Мразя стикерите като рекламен формат, защото замърсяват. Мразя и боядисването с шаблони (stencils) на асфалта или фасади на сгради, което например списание 1 ползват, за да рекламират Sofia … Week.
Но виж, това е добра кампания. На високи тротоари в центъра на София са разлепени стикери с надпис „недостъпно“. Останалото го виждате. Кара те да се замислиш.
Някой трябва да награди/похвали нещото, наречено Derby за асоциирането им с една от най-гледаните телевизии. Според мен ей това е иновативен маркетингов ход за този продукт.
Специално за читателите от чужбина – малко контекст. Derby произвеждат сочената за енергийна напитка Pit Bull, която е българския вариант на Red Bull, но в двулитрова бутилка.
Прилича на кошмар от някаква соц версия на Blade Runner, но доскорошният светещ екран, който рекламираше забавленията в клуб Grand DeLuxe в момента се е превърнал в табло, анонсиращо изложби в Съюза на българските художници.
Това дали таблото се чете е друг въпрос, но е още един от онези какво-&псувня&-е-това моменти, които изграждат София такава каквато е.
Уважаеми собственици на Z outlet в България. Моля глобете автора на този стикер с 50 лева. Това е най-малкото, което можете да направите.
Седни топмодел.
Наскоро видях и таргетирана българска реклама по fTV за набиране на моделки, която малко се отличаваше от естетиката на този билборд.
Вътре наистина спи куче.
Изкуството за мирни цели!
Хубава статия за смъртта на уеб адресите, която показва как бъдещето на интернет зависи все повече от устройството и компанията, която го прави: уеб търсене вместо уеб адрес, доставката на съдържание през Apple таблета и магазина, Chrome OS, Web TV, логин системите и т.н.
И още нещо – тръгнах да слагам линк към статията и по ирония (на заглавието на статията) адресът беше пренасочен през Feedburner. После се светнах и заместих с оригиналния.
Вижте следното PR съобщение. Направо е бисер, доближаващ тези в Жълта преса, седмичната рубрика със смешни PR съобщения на Капитал:
18 НОЕМВРИ Е ДЕН ЗА ПОДКРЕПА НА СПОРТА
Български спортен тотализатор, с подкрепата на Министерството на спорта, обявяват 18 ноември за „Ден на спортния аксесоар” или за ден в подкрепа на спорта. Тогава всички българи могат да изразят подкрепата си за родния спорт като в ежедневното си облекло включат спортна дреха или аксесоар.
БСТ е инициатор на тази кампания, тъй като основната цел на тотото е да подкрепя спорта. Над 30 % от постъпленията на тотализатора се отделят за спортни каузи и дейности. Но Денят на спортната дреха е доказателство за това, че спортът трябва да се подкрепя не само с финансови средства, но и със съпричастност.
Според инициаторите спортът може да се окаже ефективен в решаването на проблема със затлъстяването на нацията. Другият сериозен проблем, на който може да се противодейства със спорт, е агресията сред младите, която вече взема първите си жертви. Младежите трябва да знаят, че е по-добре да освободят натрупаната енргия и агресия, спортувайки.
В Деня на спортния аксесоар се очаква да се включи цяла България. Съпричастността си към българския спорт ще изразят политици, общественици, бизнесмени и популярни личности. Обявената инициатива има амбицията да стане традиционна и да се провежда всяка година. Повече информация хората могат да намерят на сайта на БСТ www.toto.bg и в тотопунктовете в страната.
Molya otvorete prikacheniya file.
aneta avramova
senior pr expert
mobile: 0885 344954
phone: 02 963 23 66
adress: 94 D.Hadjikotcev Str. Sofia
mail: avramova@o3bg.com
Амбициозна PR агенция + незаинтересовано министерство могат да направят повече щети на една добра идея, отколкото ако просто нищо не правят.
Ден на спортния аксесоар, представяте ли си?
Всички със свирки. Или с анцузи. За Бойко не се притеснявам; ще му стои добре.
©© @koledan
Това е положението.
Доста неща.
Но са направили прилична сборна услуга Google Dashboard, където ако не да управлявате, то поне да видите нагледно с каква част от личната ви информация разполагат.
+ че има удобни (и плашещи) иконки с това, което виждат групите хора.
„Не пишеш в блога, добре ли си?“ попита една приятелка, която не живее тъдява.
„Като не пишеш в eenk.com, сякаш проблемите в София ги няма“, рече друга.
Това се случва в четвъртък. Явно жените са по-загрижени, но не това е най-важното. Хората, които ме познават знаят, че живота ми не се изчерпва с един блог.
Проблемите на София ги има. Аз пък съм добре.
Винаги съм следвал правилото never explain, never complain, но понякога обяснения си трябват.
Илюстрацията по-горе представлява движението на импресиите (броят показани страници) на eenk.com от януари до сега. Големият пад е през август, когато този сайт мина на WordPress, ха! Но когато 1 сайт е хоризонтален и мине на вертикален, това е неизбежно.
За мен това не е негативна тенденция, напротив – RSS абонатите ми се покачват, а те са най-ценното за един блог.
Има и друг позитивен тренд – коментарите са от много по-широк кръг хора и много по-смислени – феномен, който бях предвидил само в първата му част.
От друга страна, читанката тук в дясно гъмжи от интересни статии и се оказа, че Twitter е забава и съм много активен там. Преди година бисери като това и това щях да публикувам в блога, но днес бързам да туитна.
Вярно, в Twitter има една шъпа хора, но внезапната обратна връзка, която получаваш ходейки по улицата и четейки телефона си е по-удоволетворяваща отколко изчистването на снимки, публикуването на следващия ден и следенето на коментари от дома.
Блоговете леко презряват като форма (много бой ядат от Facebook и Twitter, милите) и смятам, че в бъдеще ще останат само тези, които казват добре написани и обосновани мнения. Както казва Владо, ако тея с туитърите са с малки картечници, блоговете пускат големите бомби.
Приемете, че в момента eenk.com е като герой от кунг-фу филмите, който отива на една планина, прави мега шпагати, носи вода, яде само боб и научава нечувани трикове от митичен майстор, па се връща да разцепи лошите. Само където тук лоши няма. Или нещо подобно.
Eenk.com минава в режим където ще публикувам по-дълги и по-важни неща, но по-рядко. Пак ще има снимки, разбира се.
Woo!