Горната дискета си намерих на улицата преди месец. Побира 1 мегабайт, но преди всичко е красив обект за офиса.

Горното заглавие видях разпечатано като плакат в офиса на една софтуерна фирма; това в края на 90-те.

Тогава много се чудех – какво пък толкова?

Но, не това е важното. След като наскоро сънувах, че mp3 плейъра ми спира да работи, реших да направя резервно копие (backup) на музиката. Нямам я другаде и е безценна – поне за мен – със селекцията си.

Но резервното копие на 60 гигабайта музика изисква план.

Та, взех лаптопа на 1 приятел, който е събрал в себе си магическите свойства да побере 60 гигабайта и да записва DVD.

Процесът ми отне един ден и научих, че:

– Презаписването на най-ценната ми информация отнема един ден

– Едно DVD, на което можеш да имаш доверие струва 1.70 лв. До сега не бях записвал DVD-та

– Записването на едно DVD отнема 14 минути

– След като записах 12 DVD-та открих, че съм можел да запиша 6, защото записвачката на моя приятел може да записва двуслойни DVD. Сигурно съм бил блондинка в предишния си живот

– Докато написвах си спомних първия си записан диск – Die Mensch Machine на Крафверк. Взех го от библиотеката на Гьоте институт. Ултра-рядък. Тогава на практика нямаше mp3. Презаписах го на едноскоростна записвачка за Macintosh (2000$), която копираше 1 диск за 70 минути при температура от 70 градуса. Дискът струваше 5 лева и беше болезнено ако записът не стане, което ставаше често

– След като приключих се почувствах сякаш съм си направил застраховка живот

Ако приемем, че днес всичко може да се сведе до информация, коя е най-ценната информация, която хм, притежавате?

Това по-горе звучи като заглавие за есе.

Коментари

Тук не може да се коментира.