Мизерията е неразделна част от българското изкуството. В България е и част от показването му. Пример – безценни картини на Сирак Скитник, отоплявани с вещ за 30 лева. В СГХГ.

Усещате ли RIP тренда?

Мъдри мисли от тази статия на Jason Kottke (оригиналния блогър):

Instead of blogging, people are posting to Tumblr, tweeting, pinning things to their board, posting to Reddit, Snapchatting, updating Facebook statuses, Instagramming, and publishing on Medium. In 1997, wired teens created online diaries, and in 2004 the blog was king. Today, teens are about as likely to start a blog (over Instagramming or Snapchatting) as they are to buy a music CD. Blogs are for 40-somethings with kids.

Брус Стърлинг предрече смъртта на блоговете през 2007, и тогава не ми се вярваше, но сега е факт. По света и у нас.

Блогове като този ще се превърнат в това, което Мат Мъленуег споделя като идея – място за личните ти неща, което е свободно от правата/лицензи на мрежи като Facebook или условията на Google.

Fear not, българи. Имате всичко необходимо.

Официално е: коментарите в блоговете са мъртви.

Всеки първи предпочита да шерне по своите кръгове и да дотури собственото си мнение като за приятели, вместо квази-анонимно да пилее знание пред оригиналната публикация и/или да се излага. Ако не е квази, а само анонимно, нещата погрозняват, пример – опорни точки за уанаби тролове на БСП.

По-ефективно е да си имаш собствена трибуна, която контролираш, отколкото да играеш мач като гост. Емоцията остава за приятелите ти. Полезната информация си седи в оригинал в сайта. Добавената стойност – при производителя на социалката.

Като се замислиш – горното е мини-модел на света.

Коментирайте?

Голямата новина на седмицата, а и на годината е, че платените даунлоуди спадат* като бизнес за сметка на стрийминг услугите. Което е супер. Никой не тегли, всеки иска достъп до.

Усещам го по начина, по който слушам подкасти от години, но сега има услуги, които да се нагодят на това държание и да го подобрят с парите, които им давам.

Конкретно – стартът на Spotify в България ще помогне на всички теглещи да забравят тегленето и да имат всяко парче след лек сърч. И да погребе клетите радиостанции, дано.

За ~1 седмица употреба, работи добре, дори на 3G по улицата. Безплатната версия си има реклами. Premium акаунта е 50% по-евтин от цената му Европа – 10 лева на месец.

Единствената ми бележка е, че парчетата вътре са минати през някаква аудио врътка и звучат близко до радио (или като от касетка) – динамиката е убита. Което може би ми прави впечатление, защото имам слушалки по-така; не знам.

Имам и iTunes Match, което е микс – полу-стрийминг, полу-притежание и съм доволен, макар че сега е чудене между 2 икони на екрана. С iTunes Radio догодина ще стане още по-голямо чудене, но до тогава – стриймвайте.

Няма да се измъкнете без пакет данни.
___
* Рекордните продажби на ексклузивния за iTunes албум на Beyoncé са изключение и звездите винаги ще бъдат такова. В бъдещето албумите ще се превърнат каквото са игрите за конзоли днес – изпълнител А издава ексклузивно за платформа Б.

Не съм сигурен че хуморът става ясен на пръв поглед, но реално това е всичко, което София може да предложи като кандидатура за Европейска столица на културата.

Официално смартфоните владеят пазара, след като магазините за аксесоари са в подлези.

(още…)

Бих искал да срещна човека, който проверява половинката си за изневяра. Как ли протича такъв разговор?