Лютеницата Krina е леко суха, но това е най-добрия етикет в жанр за 90 млн лева. Дизайнерът хитро е оставил място, откъдето да видиш какво представлява самия продукт.
Коментари
14 коментара
Кажете нещо по темата
Лютеницата Krina е леко суха, но това е най-добрия етикет в жанр за 90 млн лева. Дизайнерът хитро е оставил място, откъдето да видиш какво представлява самия продукт.
14 коментара
Кажете нещо по темата
Винаги ме учудва етикетът „домашна“ на купешките лютеници.
Добре бе, пишете „традиционна“ или „лютеница по домашна рецепта“.
Рамбо,
Аз също съм против това и смятам, че трябва да се регулира.
Дизайнът и много близък до продуктите от собствената марка на Carrefour
Донякъде минималистичен – ок, но чак пък най-добрия. Непропорционален е, шрифтът е ужасен и цветът на лютеницата на картинката не е дори близък до тази на самата лютеница.
Според мен е оригинален и различен на фона, на масовият български етикет. Харесва ми. :)
P.S: Лютеницата не я коментира, но етикета би я продал дори и да е боклук.
„Последното изречение от книгата е: „и над вратите, обхванати от червени кадифени завеси има знак, а на знака пише с букви, червени като завесите – ТОВА НЕ Е изход.“ Забележете: той не казва буквите червени, а че те съвпадат с цвета на завесите. Защо не казва директно че са червени? Кръваво червени? Защото плътта е била заменена от описанието. Реалността съществува само на повърхността. Текстът е заменил своя обект. Бейтман установява, че откаченият му мироглед се вписва перфектно в околната среда. Той не се е отклонил от американската мечта. Патрик Бейтман никога не е изправен пред каквито и да било последици за действията си, и те стават нереални.
….
Цялата книга е на повърхността. Ако има някаква душа, нещо дълбоко – то е на повърхността.“
http://reconstruction.eserver.org/BReviews/revAmericanPsycho.htm
ЕТИКЕТЪТ Е ПО-ВАЖЕН ОТ ЛЮТЕНИЦАТА
сега сериозно. не се заяждам. казвам следните неща от чист интерес. тоя блог е феномен, защото ако взема реалните ти постове и между тях сложа такива, в които описваш как убиваш хора по особенно жесток начин, резултатът ще е едно към едно с „Американски Психар“. Намирам това за удивително и много се радвам, че те има. Успех!
и нямам право да критикувам. никъде не е написано „тоя блог трябва да е такъв и такъв“, за да очаквам нещо различно от това, което виждам. не знам защо се държа все едно, че някой ми дължи нещо. извинявай.
но това за психара е вярно и е много яко!
е, липсват ревютата на huey lewis and the news :)
Цветът ѝ е точно като на домашната – не оранжевее, не е твърде ярко червена или някакъв друг странен нюанс. Ще се пробва.
За етикета – пробвали са да го докарат на някакъв небрежен почерк, все едно си драснал какво има в буркана в движение, но по-четливо и по-„барнато“ естествено. Снимката е все едно си я прибавил в последния момент от Clip art, за да имаш просто още едно напомняне за съдържанието на стъкларията.
dimitar Velkov
Мне, няма да се получи нищо такова. Пичът от Американски психар живееше в голям американски град и имаше престижна и доходоносна професия. Докато Еленко е обикновен драскач с претенции, от доста мръсен провинциален европейски град. Той и коментиращите около него произвеждат умален вариант на пайнер-чалга култура. В средата е Еленко Пайнера, който, подобно на Митко Пайнера, взима евтин суров материал, и кресливо му придава висока стойност. А читателите му, (подобно на аудиторията на Димитровградското студио) жадно поглъщат всичко, което той им подаде. Дори се опитват да му подражават в празнословието, за да не ги обявят (о, ужас!) за немодерни. Замислям се каква страхотна бизнесвъзможност е това: може да им се предлагат куп съмнителни биопродукти с грозни етикети, както и грозни опростени („минималистични“) вещи с измислени марки които никой не е чувал. А с набирането на повечко капитал можем да започнем да произвеждаме за тях и по-скъпички стоки, от класа на Ай-нещата им. Идеята е свободна, подарявам я на всеки, на когото му се правят пари :)
Казах *българския вариант*
„Пичът от Американски психар живееше в голям американски град и имаше престижна и доходоносна професия“ – Еленко живее в най-големия български град и има престижна доходна професия (за България).
ХЕНС (кокошки)ДЪ УЪРДС „българския вариант“
Но не ставаше въпрос за това въобще. местоположението и пропорциите нямат значение. Друго имах предвид.
За сравнението с Пайнер:
„Митко Пайнера, взима евтин суров материал, и кресливо му придава висока стойност“
Митко Пайнера не е чалга културата. Чалга културата е чалга културата. Митко е нейн продукт, точно колкото е и създател. Ти мислиш ли, че той е очаквал това, което последва? Аз ще ти кажа – не. Инж. Димитров не е имал гранд мастър план за тая империя. Взимал е правилните решения и инерцията си е свършила работата.
„взима евтин суров материал, и кресливо му придава висока стойност“
Как разбра, че материала е евтин. Покажи ми скалата, където пише кой материал е евтин и кой сък, и за кои хора? Кой е тоя съдник дето казва кое е стойностно и кое – не?
При пайнера всичко е налице – дайте ми пари -в замяна получавате цици и музика. При еленко е „дайте ми внимание, в замяна получавате информация и забавление. Само, че това което всъщност ви давам са моите лайфстайл и идентичност, и ако ме четете достатъчно дълго и коментирате иронично можете да ги възприемете и вие да станете готини като мен. Блогъри като мен! КЪТИНГ ЕДЖ ХОРА КАТО МЕН!
Чалгата не прави това. Нея я слуша куцо и сакато, така че не можеш да възприемеш чужда идентичност. Знам, че сега пуританите у вас ще кажат „Как така? Децата се гримират и обличат като курви заради тея недни хора!“ Обаче филма е че децата си търсят мутри и курви, на които да приличат. Това не идва от музиката, а от децата.
Мутри слушат чалга. 5-годишни слушат чалга. Майките ви слушат чалга. Няма как да кажеш, че си готин, защото слушаш чалга. Точно обратното – има шанс някой да те псуват, задето го правиш. Чалгата е изключително проста и затова този блог лежи в сянката ѝ.
Чалгата няма претенции.
Аз съм от Димитровград.
ЛОНГ ЛИВ ПАЙНЕРА!
Ретро носталгия, как баба надписваше бурканите или немски буркани със сладко от 1974г.
По принцип тази фирма нищо не произвежда.Само пакетира.Прочети етикета по-внимателно!
По дрехите посрещат обаче….
Икономика на бързите удари.Няма реноме,няма лоялност.
А бе не е ли нашата лютеница – не ми я хвали за домашна, макар че не настоявам за „лейбъла“ „домашна“. Голям праз какво пише на нея, ако вътре е шит, пък ко ще и баба ти да я забъркала с любов! Как пък от 6 различни вида/рецепти/семейства харесват нашата повече от тяхната собствена? Бе вие знаете ли, че има хора, дето ВАРЯТ чушките вместо да ги пекат!! И ги мелят с люспите!!! Тотал щета и деграде!
Добре, че я разпродадохме цялата партида на познати, че иначе щеше да ме е яд, че не съм я пуснал на пазара да ги избием тия сите!