Бих искал да знам историята на този билборд.

Поради непреходното ѝ значение, публикувам реклама на на любимата ни държава в The Economist (въпреки че сигурно сте я виждали във FT).

Дори при толкова ниски данъци заслужаваме по-добър английски и типография.

(10х, Chado.)

Докато рекламите на модерни цигари започват да приличат на нещо медицинско (тест за бременност?), електронните (по-горе) се мятат в крайност, която за мен е дори и опасна.

Електронните трябва да се регулират също както другите и да не трябва да има и намек за здраве. Знам че има био цигари, но тук тази дума не прави нищо добро, нито на биото, нито на цигарите.

Въпрос на време е Lucky Strike и Marlborо да скочат на електронното.

Бонус размисъл: може би аз не разбирам и „не съм таргет“, но девиза „Понякога. Винаги. Никога.“ е или изключително лош превод, или регулацията е ограничила толкова посланията, че са станали абстракни. Което, някак, е добре.

Отделете внимание на следните 2 статии:

1 – A Day in the Life of a Digital Editor, 2013 в The Atlantic, която показва как повечето бизнес модели за списания не работят онлайн. Това в контекста след фала на The Atlantic да се опитат да карат фрийленсъри да работят за тях без пари. Най-страшното:

Then the digital transition came. The ad market, on which we all depend, started going haywire. Advertisers didn’t have to buy The Atlantic. They could buy ads on networks that had dropped a cookie on people visiting The Atlantic. They could snatch our audience right out from underneath us.

2 – старата, но актуална Subcompact Publishing която се отнася за iOS-центричното списание The Magazine и отчита бизнес модела на прости истории и приходи от абонамент през устройства, които дават този контрол и лесно абониране. Абонат съм на това списание и съм доволен. Цената е ~4 евро на месец, което си е справедливо.

Брус Стърлинг е прав, че каквото се случва на музикантите, рано или късно ще се случи на всички.

П.с. Забравих да допълня, че бизнес модела с продаването на реклама на импресии е неефективен и трябва да се смени.

С няколко години закъснение се включвам в манията AeroPress – кафе машина, изобретена от създателя на модерното Frisbee – Aerobie. Интернета е прав, че най-добрата машина под $1000 долара струва $20.

Кафето е много по-гладко на вкус от френска преса и по-силно от домашно еспресо. Водата се избутва от сгъстен въздух през хартиен филтър, така че смляното кафе има контакт с водата точно 30 секунди и съответно няма горчивина и вкус на изгоряло. Вижте видео как се прави от световния шампион. Идва в комплект с всички тези джаджи (без каничката) и 350 филтъра, които ще ви стигнат за ~1 година.

Взех я от читав ebay магазин за £21 + £5 доставка (паундът в момента е изненадващо нисък). Супер е и за подарък.

Горещо препоръчвам. Следваща стъпка е да си взема мелачка, но май пак ще трябва да се внася. Идеи?