Или с други думи – краят на съгласуването?
Архив за
Лукс, circa 2010
Не сме лятото на 2008. Ако се сещате – тогава списанията бяха по 160+ страници и като платени платформи за интервюта със сиви новобогаташи, коли и реклами на поредните епични имоти и часовници. Пред повечето сочени за елитни заведения в София не можеше да се минеш от черни коли. Еманципирани мутри и мацки навсякъде.
Нещата се посвиха, сякаш. Централните офиси на имотни агенции изчезнаха. Луксозни магазини и списания пофалираха, рекламите за кредити изчезнаха, шефа изчезна (за жалост). Витошка е убита от моловете. Самите молове са с кротки цени. Много от тях се чудят с какво да са пълни (например във Варна).
Но вчера като видях Rolls-Royce Phantom стреч имах странно deja-vu. Защо още се трошат пари за лукс в град, който не може да го поеме?
Как промени кризата града край вас? Не мислите ли (като мен), че трябва да има още по-голямо свиване и утихване на показността?
Улиците на Варна, circa 2010
Най-добрата пица в България
…е за съжаление във Варна. Pizza Rado на входа на Морската градина, бившето Морско казино.
Супер пица (тесто, продукти, изпичане), обслужване и селекция вина. Ако ви се яде нещо друго, препоръчвам ньоки Верди.
И по стандарта за ценообразуване на tablehopper – вечеря за двама с вино излиза около 50 лева.
ДОКТОР ЕНЧЕВ КЛОНИРА ХОРА!
Докторът, девизът и билбордът са антология на тъпата реклама, но не мога да трябва да отбележа един позитивен факт. За първи път по плакати в София се появят неизвестни до сега лица, които рекламират собствен или поне бизнес, в който имат професионална квалификация. Не са сочени за нещо, а застават с името си, един вид.
Досега сме свикнали да виждаме само „звезди“, спортисти и актьори, които застават зад чужди услуги. Бих искал да виждам повече истински лица, а не чехословаци от имидж банки, колкото и криво да звучи това в този случай.
Например – повечето адвокати в САЩ се показват в рекламите на канторите си. Преди време имаше хубава кампания на банка (ПИБ?), в която показваха кредитните си инспектори (надявам се реални).
Созопол, circa 2010
(cc) Николай Димитров, който уточнява, че нещо му се прецакал апарата и затова снимката е черно-бяла.
Младост
Едно от най-добрите български лога. Чудя се дали е на Стефан Кънчев?
БИД: Мотоциклет „Балкан“
Ако съм на завода в Ловеч (или Гриша Ганчев), ще подновя производството на балканчета. Една лимитирана серия от 10 000 бройки ще се лапне за нула време само заради носталгията.
Хипстъри ченъл
След като хипстър културата тепърва бавно, но умело навлиза в България, не мога да не споделя тази брилянтна реклама, която вече го е обърнала на ирония.
Най-добър сладолед в София
La Capanina май затвори, затова най-добрият сладолед в София е в заведението Confetti, ул. Граф Игнатиев 4.
Италиански е (каквото и да значи това в София) и се прави с мляко, а не със сметана, което значи една идея по-малко калории.
Вътре хората са или леко гламурни или от тези, които си говорят само за маниащини, затова ако не ви се седи можете да си го вземете и от улицата.
Най-добро* еспресо в София
* Започвам рубриката „най-добро“, която е разширение на незалязващата рубрика продукт. В нея ще обявавам абсолютно субективно и по моя преценка най-доброто от даден продукт или услуга, който можете да получите извън дома. Пак повтарям; субективно и без претенции за изчерпателност. Това съм го правил и преди, сега просто си има име.
И така – най-доброто еспресо в София е на бул. Витоша 32, в заведението Memento. Двойното е 2.50 и е много по-добро от което и да е във веригите.
Оцет с естрагон Borges
Откакто нашенските интерпретации на салата Капрезе могат да бъдат поръчани от сочените-за-гурме ресторанти до всяка квартална пицария, тази салата се превърна, едва ли не, в новата шопска. Страничен ефект – балсамикото влезе във всеки български дом.
Затова е време да обявим balsamic jihad и се върнем към класическите оцети. Този си е класически, но прекарал известно време в компанията на стръкове естрагон, което носи и различен, не чак толкова тежък, аромат. 3 лева за 500 мл от търговската мрежа.
София, август 2010
Краят на лайфстайл рекламата
След тази кампания на класическия ароматизатор-борче Wunder-Baum (неволно възпят в епоса на Борис Солтарийски) предлагам да се хванем за ръце и да обявим лайфстайл рекламата за мъртва.
Дрехи – ок. Дъвки, мобилен оператор, банка… Айде. Но наистина ли някой някъде вярва, че човек избира ароматизатор според стила си на живот?
Наистина ли?
В този ред на мисли, най-метафизичната употреба на авто-ароматизатор, която съм срещал, беше в едно такси от ул. Кукуш до центъра. Никога няма да забравя човека, защото имаше ароматизатор-икона. Физическа и спиритуална функция в едно. С много чудене и душене в колата се досетих, че всъщност иконата мирише. Попитах собственика дали е така и кой е изобразен на иконата, защото ми беше непознат. „Да, меризлива е. А на нея е свети Кристофър“, отговори той, без да мисли. Аз – „да не сте католик?“ „Не съм,“ каза той гузно, „ма един клиент го разпозна и ми каза, че бил закрилник на пътешествениците. Аз вервам на клиентите си. Освен това, тези с дева Мария беха свършили.“
Нямах думи дълго време след това.
На семейният фронт всичко е нормално
С радост установих, че магазините на случаен централен магазин за играчки се подреждат извън стереотипите. Ето, Кен развежда детето в количка, Барби влиза (или излиза) с куфара, а друга Барби се е подпряла нещо на гардероба.
Бонус – централното разположение на Playboy в един друг, семеен контекст. Между другото, поздравявам ви със списание Моята бременност – прилича на лайфстайл списание… за бременни. В този туит се вижда по-добре.