Архив за

За керамичните ножове ви споменах преди 2 години. Не съм си променил мнението – те са революция в кухнята. Ако имах едни излишни пари, щях да сменя всички ножове вкъщи.

Зимата идва, морковите вече са по-вкусни от доматите и затова реших да се сдобия с керамично ренде. Изглежда като Бьорнер, но е ултра-остро. Основните плюсове на керамичното острие (както и при ножовете) е, че храната не се окислява, не задържа мазнина по острието и се мие лесно.

Работата с него е малко тегава, защото хванати с предпазителя на снимката, продуктите се изплъзват, но пък вкусът е несравним. Салатата от моркови с това ренде има вкус на фреш. Става и за ябълки, ряпа, краставици, карфиол или зеле.

Made in Japan. 50 лева. От магазини Гама Елит (4 етаж на CCS или ЦУМ).

Капитал публикува статия за отношенията между PR практиците и блогърите в България. Познавайки темата и активността на таргет аудиторията – за момента има учудващо малко коментари – 2.

Статията се базира на анкета/изследване, което попълних и аз; и беше много удачно направено. Авторите изследването – AMI Communication ми изпратиха презентацията на изследването, която публикувам с тяхно разрешение:

Интересни данни: 20% от блогърите са получавали искане за изтриване на информация от сайтовете си, 25% са публикували инфо, получено чрез прес съобщение, 33% са получавали покана за тест и ревю на продукт и над 60% биха искали да си сътрудничат с PR експерти, стига информацията да е поднесена ОК.

П.с. Като сме на тема Капитал, не пропускайте темата на броя, която разказва съвсем просто какъв е проблемът със съдебната система; и разследването, което обяснява как групировката ТИМ са си купили Морската градина във Варната градина във Варна от старото правителство.

Моля изключете мобилните си телефони. Представям ви Броукбек Алпи – филмът, който сковах покрай пътуването до Мон Блан.

17 минути е, което го прави по-дълъг отколкото бих искал, но не ми се цепеше на 2. Имам проблем с новото iMovie и картината в изходния файл насича, без значение колко високо качество залагам. Опитвам се да го реша.

Скоро ще го пусна и с английски субтитри. Ако знаете някакви фестивали за кратки филми, където този епичен мастърпийс на съвременната българска кинематография може да бъде пуснат, ще се радвам да споделите.

Завеса!

©© d3l

Редовните посетители знаят, че следя развитието на г-н Юлиян Тахов отдавна.

В поредния епизод на сагата с непреходния български дизайн(ер), Sin City избухват с билборд кампания, която не само че промотира новия интериор на фолк-клуб Help, тя категорично зачерква предния дизайнер на денс-комплекса Sin City. Драмата е, че Тахов е направил клуб с Плаза (показателна дискусия) в Студентски град с подобен дизайн. И така уникалеността на чалга-частта на Sin City я няма.

Билбордът отразява добре чисто българската идея за клепане. Ако се скарате с някой, не е достатъчно просто да прекратите отношенията си. Трябва да го изложите на всички останали, без да ви интересува дали те се интересуват от това.

Добър пример на същото, но в друга сфера е темата на броя на Капитал от тази седмица. А именно – как българските медии служат по-скоро за носач на PR и интереси на икономически групи и ченгета, отколкото за информация за читателите си. И в добавка – хубав текст за интригантско-конспиративните сайтове Afera.bg и Blitz.bg.

В случая медиата е билборд, а поводът е по-скоро смешен; но пък е показателно.

Благодарности на @d3l за снимката.

Вярвате или не, все още има такива обяви. Това е от тази седмица, публикувано на скъпо място. Въпреки че очевидно дискриминира:

  • Половината свят (мъжете)
  • Семейно-ангажираните жени
  • Грозните жени

Дори да не е казано толкова експлицитно в обявата, при подбора на хора винаги има дискриминация. В този ред на мисли, дали тази обява е по-ефективна (спестено време за работодателите и следварително елиминираните кандидати), ако отрязаните по-горе категории са се отказали предварително? Дали този работодател иска да получи само кандидати, които биха отговорили на такъв тип обяви? Сещате се какво имам предвид. Има ли морален кодекс за обявите за работа? Как ви се струва по-нормално – издател да откаже обява, ако тя дискриминира или да третира това като свобода на словото, пък нека тя уронва имиджа на assistant_personal@abv.bg, ако изобщо му пука?

Втора и по-весела част от нашите приключения след Мон Блан – разходка из китната ривиера на Франция и Италия.

Като стана дума за Мон Блан, Виктор – нашият про фотограф публикува снимките си от експедицията в Crop – блога на Капитал за фотография.

(още…)

Преди малко пратих на секретаря на Столична община следното предложение:

Здравейте,

Предлагам на столична община да си отвори Twitter акаунт, за да могат гражданите да докладват проблеми с града на него.

Twitter (www.twitter.com) е безплатна уеб услуга, която може да се ползва от различни платформи (например телефон) като позволява изпращане на снимки и линкове. Реакцията е много бърза и тепърва услугата ще се ползва от все повече хора.

Ако Столична община си отвори официален Twitter акаунт, може да получава сигнали в реално време от мястото на събитието – било то лошо паркирали коли, опасности, разбити пътища, безредици, престъпления и добри практики.

Еленко

П.с. секцията с контакти на вашия сайт е много объркана. Съветвам ви да отворите 1 email за всички проблеми, в момента изпращането през уеб формуляр не е много удобно.

Сайтът им под ‘сяква. Не е пипан от 2005-та, а като концепция изглежда като от 99-та. Във „форумите“ има публикации на хора, които се чудят дали има смисъл да пишат.

Тъпа работа. Кога ли политиците и организациите ще вземат пример от Кралицата? А англичаните били консервативни…

Динг-донг!

На 12 ноември ще участвам в семинар по ползваемост, организиран от Лукрат по случай световния ден на ползваемостта, за чието съществуване разбрах след като ме поканиха, ха!

Надсловът тази година е Опазване на околната среда чрез лесни за ползване информационни технологии. За мен опазването на околната среда и ползваемостта са 2 свята без много пресечни точки и затова си избрах за тема Кукувича ползваемост или как да (не) ползваме чужди технологии в нашите проекти. Другите лектори — Ерик Райс и Борил Караиванов са ми много любопитни. Още можете да се запишете с намаление.

Край на рекламите.

Хубавото е, че Лукрат са публикували видео записи от семинара по ползвамост през април тази година. Гледах пак моята презентация Мета-наратив: как да пишем за нашата аудитория, микроблогове и откриваемост от търсачки и умрях от смях. Говоря умни неща чат-пат, но имам толкова паразитни фрази, запецвания и накъсана логика на важни места, че ме хвана срам — 6 месеца по-късно. Гледайте с PDF-а под ръка, щото видеото бяга от екрана на моменти.

© Amica

Новият брой на списание Amica интервюира Симеон Дянков, нашият вицепремиер и министър на икономиката финансите. Все още не съм го чел, но без да поставям под съмнение или коментирам текста, това за мен означава 2 неща:

  • Имаме криза в звездите. Не стават. Ако водещо женско модно списание прави фото сесия/интервю на министър (още повече на финансите), нещо не е както трябва;
  • Страховете ми, че ГЕРБ е новото НДСВ, се сбъдват. Дянков прави Велчев. Да напомня, че министъра на финансите от НДСВ се сцепи да участва по списания за стил на живот, което не му е работата и не минава за странно хоби. Суетата трябва да е далеч от работата на видимо образован/симпатичен министър. (Това, че премиерът наскоро блесна на корицата на списание По-здрави гол до кръста и с топка в ръка и още джитка благотворителни мачове не трябва да води останалите.)

Дано се заблуждавам. Ако на някой министър толкова му трябва досег с аудитория, да почне да пише блог. Възможностите са безкрайни.

Благодарности на главната редакторка на Amica, г-ца Богдана Златева, с чието разрешение препубликувам снимката.

Няколко малки промени, които се случиха постепенно, но не съм ги документирал:

  • Мобилната версия на сайта вече отговаря на „дизайна“ на уеб версията. Като открия как се оразмеряват картинките за малък екран, ще  имам малък празник;
  • Коментарите вече си имат номерца и се редуват в сиво и бело; мета-информацията за тях е обединена в един ред и е след изложението ви, ала blogs.nytimes.com;
  • Оправих лек бъг с точките в списъците като този;
  • Свалих системната информация + читанката надолу, защото ако още някой каже, че се застъпва със снимките, ще превърти блога направо; не че не е вярно, но май само аз се кефих на счупения вид и застъпеването?
  • Хитрина: ако искате да имате аватар (картинка до именцето), регистрирайте се в Gravatar.com (наскоро купен от WordPress); така ще изпъкнете в дискусията.

Enjoy!

Ако Porsche-то беше паркирало правилно, снимката щеше да е непълна.

Но както и да е.

Новото 4-местно „семейно“ Porsche изглежда леко раздуто и измъчено. Сякаш са го правили повече маркетолози, отколкото инженери. Допълнителните врати стоят като ръцете на индийски бог – няколко са излишни.

От друга страна, запазвам си правото да го погледна пак след година-2. В началото Porsche Cayenne ми изглеждаше тъпо, а след 5 години остана и най-красивото SUV, въпреки че беше първо на пазара. Чертите на Cayenne стоят далеч по-добре от грозния гърбав обем на Q7, злите черти на Мерцедесите, да не говорим за недодялаността на облите форми на Touareg.

През последните 2 седмици с една сборна дружина си направихме активна почивчица, която включваше качване на Брайтхорн, Мон Блан, ма’ане на гащи из френската Ривиера и за десерт — маратон в Доломитите.

Докато монтирам филма с работно заглавие Brokeback Alps, ето отбран фото разказ от първата част на екскурзията — алпийската.

(още…)