Eenk.com

За керамичните ножове ви споменах преди 2 години. Не съм си променил мнението - те са революция в кухнята. Ако имах едни излишни пари, щях да сменя всички ножове вкъщи.

Зимата идва, морковите вече са по-вкусни от доматите и затова реших да се сдобия с керамично ренде. Изглежда като Бьорнер, но е ултра-остро. Основните плюсове на керамичното острие (както и при ножовете) е, че храната не се окислява, не задържа мазнина по острието и се мие лесно.

Работата с него е малко тегава, защото хванати с предпазителя на снимката, продуктите се изплъзват, но пък вкусът е несравним. Салатата от моркови с това ренде има вкус на фреш. Става и за ябълки, ряпа, краставици, карфиол или зеле.

Made in Japan. 50 лева. От магазини Гама Елит (4 етаж на CCS или ЦУМ).

Капитал публикува статия за отношенията между PR практиците и блогърите в България. Познавайки темата и активността на таргет аудиторията - за момента има учудващо малко коментари - 2.

Статията се базира на анкета/изследване, което попълних и аз; и беше много удачно направено. Авторите изследването - AMI Communication ми изпратиха презентацията на изследването, която публикувам с тяхно разрешение:



Интересни данни: 20% от блогърите са получавали искане за изтриване на информация от сайтовете си, 25% са публикували инфо, получено чрез прес съобщение, 33% са получавали покана за тест и ревю на продукт и над 60% биха искали да си сътрудничат с PR експерти, стига информацията да е поднесена ОК.

П.с. Като сме на тема Капитал, не пропускайте темата на броя, която разказва съвсем просто какъв е проблемът със съдебната система; и разследването, което обяснява как групировката ТИМ са си купили Морската градина във Варната градина във Варна от старото правителство.

99% от вас, които четете това не подозирате за съществуването на това събитие, но тази неделя то ще се случи. Участвал съм в последните 3 издания и по-лошо организирано състезание не знам дали има на света, напук на спонсори и всичко.

Рядко си позволявам хейтърски постове, но това за маратона е важно. Маратонското бягане може да е най-масовия и евтин спорт, най-добрият PR на един град и лесен начин спортът да се популяризира и спечели от спонсори и медийно отразяване.

Но организаторите на софийския маратон го превръщат в отчаяна махленска надпревара, защото:

• Това, което предстои тази неделя не може да се нарече маратон. Няма дистанция от 42 195 м.


• През 2008 година отчитането на времето ставаше с хронометри, а не с RFID чипове на обувките. "На запад" и най-малкият маратон е с чипове. Тук бягащите на дългите дистанции са 50-тина, но си представете каква каша ще стане, ако дойдат 500 души и дали ще е възможно реално отчитането.


• Обиколките на участниците се броят лично и ръчно от съдии с тефтери в 2-та края на трасето. Ако тичате зад група хора, съдиите се случва да не ви отчетат обиколка, защото не са ви видели номера. Или ви карат да крещите кой номер сте. Миналата година вторият завършил буквално се сби (шамари and stuff) с един съдия, който го караше да върти още една обиколка. Повярвайте ми - ако си про бегач и си бягал 42 километра, много добре си си разпределил силите и знаеш кога е края.


• Преди 2 години един познат искаха да го дисквалифицират, защото друг приятел му е подал банан. В Ню Йоркския маратон целият град подава на бягащите храна или напитки.


• Миналата година и мен искаха да дисквалифицират, защото имах iPod Shuffle. Попитах - къде пише че е забранено? (Не съм се съгласявал с общи условия при записването.) Съдията тръгна на бой и извади правилник на Българската федерация по лека атлетика от 70-те, където пише, че се забранява участието с радио апарати и магнетофони. За момент си представих как грациозно тръгвам с магнетофон с лента и ролки на рамо по трасето и ми стана едно весело такова...


• Трасето не е сертифицирано от IAAF.


• Съдиите са изключително зли и арогантни.


• Трасето е изключително тъпо - 5 обиколки от Орлов мост до пазарчето Иван Вазов. Миналата година беше още по-тъпо - 13 обиколки от Орлов мост до НДК.


• Полицаите, които охраняват трасето пускат да минават коли когато им скимне и се подиграват на участниците, което е супер демотивиращо.


• Състезанието е организирано така, че може да се измами много лесно, ако някой реши да мами.


• Миналата година всички брошури съдържаха грешна информация за трасето, старта и т.н. Не получих никакво съдействие от PR агенцията на маратона - Ogilvy, които се извиняваха с организаторите, организаторите от БФЛА се извиняваха със Столична община, които пък се извиняваха с PR агенцията и т.н.

Миналата година бях изключително ядосан, защото организирах бягането на Андрю Котулски, човек който се свърза с мен онлайн за помощ. Андрю е на 67 години и е бягал над 620 маратона (!) в над 100 държави (вкл. Антарктика) и реално е втория в света човек с най-много маратони.

Той самия призна, че такова нещо като у нас не е виждал:

• Искаха му ЕКГ - как се прави ЕКГ на чужденец в България - не ме питайте. Струваше му 150 лева, + участието от 30 евро, защото бил чужденец.


• Караха го да прави още една обиколка след 13-тата. После след като Андрю показа GPS-а си на съдията, той се съгласи, представяте ли си.


• Искаха да го дисквалифицират, защото сме му подали Gatorade, който той си беше приготвил. (На всички маратони е разрешено.)


• Звънял съм над 10 пъти на БФЛА и организаторите от Столична община да му издадат някакъв сертификат, че е бягал - никакъв резултат. Така Андрю беше изключително ядосан, че реално не може да докаже, че е бягал у нас. Каза, че ще даде разкъртваща обратна връзка за столичния маратон на всички свои познати бегачи. Неговият мейлинг лист наброява над 1000 души.

Въобще - Софийският маратон е една малка трагедия. Ако ви се бяга много, след 2 седмици е "класическия" маратон в Атина, а тази неделя се проведе много добър в Букурещ.

©© d3l

Редовните посетители знаят, че следя развитието на г-н Юлиян Тахов отдавна.

В поредния епизод на сагата с непреходния български дизайн(ер), Sin City избухват с билборд кампания, която не само че промотира новия интериор на фолк-клуб Help, тя категорично зачерква предния дизайнер на денс-комплекса Sin City. Драмата е, че Тахов е направил клуб с Плаза (показателна дискусия) в Студентски град с подобен дизайн. И така уникалеността на чалга-частта на Sin City я няма.

Билбордът отразява добре чисто българската идея за клепане. Ако се скарате с някой, не е достатъчно просто да прекратите отношенията си. Трябва да го изложите на всички останали, без да ви интересува дали те се интересуват от това.

Добър пример на същото, но в друга сфера е темата на броя на Капитал от тази седмица. А именно - как българските медии служат по-скоро за носач на PR и интереси на икономически групи и ченгета, отколкото за информация за читателите си. И в добавка - хубав текст за интригантско-конспиративните сайтове Afera.bg и Blitz.bg.

В случая медиата е билборд, а поводът е по-скоро смешен; но пък е показателно.

Благодарности на @d3l за снимката.

Софийската любезност е ясна, но наивното визуално предупреждение на щетите ме умили. Обърнете внимание на типографията, меча, джантата.