Eenk.com

Както знаете следя Facebook маркетинга отдавна и не спирам да се изненадвам на местните похвати.

Florimont Expo май е до околовръстното - една дрънчаща стъклена сграда, чиято цел не мога да схвана.

И нямам идея какъв е концепта на The Kiss party. Дори като гледам страницата.

Но интересното е, че локалните мега-партита някак правилно се маркетират с Facebook, защото а) вече е ясно, че всички са там. И б) дори да не вземеш телефона на него/нея същата вечер, можеш да го издириш от снимките в страницата.

Post-privacy? Stalking at its best?

Aloha!

Днес адвокатът ми ме изненада с факта, че Апелативен съд София приема моето обжалване и е отхвърлил решението на Софийски градски съд за делото ми срещу 24 часа. Решението на АСС е финално, така че 24 часа няма какво повече да направят.

Съдът ми признава 200 лева нематериални щети и 100 материални, плюс разходите. В петък ще публикувам решението тук, а другата седмица с моя адвокат вземаме изпълнителния лист и се запътваме с кючеци към счетоводството на 168 часа ЕООД да вземем малко, но честно спечелени пари след 2½ години дела.

Обещаното и погребано "авторски права парти" ще се състои, макар че няма да е пищно :)

***

Другата новина е, че пратките от ЕС до София вече ще се получават на домашния адрес, а тези извън ЕС ще се обслужват "експериментално" на едно гише @ Веслец №84.

Браво на Дневник и Капитал, че подеха моята история и свършиха по-голямата част от работата!

Случка в офиса.

Откривам нещо и отивам да го споделя с колегите. Споделям, споделям и после решавам да туитна, защото все още ми се струва мега важно и искам света да разбере. Две минути по-късно една колега казва:

— Всеки път като разкажеш нещо и после туитнеш, се чувствам сякаш си ми загубил времето.

— Първия или втория път ти го е загубил? Попита друг колега, не без чувство за хумор.

Ето ви проблем, който срещам постоянно и който не съществуваше преди, да речем, 2 години. Повечето хора не са като вас, но съм сигурен, че вие сте регистрирани в поне 2 от следните: Twitter, Facebook, Google Reader, LinkedIn, YouTube, Last.fm, Flickr и т. н.

И така - човек има ограничен брой приятели, с които е свързан по всякаквите там социалки. Хората, с които сте свързани в повече от 1 мрежа, е вероятно да са ви по-близки. Въпреки това, точно близките ви е вероятно да споделят нещо по всичките свои канали и от това да пострада вашето време, защото информацията се повтаря.

Гледали ли сте повторение на новините по телевизията? Много е гадно.

Уеб версията на това е нещо такова: приятел качва снимка във Flickr. Акаунта му си има RSS, който следите и той се появява в Google Reader-а ви; Flickr пък му ъпдейтва блога със същата снимка, а вие сте абонирани за блога през RSS, блогът му ъпдейтва Twitter акаунта, който пък му се препраща до Facebook-а, а може би и LinkedIn. За вас този приятел е ценен и е произвел нещо хубаво, но трябва да го видите около 5 пъти.

Още по-голям проблем е ретуитването и споделянето на едно и също от други хора, защото ако следите 2 източника и единия повтори другия, вече няма отърване.

Изходът, донякъде, е:

• Да се разведете с вашия човек в някоя мрежа като запазите друга, но тук има риск той/тя да ви се разсърди;


• Да скриете човека в някой от каналите, но тук има риск да изпуснете нещо важно, ако то биде споделено само в тази мрежа;


• Да се отпишете от асинхронните социални дейности (например RSS). Така няма да ви се разсърдят, но остава рискът от пропуски;


• Да скриете дадено приложение, а не човек (например Last.fm) във Facebook, но така цензурирате други хора, които ползват приложението. Работи само с хороскопите и тестовете;


• Да си траете, но така ще четете едно и също 5 пъти.

В последните месеци се опитвам да балансирам, избирайки между горните 5 опции, но без особен успех. Няма как да се приоритизират мрежите, нито пък хората, защото са различни.

Решението трябва да е в тези, които произвеждат, а не тези, които консумират. Затова всеки, хм, творец, според мен трябва да следва следните напътствия:

• Никаква автоматизция
  Всяко публикуване трябва да изисква човешка намеса, за да добавите стойност спрямо средата. Добър пример - споделянето в Reader има ръчен момент, защото вие избирате какво да споделите и това не е автоматично. Износът на Reader в блог е приемлив, защото все още обидно малко хора ползват Reader и там процесът да почнеш да следиш някого е тегав и неясен.


• Профилиране
  Всяка социална мрежа има контекст, с който трябва да се съобразява. Личните работи - във Facebook, линковете и шегите - в Twitter, снимките - във Flickr. Смесването (и съответно повторението) трябва да става внимателно и само когато имате да кажете нещо важно на всички.


• Интегриране на "бавна" към "бърза" среда
  ОК е да си интегрирате блога си в Тwitter, защото правите по 1-2 и то по-смислени публикации на седмица, но не е ОК да интегрирате Twitter в блога, защото публикувате по 20 туита на ден, и са извадени извън контекст.


• Интегриране на по-малко към по-популярни мрежи
  Например Last.fm във Facebook. Не плащам за Last.fm, защото всеки стрийм звучи зле и ползвам моя профил само за статистика. Но съм ОК Last.fm да изпраща парчетата, на които съм щракнал многозначителното love сред приятелите ми, защото така те получават каймака на това, което харесвам, което са 3-4 парчета на седмица.

Трафикът (посещенията) в един уеб сайт се дели на 3: директни попадения (хора, набрали адреса и влезли), попадения от търсачки и препратки от други сайтове. Ако не броим работата ви, вашето време, прекарано онлайн също е:

1. ~⅓ сред любимите ви сайтове и медиите, които посещавате всеки ден като им набирате адреса. (Google Reader го броя тук);


2. ~⅓ за нещата, които сте открили чрез търсене/Google;


3. ~⅓ за нещата препоръчани от приятели в социалните мрежи.

Във всяка ⅓ има спам:

1. В медиите (Reader) спамът се нарича реклама.


2. В търсенето спамът са резултатите, напомпани от SEO експертите.


3. Социалният спам се прави от хора и е най-труден за избягване, защото са ви близки и им имате доверие.

Според мен тепърва ще предприемаме тежка борба с 3 за нашето ценно време.

Какви са вашите решения на този хм, проблем?

Как съм пропуснал досега  edikoisi.usesthis.com?

Инициативата по-известна като The Setup и представлява десетки кратки интервюта с едни от най-интересните хора от интернета (по света). Питат ги какъв софтуер и хардуер използват.

От една страна съм малко изморен от цялата история - станах комикс герой, появих се по телевизията, тръгнаха слухове, Капитал поде историята, хора ме срещат и ме питат тази тениска от онези ли е?; или гласът ти по nova беше много секси (при монтажа телевизията беше забързала моя глас, без да свали тона и звучах като джудже на хелий).

От друга, историята ми от митниците се превърна в, както казва Борат, great success! Дянков признава тъпотията на процедурите, а в понеделник има среща на шефовете на митниците и пощите, на която ще помислят как да преминат към обслужване на едно гише. Наша грижа е да следим не дали, а кога ще стане.

Всичко това нямаше да стане без помощта на колегите ми от Дневник и Капитал, които свършиха тежката работа. Свързаха се с агенция митници, искаха коментари и честно казано техните действия доведоха до това.

Аз самият не съм очаквал подобно нещо от подобен смешен материал. Трябва да знаете, че го написах точно като за моя блог, но го предложих на Дневник с надеждата, че ще го видят повече хора. Той дори не беше водеща новина, а само отправка на първа страница.

Но! "Евала бе, митница" беше линкнат откъдето се сетите. Към момента има ~70 000 прочитания и ~800 коментара, което го прави най-четения и коментиран материал в Дневник изобщо. А Дневник е, вероятно, най-четения не-жълт и разчитащ-на-собствени-репортери новинарски сайт. ~10 000 хора са дошли само от Facebook. Материалът беше туитван и ретуитван многократно. Всичко това, забележете, в седмица, богата на пикантни новини - трупове край Бистрица, убийство на Боби Цанков, сомалийски пирати отвличат българи и т.н.

За мен този феномен означава горе-долу следните неща:

• Всеки трябва да си знае правата и да си ги отстоява; без значение в каква тъпотия се е забъркал;


• Много повече българи пазаруват онлайн, отколкото сме си мислили досега; няма как да дам цифри, но докладите за онлайн търговията, които съм виждал, са грешни;


• Неоправдано високите цени по магазините в България са придружени от незабележими "нормализиращи" обратни действия, свързани с онлайн търговия;


• Властта чете Дневник;


• Митничарите и пощаджиите не четат. От 800 коментара в статията почти няма негативни или защитаващи митниците и пощите, което, повярвайте ми, е изключително събитие за статия в Дневник.


• Нашият финансов министър или никога не е пазарувал онлайн от България, или е получавал нещата си по някаква друга схема;


• Онлайн обществата са много активни и надушват подобни неща още преди медиите. Вижте тези теми в hardwarebg или bg-mamma, които са хванали проблема много преди моята случка. За съжаление те са много затворени като общества. Ако те свикнат да се обръщат към медиите, гражданското общество (с извинение за клишето) ще има много по-голям успех;


• На хората им е писнало от политически врътки, мутри и т.н. Предпочитат да се асоциират с новини, които ги касаят;


• Хората обичат да четат текстове, разказани "като на приятел".

Какво следва?

Следващата седмица ще подам жалба в Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) да сезират митницата за сканирането на лични карти, което претърпях. (Ако досега не сте разбрали - никой, ама никой няма право да го прави. Било то мобилни оператори или банки.)

Това е малко извън темата, но се оказа, че КЗЛД има нов състав, който се свърза с мен се държа изключително приятелски и смятам да продължа войната си с други институции, които експлоатират лични данни. Например, при опита ми да си извадя електронен подпис, InfoNotary поискаха да ми сканират личната карта "защото така се правело".

Капитал планират да изпратят искания на Агенция митници и на Министерство на финансите, в което се опише как да се подобри процеса, включително интересни мерки като въвеждане на POS терминали и отпадането на ДДС и мита върху книги и музика с аргумента, че ако си изтеглиш книгата във вариант за Kindle или си купиш mp3, ДДС и мита няма.

В дългосрочен план, знайте, че винаги може да изпратите подобен материал или линк към него на Дневник или Капитал. Всяко писмо към тези адреси се чете старателно. Няма да издавам тайни, но в новия сайт на Капитал, който планираме да стартира скоро, ще има секция Каузи, при която ще се реагира точно на такива сигнали в подобни стъпки. Реално погледнато моите приключения тази седмица бяха  тренировка за репортерите как да реагират (в случая успешно) на вашите сигнали.

Хиляди благодарности на всички, които четоха, коментираха, препращаха и линкваха материала. Без читателските коментари, журналистите нямаше да могат да съберат пълната картина.

Подреждането на къща ме изпълва с равни части неприязън и любопитство. Какво ли ще намеря този път?

При поредния хигиенен тур, освен първия си GSM, намерих и фактури за първия си пейджър. С прилежащите му там спомени. Обаждането на оператор, пращането на съобщения през отвратителния сайт на Мобиком с Орлин Горанов на първа страница.

Беше време, в което пейдъжрите дори бяха статус символ. Не колкото Мобифон, но все пак. Човекът с пейджър за кратко беше комуникационното ядро на компанията. Групи от хора с пейджър можеха да се местят свободно, защото другите се обаждаха къде са, що са. Уличните телефони бяха комуникационни хот-спотове; дори имаше опашки пред тях.

Беше време, когато срещите се правиха не в заведение, а на улицата. И в точен час, представете си. Закъсненията имаха значение.

Носталгията настрана, замислих се колко хубава услуга е това пейджърът. И колко свобода дава само да получаваш, без да ти се сърдят, че не можеш да звъннеш или пратиш.

В свят където ограничени, но прости услуги ала twitter са вървежни, защо не се пробва втори шанс на пейдъжирите? Малко по-модернизирани, да речем със SMS, twitter и RSS в някакви пропорции. Би било хубаво.

Коя е технологията, която бихте искали да се върне в някаква преосмислена форма?

Отметчиците (дайте превод за bookmarklet) са ми голяма страст.

След readability, която ви отсява ненужното около 1 статия и ви показва само текста ѝ, последното велико нещо, което открих е "next article" отметката на Google Reader. Може да намерите в Google Reader > Settings > Goodies.

Работи като бързо превъртане на касетофон. При натискане ви отваря следващата статия от избрана папка в Google Reader, обаче на реалния ѝ адрес. Супер забавно!

На понеделник 30 ноември, след 18:30 ще се проведе третото издание на Mobile Monday Sofia. Освен Дан Ацмън вицепрезидент на бизнес развитието на Fring и Mихаил Aнгелов от Nokia-Siemens Networks, моя милост ще сподели опит как се правят мобилни сайтове и ще покаже един нов пъклен мобилно-стационарен проект, който кроим в Дневник.

Мероприятието е безплатно, но трябва да RSVP-нете във Facebook страницата на събитието. Ще бъде в зала Matti-D в изнесената част на НДК.

<реклама>

В китната Икономедиа си направихме фирмен блог с девиз ние, вие и медиите. Целият екип е въвлечен да споделя както заводски хумор, така и сериозни неща, които иначе ще се изгубят във сериозността на статиите и сковаността на прес рилийзите.

Адресът е blog.economedia.bg, а разбира се, има и RSS.

</реклама>

В контекста на сочения за тъп Ботев, можете да видите последната публикация, където разопаковаме Kindle като първобитни хора. На пръв прочит устройството е су-пер!