Добра статия, която обяснява кои текили са добри и защо. Не знаех толкова детайли за производството.
И нямам особено отношение към питието, но се възхищавам когато обикновени хора отделят много време за изследване и изложат своите неекспертни аргументи.
Но!
Други въпроси възникнаха докато я четох.
Например – чудя се кога ли ще видим първата ракия, таргетирана за дами. В Русия има водка за жени.
И дали ритуалността на питието пречи то да стане масово сред хм, младите?
И ако забравите дядовицата за момент, коя ви е любимата пазарна ракия и защо?
Смятате ли, че пускането на т.нар. premium марки и инвестирането в модерни дистилационни процеси промени пазара? И подобри питиетата?
Според мен да – в последните години ракиите са по-добри.
Съгласен, но домашната шльокавица все така продължава да е вкусна и доминираща, особено когато е направена от излишните смокини…
не съм пил ракия на чийто етикет да пише „ракия“ :)
Ритуалността на питието е важно за неговата идентичност. Не може да пиеш ракия в клуб, както не може да прокарваш салатата с малцово уиски. Като се замислиш, всяко питие има собствен ритуал, някои питиета – по повече от един.
Младите също ядат мезета и по мои наблюдения (и аз съм от младите) ги комбинират с ракия, така че проблем не виждам.
Нямам любима марка, по заведенията поръчвам Бургас63 или каквото поръчват другите. В къщи имам повече домашна ракия отколкото мога да изпия.
Искрено мразя ракия.
Домашната е съвсем различен клас, а не просто – добра ракия. Точно както с киселото мляко – няма сравнение между домашно и пазарно.
infestdead ftw
Ракия за жени…Няма нужда. Жена ми не може без ракийка. Но само домашна. Да е жив и здрав дядо ми……….
обичам да пуша
по малко да пия
а най-вече –
да жуля ракия
и за това съм открит –
по-добре ми е да съм чешит
Пещерска Отлежала.
А преди няколко години ми харесваше да пия текила с червейче.Имаше много специфичен вкус.
Аз съм бил на купон дето домашната сливовица беше на повече години от момичетата на купона.
Бичес.
Любимата пазарна ракия ми е Джак.
От скъпите – всички отлежали на големите производители. От евтините – Пещерска обикновена и Сунгурларска гроздова.
Понякога сутрин, вместо обичайният черен чай с мляко, предпочитам да закусвам с шотче ракия. Домашна. Нищо общо с тази в магазина. И все пак Бургас 63 владей. Някак по истинска е от останалите. Също най-скъпият вариант на Дядовата усуканица (!) никак не е за пренебрегване.
Ракията е вълшебство – лекувам ранички с нея, болки в корема, зъбобол, главоболие, разбито сърце, обикновена скука…
Нямам нужда от ракия за жени, представям си я като бирата за жени – безвкусна и с нисък процент.
разбито сърце сърце се лекува и с бира – информация от първа ръка
;-)
„Не може да пиеш ракия в клуб, както не може да прокарваш салатата с малцово уиски. Като се замислиш, всяко питие има собствен ритуал, някои питиета – по повече от един.“
Ше си пием квот си искам. Ако бях спазвал „ритуалите“ никога нямаше да открия странния вкус на зелен собиески със сок от грейпфрут или късащия глави ефект от маането на шотове абсент с резен портокал.
Текилата е ракия. Мексиканска. На шотове я пият туристите.