Носталгията продава.

Също така – хората от Славейков са добри търговци и знаят кога едно нещо започва да придобива стойност. Соц книгите вече са достатъчно далеч във времето, за да са куул.

И трябва да призная, че илюстрациите на днешните не се доближават дори малко до тези като отношение и качество. Въпреки това се съмнявам, че децата днес биха се радвали на подобни илюстрации, след като възприятието им е далеч по-комиксово, а не художествено (както е в случая).

И както всичко нещо що е винтидж и тези са на високи цени, т.е. над 20 лева.

Очаквайте скоро – постегнати балканчета като моден аксесоар.

Коментари

  1. 5 април 2010 @ 12:40

    Хич не са евтини балканчетата. http://www.ridelow.co.uk/raleigh-chopper-bike-the-hot-one-2010-limited-edition-p-2743.html

  2. 5 април 2010 @ 13:47

    А, нищо соц няма в тези книги… илюстрациите в 90% от случаите са взети от оригиналните западни издания.

    Ако питаш мен, книжките определено си струват парите. Ако се опитваш да възпиташ някакви подобие на добър вкус у едно дете де… Не че героите примерно от Уич са лоши, кофти нарисувани и в тях няма положен труд, напротив – просто е тъпо възприятията ти да са ограничени в един единствен стил още от малък.

  3. Val #
    5 април 2010 @ 16:29

    Книжката на братя Грим е винтидж отвсякъде .
    Тя трябва да е някъде от края на 60 – те .

  4. 5 април 2010 @ 17:56

    Страхотни са. Не само илюстрациите, а и преводите, често са по-добри.Имам африканските и индийските (май), а скоро срещу едни 10лв. си взех и старото издание на „Чичо Томовата колиба“. Сега виждам, че има и японски и ме изкушаваш да си я взема.

  5. 5 април 2010 @ 19:49

    Думата винтидж дразни също колкото и думата мол…

    Купувам детски книги на всеки две седмици – днес има добри издания, макар и не толкова много, колкото трябва. Не всичко е комиксово и ограничено.

  6. none #
    5 април 2010 @ 20:24

    Илиадата не е от комунистическо време, а от 90-те =)

  7. Дрън #
    6 април 2010 @ 8:48

    Виждам 5 от детските си книжки. Обземат ме носталгични чувства по илюстрациите и хубавия превод, както каза някой по-горе. Скоро ми се наложи да чета “ Трите прасенца“ – ново издание… явно и приказката и изразните средства са се променили. Ретро, не ретро на моите деца някой ден ще се чете стария вариант.

  8. 6 април 2010 @ 15:55

    Хм…като се замисля, някъде вкъщи трябва да има подобни книжки. Колко каза, че стрували? Май ще помисля за допълнителен доход:)))

  9. lyd #
    6 април 2010 @ 17:50

    Проблемът не е само с илюстрациите на новите книжки, а проблемите с текстовете на приказките често не са проблеми с превода, а с това, че всъщност не се превеждат автентичните приказки, а се печата опростен преразказ. Това се случва от двайсетина години и се наблюдава най-вече в обилно илюстрованите издания.

  10. 11 април 2010 @ 11:59

    Всичките до една ги имам, някои са дори на майка ми. Илиадата действително е от 90-те, може би 1998.

  11. 15 април 2010 @ 0:40

    @SABINA
    японските приказки са страхотни, препоръчвам :)

  12. 19 април 2010 @ 19:05

    Всичките до една ги имам, някои са дори на майка ми. Илиадата действително е от 90-те, може би 1998.

  13. Славчо #
    23 април 2010 @ 17:48

    тези книжки си заслужават левчетата имам някои от тях .за разлика от повечето днешни

Кажете нещо

Може да ползвате лек HTML. Email адресът ви остава скрит.

Абонирайте се за коментари през RSS