Eenk.com

Сещате ли се за троловете?

Сега пък Пол Греъм има хубаво есе за това как хората в интернет (или писмен) контекст не се съгласяват с разни неща.

Той разграничава няколко степени на несъгласие: от това да напсуваш някой, към висшия пилотаж - да отхвърлиш основната му идея.

Отделете му време, защото е хубаво и дългичко.

Капитал прави изчерпателен списък/галерия с 10-те събития, които блоговете и като цяло интернет общностите направиха важни, за разлика от другите медии.

След време този текст може да е опорна точка за историята на публичната гражданската журналистика у нас.

©© Рада, която уточнява:

Декорациите остават на близалките дори след като влязат в употреба. Според продавачката, в момента са хит. Надписът preview на дясната близалка остава мистерия.

...след паркинга на бизнес парка, ако го броите за сграда.

Дървото по фасадата идва леко прекалено и се чудя как ще стои на софийския прах след 2 години.

Далеч е от общежитието на MIT, но все пак - някой прави нещо.

Бул. България 60.

Зе джърманс!

Те ще спасят света, така да знаете.

(Пиша това, слушайки Kammerflimmer Kollektief, една от най-добрите модерни джаз групи на света.)

И така.

Нещо, за което чета (и изпитвам) от години, най-накрая е научно доказано. Наркотизирането на бегачите или runners' high.

Това е чувството на щастие, след като си тренирал интезивно нещо аеробно - бягане, колоездене, плуване.

След 30-тина години чудене възможно ли е да съществува, немски учени доказват, че да, след интензивна аеробна тренировка ендорфините могат да скочат от кръвта в мозъка и да предизвикват чувство на опянение и щастие, също както при влюбване, оргазъм или употреба на наркотици:

Dr. Boecker and colleagues recruited 10 distance runners and told them they were studying opioid receptors in the brain. But the runners did not realize that the investigators were studying the release of endorphins and the runner’s high. The athletes had a PET scan before and after a two-hour run. They also took a standard psychological test that indicated their mood before and after running.

The data showed that, indeed, endorphins were produced during running and were attaching themselves to areas of the brain associated with emotions, in particular the limbic and prefrontal areas.

The limbic and prefrontal areas, Dr. Boecker said, are activated when people are involved in romantic love affairs or, he said, “when you hear music that gives you a chill of euphoria, like Rachmaninoff’s Piano Concerto No. 3.” The greater the euphoria the runners reported, the more endorphins in their brain.

***

In a follow-up study, Dr. Boecker is investigating if running affects pain perception. “There are studies that showed enhanced pain tolerance in runners,” he said. “You have to give higher pain stimuli before they say, ‘O.K., this hurts.’ ”

Въпреки че бягането се струва изключително скучен спорт на повечето хора (които дори не са успявали да бягат сериозно), то е едно от най-полезните и естествени занимания за човешкото тяло.

И така, да знаете, ще чувствате по-малко болка и повече щастие.

Още един аргумент за любимия ми спорт.

Чистенето може да бъде събитие единствено в София.

Защото се случва веднъж годишо. И общината му прилепя прилагателни като традиционно; и на всичкото отгоре приканва и ние да се включим.

Винаги съм се потрисал от мрачната тържественост на българския поздрав честита баня.

Странно, но това днес вече не опира само до хора, но и до градове.

Докато се опитвам да схвана всички ъгли на скандала в правителството и с колеги обсъждаме новия евфемизъм: оперативно интересни лица (aka новите добре облечени бизнесмени)...

Дневник публикува хубаво есе как нечленоразделността е шик, анализирайки подслушаните разговори, които изплуваха в последните седмици. Как всички (мутри & правителство) имат ограничен речник.

В същото време (и не-в-този-ред-на-мисли) ето добър сюжет за филм/разказ: рибарите отстъпват пред яхтите и търсят финансиране за рибарско селище, което струва по-малко от 30% от цената на една яхта, но кой ти го дава?

Искам да ви поздравя с последния най-новия, 113-ти брой на списание WOW, което следя от няколко години. Това е списанието за светски живот на Евгени Минчев с подходящия девиз всичко е за вас и остава между нас.

Да правиш списание, ама с броеве, в наши дни, и в интернет, е толкова старата школа, че заслужава адмирации.

Та, по работа. Ето ключовите моменти от броя:

СПА кралицата Виктория Кесаровска зарадзва бранша с нова идея. Веднага след като започна подготовката на петия си СПА център в Елените, Кесаровска съобщи на вечеря с приятели идеята си за първите СПА Оскари в България. Основните атрибути на лукса - червен килим, проминентни гости и отлична храна са залегнали в плана на дамата. 

***

За откриването на новото си казино Grand Royal, г- жа Червенякова бе облечена в синя феерия, импонираща на звездния характер на събитието. Младежки бижута, съхраняващи традицията за стил при дамата, обточват деколтето, акомпанирани от финия шифон.

***

В прегръдката на ексцентричното и целунати от блясъка, Евгения и Николай Баневи са в любовна игра помежду си а и чрез материите. Евгения е проводник на новите естетски постижения, приложени във високия моден стандарт. Едри пайети и завидна простота се сприятеляват в една кройка, напълно споделена от грацията на Банева. Оригинални бижута и облаци от коси, рамкират горещо този омагьосан кръг на впечатления и не ни оставят равнодушни. Николай Банев използва докрай мъжките еквиваленти на екстравагантността. Реверите на смокинга му обявяват падането на всички досегашни модни правителства и провъзгласяват новите диктатори. Тук се крие характер, артистичност и смелост, които не могат да си поделят дори най- оригиналните хора по света. Банев ги приобщава и прилага за своите изяви- забележителни и трайни.

Оригиналният правопис е запазен.

Ако до момента сте пропуснали този брилянт в българския интернет, завиждам ви, че тепърва ще се сблъскате с него. Не пропускайте секцията Аз пея, която вероятно е първият български mp3 рилийз.