Архив за

Не сме лятото на 2008. Ако се сещате – тогава списанията бяха по 160+ страници и като платени платформи за интервюта със сиви новобогаташи, коли и реклами на поредните епични имоти и часовници. Пред повечето сочени за елитни заведения в София не можеше да се минеш от черни коли. Еманципирани мутри и мацки навсякъде.

Нещата се посвиха, сякаш. Централните офиси на имотни агенции изчезнаха. Луксозни магазини и списания пофалираха, рекламите за кредити изчезнаха, шефа изчезна (за жалост). Витошка е убита от моловете. Самите молове са с кротки цени. Много от тях се чудят с какво да са пълни (например във Варна).

Но вчера като видях Rolls-Royce Phantom стреч имах странно deja-vu. Защо още се трошат пари за лукс в град, който не може да го поеме?

Как промени кризата града край вас? Не мислите ли (като мен), че трябва да има още по-голямо свиване и утихване на показността?

…е за съжаление във Варна. Pizza Rado на входа на Морската градина, бившето Морско казино.

Супер пица (тесто, продукти, изпичане), обслужване и селекция вина. Ако ви се яде нещо друго, препоръчвам ньоки Верди.

И по стандарта за ценообразуване на tablehopper – вечеря за двама с вино излиза около 50 лева.

Докторът, девизът и билбордът са антология на тъпата реклама, но не мога да трябва да отбележа един позитивен факт. За първи път по плакати в София се появят неизвестни до сега лица, които рекламират собствен или поне бизнес, в който имат професионална квалификация. Не са сочени за нещо, а застават с името си, един вид.

Досега сме свикнали да виждаме само „звезди“, спортисти и актьори, които застават зад чужди услуги. Бих искал да виждам повече истински лица, а не чехословаци от имидж банки, колкото и криво да звучи това в този случай.

Например – повечето адвокати в САЩ се показват в рекламите на канторите си. Преди време имаше хубава кампания на банка (ПИБ?), в която показваха кредитните си инспектори (надявам се реални).

La Capanina май затвори, затова най-добрият сладолед в София е в заведението Confetti, ул. Граф Игнатиев 4.

Италиански е (каквото и да значи това в София) и се прави с мляко, а не със сметана, което значи една идея по-малко калории.

Вътре хората са или леко гламурни или от тези, които си говорят само за маниащини, затова ако не ви се седи можете да си го вземете и от улицата.

* Започвам рубриката „най-добро“, която е разширение на незалязващата рубрика продукт. В нея ще обявавам абсолютно субективно и по моя преценка най-доброто от даден продукт или услуга, който можете да получите извън дома. Пак повтарям; субективно и без претенции за изчерпателност. Това съм го правил и преди, сега просто си има име.

И така – най-доброто еспресо в София е на бул. Витоша 32, в заведението Memento. Двойното е 2.50 и е много по-добро от което и да е във веригите.

Откакто нашенските интерпретации на салата Капрезе могат да бъдат поръчани от сочените-за-гурме ресторанти до всяка квартална пицария, тази салата се превърна, едва ли не, в новата шопска. Страничен ефект – балсамикото влезе във всеки български дом.

Затова е време да обявим balsamic jihad и се върнем към класическите оцети. Този си е класически, но прекарал известно време в компанията на стръкове естрагон, което носи и различен, не чак толкова тежък, аромат. 3 лева за 500 мл от търговската мрежа.

След тази кампания на класическия ароматизатор-борче Wunder-Baum (неволно възпят в епоса на Борис Солтарийски) предлагам да се хванем за ръце и да обявим лайфстайл рекламата за мъртва.

Дрехи – ок. Дъвки, мобилен оператор, банка… Айде. Но наистина ли някой някъде вярва, че човек избира ароматизатор според стила си на живот?

Наистина ли?

В този ред на мисли, най-метафизичната употреба на авто-ароматизатор, която съм срещал, беше в едно такси от ул. Кукуш до центъра. Никога няма да забравя човека, защото имаше ароматизатор-икона. Физическа и спиритуална функция в едно. С много чудене и душене в колата се досетих, че всъщност иконата мирише. Попитах собственика дали е така и кой е изобразен на иконата, защото ми беше непознат. „Да, меризлива е. А на нея е свети Кристофър“, отговори той, без да мисли. Аз – „да не сте католик?“ „Не съм,“ каза той гузно, „ма един клиент го разпозна и ми каза, че бил закрилник на пътешествениците. Аз вервам на клиентите си. Освен това, тези с дева Мария беха свършили.“

Нямах думи дълго време след това.

С радост установих, че магазините на случаен централен магазин за играчки се подреждат извън стереотипите. Ето, Кен развежда детето в количка, Барби влиза (или излиза) с куфара, а друга Барби се е подпряла нещо на гардероба.

Бонус – централното разположение на Playboy в един друг, семеен контекст. Между другото, поздравявам ви със списание Моята бременност – прилича на лайфстайл списание… за бременни. В този туит се вижда по-добре.