Дневник ме помолиха да напиша анализ за грамотността и книжовността, който е нещо като развитие на темата от тук преди време.
Първо впечатление – много е трудно да напишеш текст от 6000 знака в ерата на twitter.
Второ – коментарите под статията са много показателни за разбиранията на хората; дори тези извън системата на образованието. Бих искал повече млади хора да пишат или вземат отношение.
само да ти кажа, скучна ми беше.
мда скучна е още.
препоръчвам този анализ http://dnevnik.bg/analizi/2009/12/01/824026_do_pulnata_pobeda_na_bahura/
„Или, както каза един колега, човек може да се преструва на демократ, на некорумпиран, на компетентен, на милосърден, на толерантен, но само пълният член му отнема правото да се преструва на грамотен“
аа и друго , в ерата на всеки втори документ ми е с над 6000 символа.
фейсбук направи от думата „приятел“ , това което беше „другарю“ през комунизма, всички са другари, но в същност почти никой не е .
туитер ще направи от „последовател“ същото. кант има последователи, фройд също, сталин и хитлер имат (да горят в ада), сега последователи имат дъфи (но не патока), стамат, и иван, които могат да пишат с до 140 знака , защото за повече не им достига нещо.
Дневник се скъсват от правописни и стилистични грешки..
За мен беше новина, че Дневник имат коректори. Леко ме дострашава да си помисля колко зле трябва да е всъщност правописът им, ако това, което четем е вече коригирано.
Ако беше взел под внимание коментарите на малкия ти анализ можеше да стане много по-добре. Сега чета една крайна позиция подкрепена с не съвсем точните примери, които я правят леко нелепа.
Еленко, част от статията ти са лични наблюдение. Няма лошо, но не е хубаво да ги екстраполираш върху всички останали. Има много ученици, които нито са грамотни, нито могат да администрират сървъри — работата с компютър при доста от тях се свежда до използването му. Няма лошо, но само това не те прави грамотен.
От друга страна ми прави впечатление, че някак си приравняваш грамотността с умението за мислене. Съгласен съм, че в образователната система трябва да се променят много работи (все пак допреди година-две съм бил ученик :-)). Обаче умението за мислене не може напълно да замести знанията (грамотността е свързана с научаването на определени правила и спазването им, това са знания) — двете се допълват, макар и в днешно време умението за мислене да е по-важно.
Правилото за пълния и краткия член (<- ето) може да е трудно, но това не означава, че трябва да се отървем от него, или пък въобще от всички правила за правопис. Проблемите с развитието на един език са отделна тема и доста важна, но предпочитам лингвистите да се занимават с това (проблемът, че в момента в България няма такива лингвисти също е отделна тема).
Ето, млад съм и взех отношение :-)
Btw, защо два празни реда не генерират нов абзац?
Сигурен съм, че коментиращите ги тресе докато пишат, имат стартиран поне един електронен речник – мъка… пишат… проверяват, ядосват се, че няма preview…
Дали от това се чувствате по-добре? :)
миро нямам речник защото на сафарито е сложно сменянето на спечека и ме мързи да го правя. тресат ме само два въпроса – дали ще си свърша задачите за днес и колко време ще имам да си играя със сина ми,
Екстра е, добре си обобщил и някои от коментарите от първия ти пост.
Единствено за английския не съм съгласен, че не се реформира и че е тромав. Напротив, на съвсем друго мнение съм – но лошо няма да има различни мнения.
Тези с пълните членове ще им върнем „ъ“-то накрая и „чувствувам“ като са толкова отворени.
Като цяло есенцията на статията е, че „грамостността“ се оценя на база пълен член, а то реално това няма голямо значение дали има член или не. Така се бяга от реалния проблем, който е, че съвременните разбирания за грамостност са много различни от тези отпреди 20 години и пълния член е най-малкия ни проблем.
информираността посредством интернет не означава грамотност, не означава интелигентност, ползването на спек чек не означава, че можеш да пишеш. обратно на изброеното се получава, когато можеш да правиш логически връзки, да намираш зависимости и накрая да имаш собствени обосновани изводи. това е грамотността, което е различно от граматическата грамотсност.
за някои професии няма значение дали си граматически грамотен – ако ще ме реже хирург , който не знае правилата на граматиката, но е много добър, както казва баща ми „чевръст в ръцете“, пука ми. ако дойде адвокат, който ми даде да подписвам документ със сто правописни грешки , следващият път няма да има.
прочетете статията на любослава русева от линка в пост 1 и пак да говорим
ЛЕКО УЧУДЕН и силно анонимен :)
Колкото по-малко коментираш, толкова повече време ще ти остане да си играеш със сина. (Логика).
За Facebook, няма да се заяждам. Всеки си знае как да си управлява другарите ;)
С поздрав и усмивка,
Миро
Nick, два празни реда генерират нов абзац, но някой, кой ли, е сложил в css-a на сайта
ol#commentlist li p {
font-size:16px;
margin:2px; <–ето този ред, който прави разтоянията между новите редове незабележимо малки (2рх)
width:400px;
}
За да има пригледност, този ред трябва да се махне, или поне да се коригира на примерно
margin:7px 2px;
@Леко Учуден – статията я прочетох, интелектуални празнодумия като това ни най-малко не са ми интересни. Членовете, удвояването на съгласни „радосТТа“ и прочие рано или късно ще отпаднат и нека не ги смесване с грамостност. По-добре да отпаднат по-скоро, да не ги мислим.
Градинко, мерси!
Оправих го.
Леле, тоя Станков е страшен досадник. Членуването, удвояването на съгласни… Това са прости, много прости правила. Защо е трудно да се знаят? Откъде идва нежеланието да се знаят?
А правилото за пълния и кратък член е удивително лесно и елементарно. Еленко често го греши, но на всеки се случва в бързината. Важното е да се знае и да можеш да откриеш грешката си при по-внимателно вглеждане.
Еленко, опитай се да обясниш на преподавателите в Хумболдтовия Университет в Берлин да не взимат по четвърт единица за правописни грешки на студентите по право… Грамотността естествено не е необходима, ако смяташ да образоваш децата си със „сериали и игри“.
…има ли смисъл да дискутираме нивото на ХУ в сравнение със софийския му аналог?!?!?
Еленков vs Сиромахов? :)
това настрана, много ми харесва стилът ти. само споменавам. (инб4 главни букви)
много ми хареса коментара под номер 2. наистина facebook и twitter променят много от ценностите на един индивид, за съжаление по-скоро негативно отколкото позитивно. какво остава тогава за грамотността?!
Бай Хуй обича да философства. На него му трябват книжовен език и пълен член, за да го прави пълноценно и да изпъква като едноокия цар. Бай Хуй много се страхува от промените, те разклащат онова, което му е познато. А в непознатото Бай Хуй би бил просто поредния Бай Хуй.
На мен ми хареса,
Не съм съгласен обаче, че средата трябва да е оправдание, защото има много хора, които просто ги мързи да внимават или да използват кирилица докато пишат на компютър. Все пак никой не пише на шльокавица когато използва лист и химикал нали?
Въпреки това анализа е абсолютно точен, че времената са други.
Аз лично съм учил за инженер (:-)) и много се дразнех когато доцентите казваха:
“ – защо не сте учили бе колега, един учебник имахте да прочетете“
Не е точно така, има толкова много източници на информация, интернет отвори „вратите на познанието“
Поздравление за мнението!
Защо всички бъркат грамотността с интелигентността?
Дори да е стандарт (о, колко омразна дума за „различните“ псевдоинтелектуалци като Еленко),грамотността е доста базов стандарт. Правописът се усвоява някъде до трети-пети клас. Малко деца на тази възраст администрират сървъри. Общо взето нямат друга задача, освен да се научат да пишат грамотно. Който е изтървал влака, просто не е грамотен и толкова.
Deal with it!
В развитието на човешкото общество грамотните хора винаги са били малцинство. Сега също. Друг е въпросът за значението на грамотността. Явно все повче хора искат да я омаловажат. Според мен тя си остава базов стандарт, а липсата и – признак за лошо образование.
P.S. солидарна съм с леко учудения :)
Еленко,
Като учила в България до 10 клас а след това в училища и университети в чужбина, беше ми интересно да прочета статията ти миналата седмица. Три от твоите наблюдения ми направиха силно впечатление, даже си откъснах статията да я взема със себе си вкъщи!
Първо, видях себе си в твоето описание на хората които зубреха помагалата и получаваха отличен. Нищо чудно че след това като заминах в чужбина ми бяха необходими 3 години, няколко обвинения в плагиаризъм, и много труд да се науча да пиша що годе логично есе. Учителите ми бяха в недоумение – английския го владеех отлично и бях добра ученичка, но нямах никакви умения да излагам мислите си логично на хартия. Аз самата не осъзнавах че всъщност никога не съм писала собствени мисли в българското ми училище. Аз не бях научена да имам собствени мисли в писмен вид.
Второ, съгласна съм с аргумента ти за това че хората в различни среди използват различни езици за да се разберат един с друг; и едно такова място взето в изолация не е показателно за нивото на грамотност. Бабите на седянките са отличен аналог на интернет форумите. Въпроса е тези интернет форуми да не се превръщат в единственото място където младите упражняват начин на мислене и писане. Затова е важно в другите аспекти от живота им- в домашната среда, медиите, и училище децата да имат контакт с някакви норми на говорене, писане, и държане които биха им дали силна основа.
Трето, и което мисля че е най-важното, съгласна съм с теб че в училище е по-важно децата да се учат как да правят логични връзки отколкото да трупат енциклопедични знания. Това което научих в училището ми в чужбина е точно това- как да мисля, как да разгледам даден проблем от различни преспективи, и как да подходя към нови ситуации. И това което ме научиха там е не да рецитирам стихотворения на изуст, а да знам как да използвам wikipedia, thomson research, business source, the economist и други електронни и печатни ресурси за информация. Въпроса е после да имам уменията да преценявам приложимостта на тази информация, да я анализирам, и изводите които правя от нея да са полезни и структурирани.
Както и да е, като цяло мисля че статията ти засяга важни въпроси, и като човек който е имал шанса да учи в различни системи, съм съгласна с вижданията ти за българското образование. Но мисля че самата тема по която си писaл е не за книжовността и грамотността, а по-скоро засяга какво се случва след 5ти клас.
Поздрави
ПС Райна, права си- грамотността е неохбодима база, и не бива да се бърка с интелигентността.