Докато кренвиршките могат да минат пред чужденци спокойно за бългериън въъшън ъв хот-дог, ето интересен феномен – използване на марка, за да се обозначи качеството на крайния продукт и да се обоснове разлика в цената. В ляво са кренвиршките „Сачи“ – 70 стотинки, в дясно – Кренвиршките „Тандем“ – 1.30 лв. Сусамът, предполагам, е още един мотив да се оправдае сравнително високата цена.
Съмнявам се производителите на кренвиршки да имат споразумение с крайния потребител да не ползва продукта или марката в други продукти, но е интересно събитие, което се е случвало и преди с далеч по хай-тек услуги, които безспорно преуспяха.
Не намирам много общо с дадения пример със сайтовете. Тук става въпрос за хр. продукт и би трябвало да бъде упоменато какво съдържа – самите потребители със сигурност питат с каква марка кренвирши са кифлите. Друг е въпроса дали наистина съдържат съответната марка.
ул. Криволак :)
„При Гошо“ Reversed!
Кренвиршка с кренвирш – 2,50 лв. :-) Съмнявам се много от потребителите да питат за марката. Звучи смешно, а и след време могат да питат с какво олио ги пекат, с каква марка брашно са замесени и дали сусамът е ГМ или е органичен.
Хората с такива въпроси да заповядат в биомагазините и в собствени градини.
Един толкова малък бизнес е гъвкав до безкрайност, така че ако едно такова решение не работи, то може да се промени буквално за часове. Ако след няколко часа все още има две тави с различни кренвиршки знайте, че има достатъчно хора които се интересуват от марката на кренвирша.
А когато светът пропадне дотам, че нещо такова да се тълкува като злоупотреба с търговска марка, сам отивам да се пиша доброволец в Ал-кайда или който там пръв обещае да ме взриви.
„Ако след няколко часа все още има две тави с различни кренвиршки знайте, че има достатъчно хора които се интересуват от марката на кренвирша. “
Така е. А тавите са две от години. И разлика има, тествано е. ;-)
@Elenko: Чудя се защо чак сега пишеш за тази легендарна баничарница, след като обикаляш като щур Лозенец? Ако не греша именно тук видях снимка на фриз. студио „Скандално“, което е само на няколко метра от въпросната баничарница? ;-)
Ingredient branding, разбира се.
И аз смятам да си брандирам кремвиршЪТ ако ще се котира повече :Р
Предлагам за по-кратко кремвиршките да се наричат опепита.
под черта:
* а „кренвиршки“ в Русе = МАРУСИ.
:D
Всъщност съм с две ръце „ЗА“ подобно брандиране (ако не лъжат разбира се) , най-хубавите закуски във Варна са „Плевенските“ (без майтап , така се казват) и не на последно място защото са с кренвирши „Леки“ (не че го пише някъде просто съм виждал като ги носят). Предпочитам все пак да знам какво има в закуската а между кренвирши за 2.2 лв и такива за 5 лв килото определено ИМА разлика.
Стиге бе. Каква е приликата между дребното джебчийство на тема фейсбук и съвсем честната политика на баничарницата. Не си прав, Еленко, не си прав.
Да реитерирам: българският език умира. Едно от последните добри неща написани на тоя език беше във форумите на Дневник (олололо): „Имахме двама космонавти, а сега най-високото на което се качваме са масите в БИАД“.
И КЪДЕ СА ШИБАНИТЕ БРАТЯ МАРГИНИ МЕЖДУ ТЕКСТА И СИВИЯ #COMMENTLIST!!!~1ЕДИНАЙСЕ!!!
нещо нещата тук не вървят :(
А някой знае ли защо една марка кренвирши се смятат за евтини, а друга за примиъм? Последният път като проверих, вътрешностите на кравите изглеждат по едни и същи отвратителен начин.
Предполагам не си поръчвал от двата вида кренвиршки, иначе щеше да забележиш, че „Тандем“ са и по-големи. Аз намирам използването на марките на колбаса просто като несполучлив опит да се разграничат двата продукта.
Всъщност по-евтиният вариант кренвиршки съдържат половин кренвирш, а по-скъпите – цял. Според мен това е най-съществената причина за разликата в цените.
Иначе „При Гошо“ е най-добрата баничарница в района.
Ех тази снимка ми навява носталгия, в момента бих дала всичките си около 20$ за кремвиршка или баничка със спанак от женския пазар! Струва ми се че малко хора в БГ оценяват колко чудесно е да си имаш закуски на една пресечка от вкъщи….хич не ми пука с какво са направени, дойда ли си в България всеки ден ще ходя поне по два пъти за банички, кремвиршки, кифли и гевреци!!
@Srebrina, не разбирам? в Теското под нас има сиренки, кифли, понички, и гевреци. на турския през две преки има банички с праз, спанак, и не знам кви още печива. Не са по-хубави или по-лоши, най често са просто различни.. #носталгия?
Разлика между двете кренвиршки има и тя е огромна, като азликата в цените е напълно оправдана; скоро не съм се лъгал да си взема такава със кренвирш Сачи и не знам дали наистина вече слагат по половин.
Иначе „При Гошо“ е единствената пекарна в София, в която кифлите с мармалад са козуначени; препоръчвам ги горещо :-)
Чак сега, след толкова години чета коментарите ви някои с удоволствие, други- с почуда.
Някои от вас са естети, втори са просто консуматори, а онзи, който пробутва теорията за брандирането просто го тресе паралогореята. Обръщам се към него:
Мой човек, когато изкараш 25 години без почивен ден по 13-14 часа дневно в осигуряване на над 1000 закуски , когато ти тече кръв отвсякъде, и когато се огледаш само да разбереш, че децата ти са вече пораснали, ще осъзнаеш, че животът ти е бил смислен тогава и само тогава, когато се чувстваш удовлетворен от свършената работа. Повярвай, човече не са много хората, които биха издържали на това безумно темпо толкова години, поддържайки безотказно доказаното качество, подклаждащо желанието на клиентите да идват всеки ден отново и отново. Някои от тях може и да са имали достатъчно време да измислят теорията за брандирането, но не това е най-същественото. Важното е, че е имало нещо добро, с почерк и неподражаемо….