Архив за

В седмица с толкова новини, не е трудно да предположим, че жълтата преса ще е гнусна още от корицата. Седмичниците Галерия и Уикенд са новите Труд и 24 часа.

Но начинът, по който се продават, ме изненада. Вече ги има ги в повечето високооборотни супермаркети, в огромни количества, на касата, където принципно е скъпо да позиционираш продукт. В случая в Магазинъ 345. Чудя се:

  • Търсенето ли е толкова интензивно, че продавачите в магазините са ги сложили на касата, за да не питаш/пропускаш;
  • Или предлагането е толкова богато финансово, че да може да си го позволи.

И в двата случая е интересен феномен.

От една страна съм малко изморен от цялата история – станах комикс герой, появих се по телевизията, тръгнаха слухове, Капитал поде историята, хора ме срещат и ме питат тази тениска от онези ли е?; или гласът ти по nova беше много секси (при монтажа телевизията беше забързала моя глас, без да свали тона и звучах като джудже на хелий).

От друга, историята ми от митниците се превърна в, както казва Борат, great success! Дянков признава тъпотията на процедурите, а в понеделник има среща на шефовете на митниците и пощите, на която ще помислят как да преминат към обслужване на едно гише. Наша грижа е да следим не дали, а кога ще стане.

Всичко това нямаше да стане без помощта на колегите ми от Дневник и Капитал, които свършиха тежката работа. Свързаха се с агенция митници, искаха коментари и честно казано техните действия доведоха до това.

Аз самият не съм очаквал подобно нещо от подобен смешен материал. Трябва да знаете, че го написах точно като за моя блог, но го предложих на Дневник с надеждата, че ще го видят повече хора. Той дори не беше водеща новина, а само отправка на първа страница.

Но! „Евала бе, митница“ беше линкнат откъдето се сетите. Към момента има ~70 000 прочитания и ~800 коментара, което го прави най-четения и коментиран материал в Дневник изобщо. А Дневник е, вероятно, най-четения не-жълт и разчитащ-на-собствени-репортери новинарски сайт. ~10 000 хора са дошли само от Facebook. Материалът беше туитван и ретуитван многократно. Всичко това, забележете, в седмица, богата на пикантни новини – трупове край Бистрица, убийство на Боби Цанков, сомалийски пирати отвличат българи и т.н.

За мен този феномен означава горе-долу следните неща:

  • Всеки трябва да си знае правата и да си ги отстоява; без значение в каква тъпотия се е забъркал;
  • Много повече българи пазаруват онлайн, отколкото сме си мислили досега; няма как да дам цифри, но докладите за онлайн търговията, които съм виждал, са грешни;
  • Неоправдано високите цени по магазините в България са придружени от незабележими „нормализиращи“ обратни действия, свързани с онлайн търговия;
  • Властта чете Дневник;
  • Митничарите и пощаджиите не четат. От 800 коментара в статията почти няма негативни или защитаващи митниците и пощите, което, повярвайте ми, е изключително събитие за статия в Дневник.
  • Нашият финансов министър или никога не е пазарувал онлайн от България, или е получавал нещата си по някаква друга схема;
  • Онлайн обществата са много активни и надушват подобни неща още преди медиите. Вижте тези теми в hardwarebg или bg-mamma, които са хванали проблема много преди моята случка. За съжаление те са много затворени като общества. Ако те свикнат да се обръщат към медиите, гражданското общество (с извинение за клишето) ще има много по-голям успех;
  • На хората им е писнало от политически врътки, мутри и т.н. Предпочитат да се асоциират с новини, които ги касаят;
  • Хората обичат да четат текстове, разказани „като на приятел“.

Какво следва?

Следващата седмица ще подам жалба в Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) да сезират митницата за сканирането на лични карти, което претърпях. (Ако досега не сте разбрали – никой, ама никой няма право да го прави. Било то мобилни оператори или банки.)

Това е малко извън темата, но се оказа, че КЗЛД има нов състав, който се свърза с мен се държа изключително приятелски и смятам да продължа войната си с други институции, които експлоатират лични данни. Например, при опита ми да си извадя електронен подпис, InfoNotary поискаха да ми сканират личната карта „защото така се правело“.

Капитал планират да изпратят искания на Агенция митници и на Министерство на финансите, в което се опише как да се подобри процеса, включително интересни мерки като въвеждане на POS терминали и отпадането на ДДС и мита върху книги и музика с аргумента, че ако си изтеглиш книгата във вариант за Kindle или си купиш mp3, ДДС и мита няма.

В дългосрочен план, знайте, че винаги може да изпратите подобен материал или линк към него на Дневник или Капитал. Всяко писмо към тези адреси се чете старателно. Няма да издавам тайни, но в новия сайт на Капитал, който планираме да стартира скоро, ще има секция Каузи, при която ще се реагира точно на такива сигнали в подобни стъпки. Реално погледнато моите приключения тази седмица бяха  тренировка за репортерите как да реагират (в случая успешно) на вашите сигнали.

Хиляди благодарности на всички, които четоха, коментираха, препращаха и линкваха материала. Без читателските коментари, журналистите нямаше да могат да съберат пълната картина.

Вчера сутринта прекарах 4 часа на столичната митница. Описах приключенията си там @ Дневник, за да ги видят повече хора. Радвам се, че се получват супер позитивни коментари.

Софийската митница съм я споменавал и преди, само че сега нещата са около 40% по-зле.

Накратко: от 1 януари 2010 трябва да плащате ДДС за всяка пратка над €15, не както беше до сега – €150. Което означава, че трябва да преживеете един малък шок и да загубите половин работен ден, ако решите да си купите нещо по-скъпо от чорапи извън ЕС. Плюс това има някакъв EORI номер, който е тих ужас, за да придобиете.

Споделете вашият опит с митниците в коментарите там; утре екипът на Дневник ще направи разследване защо се получава така.

Поздрав с новия ми любим рапър – Иван Готвача от Девня.

Предричам, че скоро ще засенчи Гошо от Почивка. Tекстовете са му по-близо до социалните събития в страната, за разликата от генгста сюжетите, които Джи Пи все още поддържа.

Освен всичко това, естетиката на клиповете на Готвача е въздействаща, запомняща се и до голяма степен неповторима.

Буря пустинна

Специалитета ми

***

Благодарности на @iliikata, който ме просвети.

Не се плашете!

Зимата дойде, звездите се подредиха, а листата на дърветата ми прошепнаха, че в eenk.com трябва да има промяна.

So, Eenk.com има нов, центриран, хм, дизайн.

Така като гледам, скоро съвсем ще заприлича на McSweeney’s, но не самоцелно, разбира се.

Чете се по-лесно, особено с по-ниските резолюции, които се завръщат на мода.

Ще има още промени днес и утре, така че продължавайте да не се плашите.

Cheers :)

Подреждането на къща ме изпълва с равни части неприязън и любопитство. Какво ли ще намеря този път?

При поредния хигиенен тур, освен първия си GSM, намерих и фактури за първия си пейджър. С прилежащите му там спомени. Обаждането на оператор, пращането на съобщения през отвратителния сайт на Мобиком с Орлин Горанов на първа страница.

Беше време, в което пейдъжрите дори бяха статус символ. Не колкото Мобифон, но все пак. Човекът с пейджър за кратко беше комуникационното ядро на компанията. Групи от хора с пейджър можеха да се местят свободно, защото другите се обаждаха къде са, що са. Уличните телефони бяха комуникационни хот-спотове; дори имаше опашки пред тях.

Беше време, когато срещите се правиха не в заведение, а на улицата. И в точен час, представете си. Закъсненията имаха значение.

Носталгията настрана, замислих се колко хубава услуга е това пейджърът. И колко свобода дава само да получаваш, без да ти се сърдят, че не можеш да звъннеш или пратиш.

В свят където ограничени, но прости услуги ала twitter са вървежни, защо не се пробва втори шанс на пейдъжирите? Малко по-модернизирани, да речем със SMS, twitter и RSS в някакви пропорции. Би било хубаво.

Коя е технологията, която бихте искали да се върне в някаква преосмислена форма?

Начинът, по който работи офлайн рекламата в България е отвъд капацитета ми. Опитвам се да го разбера, но е отвъд.

Представяте ли света, в който един човек продава на друг идеята да рекламира стил и класа в Студентски град на билборд на централен булевард? А представяте ли си как компания си кара по бул. Черни връх, вижда горната реклама и рязко решава да кара още 10 км, за да усети стила край Манастирски ливади.

Диаграма на Вен по случая би изглеждала така: