Архив за

В Германия и имах шанса да си поиграя* с iPhone 4.

Всичко, което разправят, е истина.

Дисплеят е убийствен. Освен, че е с необяснимо подробна резолюция, той е някак залепен на стъклото и ги няма тези два милиметра между вашия пръст и приложенията/сайтовете. Освен как са го направили, си мисля как ще се чувстват сегашните собственици на iPad, когато iPad се сдобие с т.нар. retina дисплей.

Апаратът работи светкавично. Не съм виждал смартфон, който се доближава поне наполовина на скоростта на реакция и показването на уеб страници.

Друго нещо, което се усеща на живо – PR снимките на Apple го правят да изглежда по-различен от предните модели, но не е. Единствено в ръка стои по-тежък.

___

* Ръцете на снимката не са мои.

В зората на iPhone 4, и очаквайки коментарен кютек, искам да ви поздравя с най-доброто заглавие относно последната Nokia и да ви покажа брилянтно написан текст относно проблемите на Android, с който не мога да не се съглася и не мога да го кажа по-добре:

I’ve noticed an odd tendency in Android device reviews. Their flaws, always major and always awe-inspiring in their insipidness, are inevitably attributed more to the device itself than to the underlying Android operating system. There’s a sense, not just from reviewers, but from fans of the device, that what Android really needs is just killer hardware.

Which is just absolute horse shit.

След като за пръв път ползвах Android останах потресен от това колко лошо влияе демокрацията на разработчиците на програми. Не мога да повярвам как един може да сложи „да“ отгоре и „не“ отдолу на прост диалогов прозорец, друг точно наопаки, трети да ги разположи в ляво и в дясно, четвърти съвсем както реши, с иконки. Пети слага Save с иконка на флопи диск. Флопи на телефон!

С Android, Google ще си извоюват популярността на Windows-а, спор няма, но трябва да направят нещо да не Linux-изират мултиплатформ-изират* интерфейсите. Ако бях Google, щях да стартирам програма за сертифициране на приложения.

___
* След кратък спор с Владо признавам, че Linux-ските интерфейси са ОК. Проблемът е интерфейсите на програми, които се ползват под много платформи, ала Open Office и Firefox, които страдат от това, че на нито една платформа не изглеждат като у дома си. iTunes под Windows има същия проблем.

Това е последната моя стъпка от сагата с тениските и митниците. През януари подадох жалба в Комисията за защита на личните данни и (6 месеца по-късно) ето решението.

Накратко – копията на всички ваши лични карти ще бъдат заличени от агенция Митници и повече там няма да искат да ви снимат личната карта.

Благодарности на г-н Борислав Борисов от комисията, за това че се свърза с мен по този случай.

Говори Матрицата!

От близо година съм замесен в Българската уеб асоциация, която има специфично минало, но в последната година се сдоби с читав управителен съвет, който действа сериозно да развива това, което вътрешно наричаме „бранша“. Срещи с министри, уреждане на отстъпки за софтуер и събития, комуникация с над 50 фирми членове. Като цяло бавна, неблагодарна, но и полезна работа.

От няколко месеца организираме конкурса Български награди за уеб, който изпъква с това, че има публични регламент и многобройно (разбирайте обективно) жури и отворено (видимо за всеки) онлайн гласуване за награждаване на сайтове. Всеки участник се самоопределя в коя и колко категории участва, а тази година наградите са по-амбициозни и има реално 3 конкурса в един – професионален, браншови и медиен. Ако искате вашият труд или проект да бъде оценен подобаващо, запишете се. Номинираните сайтове се канят на презентации на живо на 23 и 24 юни. Крайният срок за записване и плащане е вторник, 15 юни; така че нямате никакво време.

Блоговете и форумите участват безплатно в конкурса, което е супер. Аз няма да се запиша, щото съм страна, но вас какво ви спира?

Реално моята работа по конкурса е да организирам семинар. Той ще бъде на 22 юни в хотел „България“, а добрата новина е, че управителният съвет гласува събитието да бъде безплатно. Темите в програмата са актуални, лекторите са интересни (feat. Явор Колев aka шефът на борбата с киберпрестъпленията), от вас се изисква единствено да се регистрирате за семинара, защото местата в залата са ограничени. Разбира се, има и Facebook събитие, да каните приятели и колеги.

С този билборд е достигнат пълният наивизъм в рекламата, към който българският креатив се стреми от години.

Обърнете внимание, че визията е плакатна и правена специално за улична среда. Убийствено, чак непривично за България отншение към детайла. Звездите на плаката имат почти „иконно“ излъчване и са в подобен сюжет.

Толкова е мило, че бих си го сложил в дома, гаража или вилата на някоя голяма стена, ако се намери.

Някой може ли да ми помогне да купя този винил след като свърши кампанията?