Искам да кажа: да живее дългото тире.
Дългото тире или em dash в английския предполага внезапно прекъсване в мисълта – нещо като точка и запетая; сещате се.
Две дълги тирета се използват да оградят завършена мисъл в нещо като скоби, но за разлика от скобите, не обясняват израза или контекста преди това.
Напоследък се забавлявам като го използвам тук и там.
Жалко, че в официалния български си нямаме дълго тире. Освен май за пряка реч?
Но нищо не пречи да го приемем – така ще имаме още едно изразно средство.
За да го използвате в web просто трябва да напишете — в кода на конкретната публикация. Или да го вмъкнете отнякъде.
Стои красиво – внася смисъл – и предлага някаква внезапност без глагол или съюз.
Ново (13:26), Пейо пише:
Здравей, отново коментар по поща:
"Жалко, че в официалния български си нямаме дълго тире."
Имаме и то е нормалното тире. Виж някоя книга, издание преди 1989, когато типографите са били по-стриктни. Ползва се когато думите не се пишат слято. Малкото N тире се използва примерно при изписването на "по-често", но ако думите са отделени от интервал – се използва дългото.
"За да го използвате в web просто трябва да напишете — в кода на конкретната публикация."
Друго правило за употребата му, за което знам, е да не остава като последен символ на реда. Това води до нуждата да се изписва: —
И малко реклама:
1. http://peio.org/typograf.php – скрипт, който "отипографира" текст като оправя кавичките, тиретата и многоточията
2. http://peio.org/code/smartfirefox.user.js – greasemonkey приставка за Firefox, която прави подобно с текста, който се попълва в уеб форми.
В опит да съм полезен :)
Пейо
аз много го обичам също!! постоянно го използвам в кореспонденцията –
и замествам точката с него , защото тя е малко така силна и непоколебима.. а дългото тире оставя вратичка за разговор. :-))
Дългото тире си го имаме и по правопис и по закон трябва да го ползваме. При мен на БДС клавиатурката присъства в горния регистър на 9 — — — . Май непознаването на БДС води до недоразумения ;-)
Дългото тире е прекрасно! :)
И за щастие си го имаме в официалния български – има разлика между тирето в „един-единствен“, „поет-министър“ и тирето в „стои красиво – внася смисъл“ :).
Интересно – на английски, когато се използва като че ли е по-скоро задължително да се затвори, на разни други езици като на испански също; действат като скоби – не може едната без другата. А на български не е така…
В моя WordPress, ако напиша:
– (остава късо тире)
– (превръща се в дълго тире)
– (превръща се в още по-дълго тире)
Удобно! :-) Дори няма нужда да помня html-а ;-)
Нали помните в „Рицарят на бялата дама“ как главният герой си мислеше, че е открил съкровището на хановете, а то се оказа склад на „Родопа“ :)
Нещо подобно е и с тирето – има си го в българския правопис, има го даже в клавиатурата (поне в моята, на втори ред до 0-та, горният знак). Доколкото помня от училище, използва си се навсякъде, където има паузи между него и думите. Късото тире се ползва само, когато думите се пишат слято, като „по-добър, 5-ти и т.н.). Много е хубаво, когато хората обръщат внимание на такива неща :).
Един от най-уважаваните от мен знаци. Ползвам го по-често и от запетаята:-)
чакай сега. освен, че много фънки да ползваш отмиращи препинателни знаци, има ли друга прична да му се кефя?
em dash е американското дълго тире и статията в Уикипедия описва американската употреба. Традицията в известните ми европейски езици е да се използва en dash, включително и в българския. em dash по определение е толкова дълго, че по американския правопис не трябва да има празно място отляво и отдясно, за разлика от европейското en dash. Също така в новите стандарти на клавиатури по БДС се използва en dash, а не em dash.
Аз това тире го вкарвам в коментари или имейли с Alt+0151. Средното тире е 0150.
„Стои красиво — внася смисъл — и предлага някаква внезапност без глагол или съюз.“
Тук си противоречиш, махни „и“ преди предлага.