
Сайтовете за колективно пазаруване (СКП) са най-голямата българска загадка за мен в последната година.
Странната селекция „3D кино, суши, разкрасяване“ (горе) или цици + устни (скрийншота с архивна цел) показва какво може би искат хората, но не могат да си позволят. Или – не са го опитвали досега и тази оферта да ги накара.
Очевидно българите са склонни да инвестират време вместо пари, за да дебнат по сайтове, за да получат нещо.
Но като се замисля – не познавам човек, който да е ползвал такъв сайт щастливо. Бегло познавам 2-ма, които са ползвали, но са недоволни.
Ако аз не познавам хора, които ги ползват, кой го прави и как съществуват?
Още въпроси:
- В страна, където няма един нормален онлайн магазин с адекватно обслужване и фронт-енд вързан със складовата наличност, как е възможно да има над 100 СКП?
- Ако СКП са като онлайн магазини за услуги (вместо продукти), нима тук консумираме само услуги?
- Имам двама приятели със сериозни бизнеси (хотел, сервиз), които са продавали през големи подобни сайтове, но твърдят, че не биха повторили, защото условията на СКП са неизгодни, а хората не се връщат.
- Ако няма 1 читав онлайн магазин, и за това има някакви причини (малък пазар, ниска култура на обслужване), защо създателите на тези сайтове мислят, че могат да направят успешен мета-магазин за услуги? Ако има проблем, на кой звъниш?
- Защо няма сделки за окрупняване на този пазар? Например: играч №1 купи играч №4.
- Ако онлайн рекламата им може да мине без пари с някакви схеми, как тези сайтове си позволяват бюджет за външна реклама?
Вие имате ли отговори на горните въпроси?
Защото в крайна сметка си мисля, че тези сайтове са балон като талоните във вестниците и вложените DVD-та, circa 2005 и до година ще забравим за тях. Или ще се окрупнят и ще останат 3.