Архив за

Всеки абитуриент се изживява като звезда за една вечер.

А това са „звезди“ (ляво – Графа; дясно – Тони Стораро), които са представени все едно са нормални хора, защото дори те трябва да свършат един простосмъртен обичай – да са абитуриенти.

Значи дори реалните абитуриенти да си представят, че звездите когато са били абитуриенти са изглеждали като тях. Успокояващо?

А изложбата е промоция на (съдържание на) списание и се помещава в мол. Къде другаде?

Това е мета на много нива.

Опитвам се да си представя как бих го обяснил на чужденец.

Каменица пуснаха роден вайцен. Не е по-скъпа от другата им бира и е доста лесно откриваема в търговската мрежа, за разлика от Paulaner, Болярка и другите пшенични екзотики.

Вкусът е плодов и свеж, въпреки че касиерът пред мен го нарече Каменица мътно. Тапата не иска отварачка.

Това е бирата за мен това лято.

Преди седмица бекъпа ми преля и си купих този външен диск. Очарован съм, защото решава следните проблеми:

  • Кабели. Интерфейсът му е LAN (дори няма USB) и се връзва с вашия Wi-Fi рутер, и е достъпен от всички компютри в домашната мрежа. Вкъщи технологиите са сведени до минимум и се радвам, че мога да добавя нещо, което не иска инфраструктура, защото до всеки рутер има ток.
  • Музиката на 1 място. MyBook Live има вграден iTunes сървър и може да си стоварите цялата музика на него и да я просвирвате всеки компютър. В iTunes излиза като споделена папка в ляво. Което пък означава, че следващия ми лаптоп ще е със SSD, без да се притеснявам от скъпото SSD дисково пространство.
  • Място. Освен че ви разтоварва от музиката, може да си стоварите и филмите/файловете на него и да го ползвате като реален диск. Не съм мерил скоростта, но от него през Wi-Fi-N рутер се стриймва HD филм без грижа.
  • Backup. Нали знаете – има 2 вида хора: едните бекъпват редовно, другите съжаляват, че не са. Понеже ползвам само 1 компютър, имам с 1 копие на диска му вкъщи и 1 в офиса. Ако оберат/запалят едното място, да си имам данните сигура на другото. Този диск има Time Capsule съвместимост и когато си отворя компютъра, той си се бекъпва. Има и някакъв софтуер за Windows, но не съм спец.
  • Лека администрация. WD са направили админ интерефейса като добър уеб сайт, който няма да ви обърка и за секунда, а и секцията с помощ е изнесена там. Наръчникът е точно 1 лист. Има и всякакви глупости като FTP достъп отвън и права за потребители.
  • Невидимост. Работи тихо, а сигнализацията е 1 малък диод отпред, който си сменя цвета, ако има някаква грижа с хардуера или мрежата. Може да ви изпраща и email ако е прекъснал интернета, осъвременил е софтуера или има някакъв проблем.

Версията MyBook World Edition има същите функции (че и RAID), но е по-скъпа и бая по-шарена откъм диоди. MyBook Live с 1 терабайт място струва 250 лева в Plesio. Нямаха 2 терабайта на склад, иначе бих взел тях.

Какви са вашите съвети за управление на данните и синхронизация дом/офис?

Ново (20 март 2012), година по-късно: диска ми тръгна да се разваля (трансфера се забави, диода изгасна завинаги) и от Plesio ми го смениха с чисто нов. Изводът – правете си Backup на Backup-а.

Капитал LIGHT ме поканиха и написах писмо/есе как правителството е добре да създаде отворена база данни / онлайн речник за читав български език.

Има и интересни текстове за неестествено голямата разлика между разговорен и правилен език и нахакано интервю относно липсата на модерен български речник с неговия създател.

Eзиковият брой засяга и проблема с българските кирилски шрифтове, който за мен не съществува, защото окото ми е свикналo и чета по-лесно русифицираните. Чудя се защо някое българско типографско студио не сключи договор с Typekit, за да вграждам шрифтове в сайтове като този? Не всички сме предпечатари, все пак.

Тази година избързвам и ви напомням преди 24 май да подкрепите Neolog с думи или като дарите пари за поддръжката му (най-вече домейна – 70 лева на година). За второто ползвайте PayPal бутона на главната страница. Всяко евро се брои.

Благодарности на SPACE.BG, които даряват безвъзмездно хостинга от близо 2 години.

Повечето витрини в София приличат на арт-инсталации, но тази съвсем. Витрината използва снимки на продуктите, които предлага сякаш са поставени на… витрината.

Познат ви е от преди, в момента клек-шопа е заменил реалните 3D обекти със снимка, която ги показва от ракурса на човек гледащ клекшоп. Предимствата – не се праши, конструкцията олеква.

Удивително.