Пояснение: Съдът е ОК Fiat да купи Chrysler, GM (Pontiac) вече е собственост на държавата, и в много форуми вече ги наричат Government Motors.

But who watches the watchmen?

Заснето с разрешение. Търговските закони, на които се крепи денонощната сергия на ул. Граф Игнатиев (дори през зимата), са отвъд моите разбирания за логика.

Интерфейсите на програми вървят в този ред. От най-красиви и прости към най-сложни и грозни: 

Apple настолни приложения

Уеб услуги с една цел (Twitter, Soundcloud)

iPhone интерфейси

Google-ски (отделям ги, щото Gears прави нещата нещо средно между web и не)

Windows

Мулти-платформени (Last.fm)

Linux

Java програми

Боят настана̀.

Ето как работя по задачи. Записване и напомняне от най-маловажните неща към най-важните:

– Запомняне на ум

– Жълта сгъната бележка на екрана

– Жълта разгъната бележка на екрана

– Зелена бележка на екрана със заглавие 2do

– Розова бележка на екрана

– Floating бележка на екрана (с какъв-да-е цвят)

– Email до моя милост

Вие как си напомняте за задачите? Някой да ползва Getting Things Done система/софтуер?

Няма шест-пет.

Новият Lexus намсикво e рекламиран като пълен хибрид.

Пълен хибрид ми звучи като е като чистокръвен помияр, еднороден микс или смес без примеси.

Уважаеми вносители на Toyota, защо плащате на неграмотни хора да ви адаптират кампаниите?

Ситуацията е следната.

Nokia пилее таланта си по десетки модели със странни цифри вместо номера имена, а наскоро скова сакат магазин за приложения.

Windows телефоните (HTC) се държат като Windows, ама по-малък. Наскоро си играх със Sony Experia X1 и останах разочарован.

И ето че най-после има смартфон, който е конкурент на iPhone и играе в една лига с него. Palm Pre получава добри ревюта от Уолт Мосбърг, Дейвид Поуг, Gizmodo и Engadget.

Да ви напомня, че това е изцяло нов смартфон върху нова операционна система.

Как са го направили?

Ръководителят на проекта е Джон Рубинстайн, който е работил 16 години за Apple и е наел около 250 инжeнера, голяма част от тях от Apple.

Ново (7 юни, 16:19): Брилянтен анализ на това, което се случва с Palm от Джон Грубер.

Тотално се отказах да гласувам за Кунева, след като НДСВ спретнали такъв китен сайт за втората в листата, а за Кунева – не. Съмнителна работа.

Oсвен това, няма ли да ви е криво, ако името ви кичи кофи за боклук?

И дали НДСВ плащат на ТИТАН-АС за предоставеното рекламно пространство?

TEH HORROR!

Първо помислих, че дядото на Зъкърбърг e издал self-help книга.

После се плeснах по челото и наизлязоха въпроси:

Г-н Бехар,

Не ви ли омръзна да живеете крадейки от чужди търговски марки?

След като кражбата комай не успя, вие ребрандирахте dotbulgaria.com като "мрежата на елита". Вярно, първа страница ми показва, че Етиен Леви и Любен Дилов са вътре, но не мислите ли, че след като всеки човек с интернет достъп може да се включи, някак трудно се дефинира елит дори пред прост рекламодател?

След като имате teh мрежа на елита, защо решихте да се хванете с истинския продукт – Facebook?

Не смятате ли, че Facebook е достатъчно прост, че да трябва хората да четат вашите 111 правила за хм, успех вътре?

Бързо прелистване на условията за ползване на Facebook (точка 5.6.) показва, че не можете да ползвате тяхното лого, без писмено разрешение. Интересно ми е имате ли такова?

 

Е.

Толкова хартия напразно.

Новините накратко:

• Добрите: осъдих вестник „24 часа“ за това, че откраднаха моя снимка и я публикуваха на първа страница на своя вестник.
• Лошите: няма да има парти както ви обещах, защото съдът не призна неимуществените ми щети.

***

А сега подробно.

Доброто:

• Да крадеш снимки и да казваш, че авторът е „интернет“ е нелегално и вече има съдебна практика в България за това.
• „24 часа“ са осъдени нарушители както на Закона за защита на авторските права, така и на Етичния кодекс на медиите, който те са подписали.
• Аз съм четвъртият в света „непрофесионален издател“ или блогър, който е осъдил медиа за нарушаването на авторски права според отворен лиценз.
• Съдът ми признава материални щети за 100 лева.

Лошото:

Съдът отхвърли моите искания за нематериални щети (900 лева) с аргументи, под които прозират незнания в интернет тематиката.

Препоръчвам ви да прочетете решението по делото (PDF, става забавно след стр. 3 от 6), а ето интересни цитати:

Създадената от ищеца снимка не свидетелства за журналистическа дейност.

Снимката е направена 4 месеца преди да бъде открадната и публикувана на първа страница на вестника и показва регистрационни номера, който по времето ѝ не са били легални, според действащото законодателство. Темата на материала във вестника е подобна на оригиналната публикация на снимката – „Нов стил за богати: 6 цифри в номера“.

Няма данни по делото с какви възгледи е известен Еленков в обществото, за да прецени съда дали те могат да бъдат накърнени. […] Въз основа на събраните доказателства няма как да се направи преценка за репутацията на ищца в обществото (пък било то и виртуално), както и да се открие причинната връзка между публикуваното на въпросната снимка и накърняването на репутацията.

[…]

съдът […] не може да приеме за установено нито „широката известност“ на интернет-дневника на ищеца, нито съдържанието на публикуваното в него.

С други думи, ако някой ме нарече известен или елитен блогър, имам решение на Софийски градски съд (СГС), с което да го опровергая.

А сега сериозно – не очаквам от служителите в СГС да разцъкват topbloglog.com сутрин, но при търсене в Google на Еленко Еленков към днешна дата излизат 5170 резултата; при търсене на Венелина Гочева – 6650. Ако се чудите коя е дамата – тя е главeн редактор на „24 часа“. Ако приемем, че тя юбер-известна, аз съм на едни добри 80% от нейната слава.

Репутацията на самия вестник като „жълта преса“ според ищеца, също не би могло да доведе до някакъв вид морални щети, тъй като видно от изложението на обстоятелствата в исковата молба, ищецът сам в деня на издаване на въпросния брой на вестника е установил публиакцията, което ще рече, че самият той не е възпрепятстван от нравствени съображения да чете вестника.

Аргументът, че ако четеш даден вестник, значи си му паднал до нивото е толкова плитък, че дори няма да го дискутирам. Любопитен факт: разбрах за кражбата на снимката, след като братовчед ми ми звънна, че я гледа в ръцете на някакъв човек в рейса.

Техническият прогрес направи възможно преобразуването на всякакъв вид информация в цифрова форма и „свиването“ на така получените данни, за да могат да се съхраняват и разпространяват. В резултат на тази цифровизация на практика се позволява разпространението на произведения на изкуството, науката и литературата по целия свят чрез виртуална глобална мрежа, известна като интернет. Това е един нов начин за довеждане на произведенията на авторското право до публиката и на практика съдържа възможност да се заобиколят два основни принципа в авторското право: всяко използване на произведение да се предхожда от разрешение от носителя на авторското право и това разрешение да води до получаване на възнаграждение, пропорционално на печалбата, реализирана от ползвателя. Трудното по пътя към разрешаване на този проблем се дължи на това, че е технически трудно да се установи кой, кога, къде и какво e използвал в световната мрежа.

Интернет е проблем за съда, очевидно.

В разглеждания случай е неоспоримо, че публикувайки в интернет, макар и на своя интернет-страница, снимка, направена от него, ищецът е имал знанието, че тази снимка от една страна е достояние на неограничен брой хора, а от друга – че може да бъде копирана не само в електронни и печатни медийни изндания, но и в интернет-сайтове, където контрола за спазването на авторските права не е от първостепенна важност.

Този пасаж е най-страшен. Съдът поставя нарушението на авторските права в интернет като второстепенно и третира интернет като среда, различна от другите, но в лошия смисъл. Според съда – след като някой е турил произведението си онлайн, той е преценил, че нарушението е лесно и самото произведение – вълците го яли. Едва ли не – ако си сложил нещо в интернет, значи е приемливо пред закона правата ти да са нарушени.

Самото решение е не само анти-блогърско, но и анти-интернет.

***

Разбира се, тези неща не трябва да останат така и с моя адвокат обжалвахме решението в Софийски апелативен съд миналия понеделник.

С което започваме рунд 2.

Препоръчвам ви да видите и нашата жалба (PDF, 2 страници).

Вместо да се фокусира върху технически детайли, неговата идея е, че с това си решение съдът е сбъркал, като не е наложил глоба на „24 часа“, което е нужно по закон, след като признава тяхното нарушение.

Не само това, но и съдът не върши работа на хората, т.е. не предлага възпиращо действие на самото нарушение: ако всеки издател може да свие снимка и да я публикува на първа страница, като би загубил 100 лева евентуално ако на някой му се занимава да го съди 3 години, какъв е смисълът от авторските права?

***

Какво очаквам от вас:

• Да популяризирате тази история като сложите линкове насам-натам. Отворен съм за медийни въпроси. Отговарям бързо по email.
• Да стискате палци при обжалването, защото продължавам да вярвам, че правото да създаваш е основно човешко право и че не трябва да си Лили Иванова, за да получиш обезщетение за „репутацията“ си.
• Да коментирате по-долу със съвети.

Cheers! Все пак вярвам, че ще има парти.