След спорното решение на СГС и моето обжалване, вече имам финалното решениe (PDF) на Софийския апелативен съд по делото ми срещу вестник 24 часа за открадната снимка.
Най-важното:
Обстоятелството, че като е публикувал в своя интернет-дневник www.eenk.com процесната фотография, ищецът сам е разпространил сред неограничена аудитория своето фотографско произведение, не означава съгласие за използването му чрез възпроизвеждане и разпространение от медиите.
И също така:
По отношение размера на обезщетението на установените неимуществени вреди, съдът следва да изхожда от критериите за справедливост (чл. 52 от ЗЗД), както и да съобрази, че същото следва да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и останалите членове на обществото (чл. 94, ал. 4 от ЗАПСП). Като съобрази предмета на нарушението, многочисления тираж на вестника, установените психически изживявания, и социалната му функция, съдът намира, че сумата от 200 лв. представлява справедливо в случая обезщетение.
Много се радвам, че всичко това приключи.
браво!
започвай да мислиш как ще ги харчиш, не са малко пари…
Мда, тежката присъда от 200лв определено ще ме респектира и възпре да правя подобни нарушения.
Получават „+“-че за правилната посока на изхода на делото.
Ти им беше искал първоначално 100 лв, ако правилно помня, колкото обичайно дават на фотографите си за публикация? Т.е. 100 лв е наказателната сума на другите 100 отгоре… Хем е добре, че е взето правилното решение, хем малко жалко.
Ти си Дон Кихот на новото време:)
Поздравления! Принципът е важен, не парите. Но и 200 лв. са все пак някакво уважение. Харчи с мярка! ;)
Е, поне са платили и разходите по делото. Добър прецедент обаче.
„Приходите“ ми са 200 лева нематериални щети + 100 материални + някакви лихви.
Личните ми разходи до тук са 42 лева за държавна такса, + 18 лева за обжалването + 30 месеца чакане.
Адмирации за пътя, който извървя.
ro-tex, тук все пак важното е, че има черно на бяло съдебно решение срещу „24 часа“. Не че това ще ги спре следващите пет или шест пъти, но ако още няколко души ги осъдят, току виж някой вземе, че се замисли.
Еленко трябва сам да си прецени дали за него конкретно си е струвало трийсетте месеца чакане (а подозирам, че не е било само чакане, ами и разходки и тормоз по инстанциите), но според мен в крайна сметка е добре.
Хъх,
Ако се качиш в градски транспорт за без билетче глобата е * 10.
Поздравления за постигнатото.
Поздравления! Жалко, че нашето право не е прецедентно-базирано… щеше да е много лесно за в бъдеще :)
Браво на теб. Поздравявам те!
Браво, Еленко!
важното е, че следващия път когато някой сдела нещо такова, можеш спокойно да предявиш иск за 1000, а защо не и 50000 лв. :)
и аз много се радвам, че успя! поздравления, пълен напред и занапред! :)))
браво!
браво,браво, браво! съд до дупка!
И от мен заслужено браво. :)
а разходите за адвокат също се покриват от губещата страна?
много би ми било интересно да видя какви са общите финансови щети на 24 часа.
Честито. :)
Браво!
Възспиращото въздействие на 200 лева е доста условно, меко казано. По-важното: тази история доказа, че е въпрос на чест човек да отстоява правата си чрез съществуващите за целта държавни институции.
Тоест, поучителното въздействие на блога на Еленко ще има много по-голям обществен ефект, отколкото възпитателното за всички ни въздействие на съдебното решение. :)
Поздравления за стоицизма!
поздравления, наистина си заслужава усилията, макар че не мога да разбера какво значи „като се има предвид тиража на всетника… 200 лв. е справедливо“!? на мен пък хич не ми се струва справедливо.
Но първият цитиран параграф е наистина победа, адмирации.
В България правото обаче не е предцеднетно и се чудя доколко твоето пионерство може да бъде използвано в други такива дела. Някой, ако е практикуващ, моля да обясни.
Браво, Еленко, 2 години и половина са много време, на някои хора им минава за 2 седмици. От една страна моралната победа е важна дори при малко обезщетение. От друга страна е смешно съдът да смята, че тази сума „въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и останалите членове на обществото“.
Да живее българското правосъдие – само 30 месеца и готово. Това за 200 лева щета, за 2 милиона, сигурно 30*10 месеца.
Говоря от лични впечатления… Ако теоритиците са сякаш по-склонни да приемат, че съдебната практика не може да бъде източник на право, трудно ще убедят в това практиците, които прекарват часове в ровене на решение след решение в Апис. Българското право може да не е прецедентно, но се води от принципа за еднаквото прилагане на правните норми. Друг е въпросът, че едно решение не е практика :) Следващия път когато обжалваемия интерес е над 1000 лв. и се стигне до ВКС…
Поздравления за геройството и от мен.