28 август 2009
Изложба на Николай Дюлгеров
Изненада! Пред СГХГ има изложбичка на Николай Дюлгеров, един от най-любимите ми български художници, дизайнери и архитекти.
Винаги съм се опитвал да намеря информация за него, но с променлив успех. Работил е през 20-те и 30-те между България и Италия (предимно) и е бил близък с по-глямата част от италианските футуристи - Филипо Томазо Маринети и дори музикантите Луиджи Русоло и Уго Пиати, които през 1922 са правили концерт с фабрични сирени (!) и по-късно са повлияли много важни краутрок групи като Popol Vuh и Harmonia, които пък зараждат техното и модерната електроника.
Той е правил дизайна на важната книга, базирана на текста "futurist's manifesto" - първият документ, в който Маринети предвидижда, че до 20 години изкуството ще работи за търговията - а именно - зараждането на модерната реклама. И текущата тенденция - че музеите ще станат търговски площи, а търговските площи - обекти на изкуството.
На малко по-поп ниво - Дюлгеров е от екипа създал логото на Campari, непроменено и до днес.
Изложбата е оскъдна, но браво на човека, който се е сетил да покаже този автор. Моите уважения.
offtopic: време да преминеш на iPhone 3Gs – снимките са доста по-добри.
Хубаво, че пишеш за него.
Абсолютно непонятно ми е защо Николай Дюлгеров вече 20 години след промените продължава да е почти напълно непознат за българите и никой не се занимава с популяризиране на изкуството му. Имам предвид не просто няколко репродукции на открито (похвално все пак предвид обстоятелствата), а изложба с истински картини взети назаем от италианските галерии и т.н.
Ясно е защо е непознат и игнориран през комунизма – футурист е, а те, поне първото поколение, са на яростни фашисти и фенове на Мусолини.
Дюлгеров, обаче е от второто поколение и не е така идеологически мотивиран, колкото е естетически повлиян.
Да не забравяме, че е сигурно единствения българин учил в оригиналния Баухаус във Ваймар.
Изобщо, освен Христо Явашев, ми е трудно да се сетя за 3-ти български артист, който е наистина приет, не само от нас, но и от света, за част от международния авантгард и елит.
И.Е. Станков, хубав коментар.
Истински „приетите“ (ала Кристо) рядко бият тъпана, че са българи, което за мен е най-хубавото.
Не трябва да заемаме комплексарската позицията „и ние сме дали нещо на света“, която е лайт-мотив във всички български медии: от концепт списания та до „24 часа“.
Швейцарски „художник/дизайнер/кводае“ рядко ще каже, успях поради/въпреки произхода си. В България това се преекспонира, а не трябва.
„Има го, хубаво е, и това е положението“ е най-добрата позиция за мен. Затова впрочем и задрасках „ск“-то от „български“ по-горе.
добрютро.. от месец нейде са тия работи пред сгхг
@Еленко – така е, но нямах предвид наши комплесарски реклами на Дюлгеров за пред външния свят, а по скоро реклама на творчеството на Дюлгеров сред българите в България.
Авантгардът от 20-те е доста непознат и чужд в България. Може би само Гео Милев е авантгардист на световно ниво от онова време, който е добре познат на българската публика.
пламен, ами кажи го де :)
Еленко, не си напълно прав за парадирането на националността. Много, много творци, учени, бизнесмени и прочее са признавали неведнъж, че именно произхода им помага.
off-topic: когато искаш да кажеш „българи художници“, а не „български художници“, просто напиши първото, а не да задраскваш букви. Предполагам, че много ти харесва да показваш, че можеш да задраскваш по 2 букви от дума, но изглежда някак глупаво. Все пак това working draft ли е?
Оказва се, че заслугата за тази изложба е на изкуствоведа Ирина Генова и на художника Надежда Ляхова – автор на конструкциите за експозицията. Ще ида да я разгледам днес в късния следобед, може би познати изкуствоведи ще ми разкажат още подробности сед това.
Благодаря за информацията и снимките, не подозирах, че тази изложба я има!
Ми хайде…
Ето една книга на български за Дюлгеров – http://www.pe-bg.com/?cid=3&pid=15305&cat=135
В Култа има пространствена статия за футуристите на Маринети от преди години – http://www.cult.bg/ind_varts_hist_full.php?id=104 (Иво и там е похвалил ;-))
Ако на някого му се гугълва – името се изписва Nicola Diulgheroff или Nicolaj Diulgheroff
Впрочем той си минава за италиански творец, независимо ние какво и как тук си приказваме.
Неизбледнял спомен.
През 1976 се престраших и потърсих по телефона в Торино Николай Дюлгеров. Дойде той в Милано и пихме едно от най-дългите кафета на пиаца Дуомо. Говорихме и за вторият футуризъм, и защо съм изоставил абстракциите, нали заради това избягах. За мен беше важно да попитам и за музиката и за перформансите преди и след войната… говорихме за смисъла на некои отминали авантюри и какво ли не още. Емигрант от вече цели пет години, пак се престраших и му показах първият ми каталог с черно бели фотографии. Доста се почуди, как само за неколко години сам направил и книга даже и изложби… толкова било трудно по негово време … Така като него и аз сега се чудя на най -младите и на техните най-светкавични успехи. Само че и материални, поне така оттук дочувам. И дай боже най -сетне да е наистина.
А иначе за България с Дюлгеров така и не остана време да говорим.И двамата знаехме добре какво тогава беше положението.
Алцек Мишев
Милано, 28 .08.2009
„ДОКАТО ОСНОВНИТЕ БЪЛГАРСКИ ХУДОЖНИЦИ НЕ СТАНАТ НАЦИОНАЛНА, КУЛТУРНА И МОРАЛНА ПОСТАНОВКА, ТЕ ‘ ДЕ ФАКТО’ СА НЕВЪЗВРАЩЕНЦИ“
След 38 години, от тук навънка, парадокса така изглежда: защо който и да е национален фонд, и при сини и червени, не закупи нито една картина на Дюлгеров или една рисунка от Христо, на цената да кажем, не повече от тази на един автомобил…?
А другото, както вече некой писа, са мазохистични индивидуални поведения.
Поздрав,
Alzek Misheff
http://www.alzekmisheff.com
Много хубава изложба! С двете ръце и двата крака, съм За, да се направи по-голяма такава… и да я посетя.
Намирам огромна прилика между неговите неща и индустриалния дизайн в русия… в галерията за чуждестранно изкуство имаше доста голяма експозиция по въпросът.
дано някой се сети за 30.09 т.г. или за когато там се пада ноща на музеите в София.
Репродукции, подредени в полукръг, сложени в тези ужасяващи конструкции, вечер осветени от прожектори – прилича повече на открито бюро за справки по темата, но не и на изложба. Това е, като да ти се иска да направиш голямо парти, обаче да не разполагаш със свястна техника – тогава по-добре не го прави.
@десислава
- а когато нямаш какво позитивно да кажеш – също.
@ И.Е.Станков
Сега се сетих, че Аспарух Лешников е третия българин признат от света :-)
За Жан-Клод
Почти не се познавахме. Бяха идвали на два мои пърформанси в Ню Йорк, а аз на техните изложби в Милано. С Жан-Клод имах 1-2 разговора по телефона, Пиер Рестани беше наш общ критик и приятел и толкова. Кратки и безинтересни са моите лични впечатления.
Жан-Клод и Кристо: най-архаичната двойка, която успешно се противопостави на
идеята за модерния брак. Освен обема на проектите им, те доказаха и на себе
си, и пред света / както през средновековието, или по време на задругите у нас / пълното сливане! Най-далече от Симон дьо Бовуар и Жан-Пол Сартър!
А дали е българско изкуството им, това е работа на българските управници.
Имайки най-сетне за съветници най-добрите специалисти, крайно време е те да започнат да купуват най-важните им произведения, основен фонд за държавна културна политика.
А колко би била доволна от това и Жан-Клод, си мисля…
Алцек Мишев
Милано
ne e po temata za Dulgheroff ni vse pak..