които са решили да засилят бизнеса си.

  23. rambosileck #
    31 декември 2007 @ 4:15

    `

  24. 2 януари 2008 @ 16:45

    Есето е добро ….
    Мога да кажа (относно зелените…) Дела трябват, а не думи ….

  25. pugguk #
    2 януари 2008 @ 18:45

    Доста трудене пада гледам :))))

  26. 12 февруари 2008 @ 1:17

    Отлично!

Кажете нещо

Може да ползвате лек HTML. Email адресът ви остава скрит.

Абонирайте се за коментари през RSS