Wired докладва за най-бързият колоездач на света, който развива 133 км/ч.
Дизайнерът на колелото се казва Георги и е от Варна. Самите колела се казват Varna.
Истинската му задача е да прави колела за хора в неравностойко положение. Ето страхотно видео интервю с Георги и трудностите на това да правиш handcycles.
Моят личен рекорд е 72 км/ч при зверският наклон от Бонсови поляни към Горна баня. Бях с моят пистов бегач (произведен през 1987) и надминах едно изненадано Subaru. Не мога да си представя какво усилие и съвършенство в дизайна изисква да се развият 133 км/ч.
Благодарение на uv.
забележително!
133? Забележително! Аз повече от 68 не съм успявл да развия, независимо от наклона… :)
Абе т’ва верно е много. Аз с моята корса (1200 кубика:)) съм развивал максимално 110 км :)
@Paro,Corsa на 18 години 1.2 я карахме със 160км/ч преди няколко години.Твоята явно е много зле:))))
Интересно:)Аз с колелото си имам личен рекорд.9мин от фабриката до нас и 8мин с колата пак от фабриката до нас при положение,че няма никакъв трафик.
преди няколко години с колата (корса 1,2 пак, но 5 човека и багаж) на съквартиранта вдигахме 140км/ч по едни магистрали, но волана почваше да се тресе неприятно. еленко също присъстваше в колата по време на тези ни опити и може да потвърди ако е обърнал тогаз внимание на скоростомера. :)
но инак 133км/ч с колело си наистина сериозно постижение. пак преди години за летният период ходех до работа с колелото и стигах за 45мин. същото разстояние с градския транспорт ми отнемаше минимум 120мин. ако нямаше закъснения на автобусите/трамваите, които ползвах.
а аз едно време като караами с дядо камиона по дерецити не можаами да дигними и 80 даже, ама шото бяхме натварили офцити отзади, обач като си представя ква мощ е само тоз зил лелеее, ама той еленко не беш тогаз да кажи, ама аз ти казвам, е на, ба са мааму, много беше. и сега кат са замисля – 133км/ч, ама я да го видим там при нас на Николайка колко ше дигни и дали е голям ербаап, а ко стаа мо стаа?!
чудесно е че дизайнера е българин и че всичко това е статия в толкова популярно списание, лично на мен то ми е любимото списание и ме е яд че го няма в България. Веднъж съм го купувала, а съм чела броевете от последните година две като съм ги взимала от библиотеките в щатите.