Трудно е да се конкурираш със сухи пасти, различни от Балкан. Представяте ли си колко е трудно да произведеш евтин, но вкусен продукт?

И ето – в опита си да постигне преимущество откъм цена, производителят на тези сухи пасти е свел опаковката до нещо толкова просто и красиво, че би могло да влезе в някой музей на модерното изкуство след време.

Коментари

  1. vanya #
    25 април 2010 @ 10:38

    Тия пасти хич не са лоши

  2. Георги Тодоров #
    25 април 2010 @ 11:04

    като гледам опаковката, само мога да си представя какво е съдържанието… айде да са ви сладки

  3. vanya #
    25 април 2010 @ 11:16

    а под лъскавите опаковки какво мислиш има ? само витамини и минерали :)))

  4. Георги Тодоров #
    25 април 2010 @ 11:29

    тъкмо се чудех колко време ще отнеме някой да зададе този тъп въпрос. не става въпрос к’во има под лъскавите, а к’во има под ТАЗИ

  5. 25 април 2010 @ 11:32

    Това са teh пасти, без майтап.

  6. 25 април 2010 @ 11:41

    Ами под тази поне се вижда нещо: не особено дебел пласт „шоколад“, покриващ 3 слоя блат с нещо между тях.
    Подробностите би трябвало да ги има на стикерчето с баркода :)

    Впрочем, ако ви ги продадат в красива картонена кутия, по 10 броя във всяка, без дори да са опаковани така персонално… хич и няма да му мислите какво има в тях. Поне до първата хапка.

  7. Георги Тодоров #
    25 април 2010 @ 11:55

    вие като купувате ракия, по същата методология ли подхождате? минималистична опаковка (чети пластмасова бутилка), персонална опаковка (чети наливна)… може би очаквате и по-добро качество. айде наздраве!

  8. vanya #
    25 април 2010 @ 12:19

    о, колки си интелигентен Тодоров,
    аз пък точно се чудех, колко време ще отнеме преди някой да взема да се прави на интересен

  9. 25 април 2010 @ 12:42

    @ГЕОРГИ ТОДОРОВ
    За хората, които се водят от опаковката, примерът ти може и да е подходящ… аз като дете на родители нефтохимици ракия от български винпром съм научена да не купувам :)Наливна от магазин също не купувам, ако в това е въпросът.

    А иначе – стока, която се продава в магазин съвсем официално, трябва да има определени параметри на етикета, по закон. Фирма-производител, един нищо не значещ за обикновенния потребител буквено-цифров код (примерно ТД 0520/2009), дата на производство, срок на годност, състав, грамаж.

    Ако това го има и не е шменти-капели, значи всичко е ок. Искаш ли да ти направя една лъскава, апетитна опаковка на тези сухи пасти с изцяло фалшива информация на нея? А дали ще разбереш само от опаковката, че информацията е фалшива?

  10. Георги Тодоров #
    25 април 2010 @ 13:01

    искам, но едва ли ако фирмата ти се казва Крафт или Нестле, информациата на опаковката ще е фалшива. а на тази, няма да се изнанадам ако е.

    Ваня, а ти спри да се правиш на интересна (поне от написаното така излиза).

  11. 25 април 2010 @ 13:21

    Георги, точно на Нестле не бих се доверила на написаното в опаковката… ако се сещаш за огромния скандал с меламина в сухото мляко миналата година.

  12. Георги Тодоров #
    25 април 2010 @ 13:28

    ми то сигурно се е разбрало, точно защото са нестле. ако беше суха паста балкан, не меламин, ами к’вото и друго да сложат няма да се разчуе. но щом ти харесва да си в заблуда, изборът е твой.

  13. x #
    25 април 2010 @ 13:40

    Много хубава опаковка :)

  14. 25 април 2010 @ 13:40

    Точно защото изборът е мой, избягвам всичко, на което пише „сухо мляко“, „хидролизирани растителни протеини“ (или Е621), изкуствени оцветители и подсладители… и още един куп неща, заради които ми е много по-важно опаковката да е с четливи разумни по размер букви, поради което мултиезичните ги мразя особено много :)

    Като са толкова големи и велики, какво им пречи да инвестират в опаковка специално за малкия ни пазар. По същия начин, по който са принудени да го правят малките български фирми, които още не са погълнати.

  15. Георги Тодоров #
    25 април 2010 @ 14:00

    сменяш темата

  16. 25 април 2010 @ 14:34

    Не, не… темата е за опаковките и тяхното значение :)
    Изводът е, че освен естетична, информираща и защитна, нямат никаква друга функция, която е от полза на потребителя. Аргументите ми изцяло защитават тази теза.

    Впрочем има чудесни примери на прозрачни, доста минималистични опаковки. Одеве измъкнах от шкафа точно една такава – италиански домашен сапун за пране, изцяло по „древната“ класическа технология, без изкуствени добавки. Изобщо не е евтин, а опаковката е прозрачна, точно за да ти демонстрира продукта (е… има някакъв семпъл двуцветен печат, но са се постарали да не пречи).

    Не че с тези вафли целта е била купувача да ги разгледа добре, ама… нали не ти ги продават измъкнати от голямата кутия и завити в хартийка, както сме ги яли като деца… :)

  17. 25 април 2010 @ 16:08

    Хич не ги бива, всеки ден си правя срещи с тях.

  18. vanya #
    25 април 2010 @ 17:37

    факт – junk food-а е junk независимо в каква опаковка е и коя точно паста ще ядеш е въпрос на личен вкус, но от гледна точка на съдържание и хранене разликата е нищожна и не си заслужава да се коменира цял ден,
    и не се правя аз на интересна , щото само казах, че не са лоши, а някои хора дебатират все едно ще избираме пастите за президент :)))

  19. barbarella #
    25 април 2010 @ 19:19

    колко много думи за нищо…

  20. porter #
    25 април 2010 @ 20:52

    Мисля че България е единствената държава в Европа (или една от малкото) в които няма музей на съвременното изкуство. Пастата ще трябва да почака.

  21. Jenny #
    25 април 2010 @ 21:28

    В цялата суматоха никой не е успял да забележи истинския шедьовър…вафлите в долния ляв ъгъл на снимката заслужават внимание – „Бачо Кольо“…..

  22. 25 април 2010 @ 23:42

    porter, в Италия до скоро нямаше.

    Има държави, в които не трябва да има такъв музей и България е една от тях. Да се придържаме към средновековието, то ни отива.

  23. 26 април 2010 @ 0:41

    Важното е, че има Kinder Bueno, както личи от снимката. :-)

  24. uv #
    26 април 2010 @ 9:47

    любопитна инверсия: толкова сме далеч от някогашните опаковки, които си бяха тозно такива, че вече ги разглеждаме като вид изкуство. еленко, не ни тласкай натам, моля.

  25. martin #
    26 април 2010 @ 18:52

    Много ми е интересно ако се направи версия на вафлата „Бачо Кольо“ за износ, как би изглеждала опаковката… дали ще е „Bacho Kolio“, или ще съобрази брадна с целевия пазар и ще стане например „Bacho Coolio“ ? :) :) :) :)

Кажете нещо

Може да ползвате лек HTML. Email адресът ви остава скрит.

Абонирайте се за коментари през RSS