Да объркаш местата на плакатите и да висят с месеци – безценно.

Поканен съм от Бу да участвам в схемата с 6-те неща и понеже за пръв път ми се случва, па се съгласих.

После се замислих, че може много да заприлича на 25 случайни неща, които не знаете за мен, но какво пък.

Няма да каня никой, че много ангажиращо, но който реши да споделя, нека да се чувства поканен.

***

Кожен аксесоар
В умерени количества докосването на кожа успокоява. В неумерени те кара да приличаш на симпатизант на Атака или фен на Village People, които за мен са еднакво далеч от истината.

Немци Музиканти със странни имена
Ако съществува немски техно музикант със странно име, голяма е вероятността музиката му да ми харесва до такава степен, че да бия няколко хиляди километра за концерт.
Далеч не-изчерпателен списък: Мориц Фон Освалд (TEH GREATEST!), Марк Ернестус, Маркус Воргул, Йеспер Енгщрьом & Валдемар Гезелиус (шведи), Саша Дайв, Томас Шебен, Нилс Йокланд (норвежец), Хайко Вос, Кристиан Фогел (чилиец), Томас Фелман (швейцарец), Юрген Паапе, Фалко Бросипер, T. Раумшмире, Бернд Фрийдман, Волфганг Войт, Йорг Бургер и т.н.
Необяснимо, но факт.

New Balance
Наскоро разправях на приятели, че хората които не носят New Balance не са носили New Balance. Единствената марка в света, която освен номера̀ предлага обувките си с 4 размера за ширина – A, B, C и D. За широки крака като моите, това е рай. Наистина са най-удобните обувки за ходене. Преди тук ги имаше масово, доскоро само в Intersport @ Mall of Sofia, но и там поспряха. Контрабанда!

Тапет с повтарящи се елементи
Обикновено картинките са по-нормални, но към днешна дата това е положението – размазан гълъб пред вкъщи. Обикновено е залят с файлове, но тази седмица имам по-малко работа. Обичайната ми селекция е тапет от фона на уебсайт. Интересно, но съм установил, че порно сайтовете имат най-добрите фонове.

Еспресо
Това по-скоро е важно, но пък ме прави по-щастлив от другите неща. Въпреки популярните схващания, животът се е зародил от капка еспресо. Еспресото осмисля сутрините и прави следобедите време, през което може да се работи. Откакто пих еспресо в щатите, където бариста-културата е доста напред, не съм същия. Защото тук най-висшето кафе кажи-речи е Lavazza, а на запад Lavazza е смях. Последното ми любимо място за двойно еспресо е на ъгъла на Гурко и Дякон Игнатий – Colours & Flavours.

Късен шопинг
Силвиън го е казал най-добре:

We can take the car
No one will be watching
We can lose ourselves
Late night shopping

Tell me what we need
Write a list or something
We don’t need to need a thing
Late night shopping

Малко по-висок от човек.

Звучи като отчаяна кауза във Facebook; но наистина. Важно е.

Ако съм министър на културата бих отделил скромен ресурс за фонд за съхраняване на някои сайтове от една отминала епоха.

Например този на Palazzo Reale.

Видях го миналото лято но днес един приятел ме подсети, че апартамент Ивани Цезар е още свободен.

Басейн с акупи и топ вип услуги? Закъде без тях?

Къде се билбордите на millionaire.bg из цяла София? Къде изчезна офисът им до Ялта?

Замислете се колко подобни проекти скоро ще потънат и пищните им пиксели и флаш премятки ще останат забравени. А тези неща са уникален български продукт.

Да съхраним мутро-уеба. Виртуалното посолство на нео-барока!

Бих съхранил и някои реални сгради, но за тях има време. Няма да се разпаднат току-така.

10х Светльо!

Вие си мислихте, че само Максим Бехар владее изкуството да се отърква в чужди марки като им празни джобовете?

О, не!

След първото Facebook парти и кафе Facebook до Sofia City Center идва следващият етап на социалната суета – Мiss Facebook България!

Надслов: да изберем Българката, която има техническите познания да се регистрира в популярен уеб сайт и да качи 2 снимки!

Разбира се, че няма общо със Facebook. Правилата за участие са покъртителни. Без актови снимки? Без компютърна обработка? Защо е в интернет тогава? Интернет се крепи на тези 2 неща.

Уважаема госпожо Калканджиева, мисля че бизнесът ви е застрашен.

Предлагам някой бърже да организира miss Eenk.com.

Много хубаво написан текст за Капитал Light, който описва 10 правила как и защо се снимат българските филми и защо общо взето са зле:

7. Музиката е много важна. Ако историята зацикли, нека някой главен герой да започне да дрънка на китара, като повтаря една и съща дума. Така филмът ще се докосне до младите хора, които много обичат музика.

8. Актрисите трябва да се загрозяват максимално. Това е модерно българско кино, а не някаква си фотосесия за списание. Ако във филма участват например три актриси – една без никакъв бюст, една със зле оформен такъв и една с перфектен – могат да се покажат голи всички без последната. Ако някоя от актрисите случайно има по-големи уши, нека във всяка една сцена да бъде с вързана коса, така че да прилича на Чебурашка.

…

10. Абсурдът трябва да бъде пълен. Не само в основната идея на филма, но и в подробностите – например, ако някой умира, а друг се опитва да звънне по телефона, но трети е надул силна музика от телевизора, четвъртият персонаж трябва да се намеси, като счупи с юмрук кинескопа и след кратък пазарлък заплати щетите по повредения апарат. Реалността е пошла и трябва да се избягва – все пак, ако хората искаха да видят нещо истинско, нямаше да ходят на модерно българско кино, нали така?

И още!

Не знам за вас, но всяка стъпка към минимализма предизвиква изблици на субективна радост в моята душа.

Концентрирайте се върху десния обект.

Опаковката на кисело мляко Lactima Balkan е почти прав цилиндър почти без ръбче в горната част, с което напомня чаша за бира. Не си личи от снимката, но е удоволствие да се държи и е много приятно да се пие.

И във време когато всички производители са болни от синдрома на маркетинговото смаляване и са свели стандарта за кисело мляко до 400 грама, опаковката на Lactima Balkan кисело мляко е 500 грама. Браво.

Капитал публикува статия по моя случай срещу 24 часа, за който ви споменах наскоро.

Другият случай, разгледан в статията е, че Gulliver Photos (представител на Getty Images за България) са осъдили на първа инстанция вестник Телеграф от медийната група на Ирена Кръстева (близка до ДПС) за 22 225 лева, което е и пълната сума на иска.

Решения като второто ме карат да вярвам, че в съдилищата в България все още има неподкупни и адекватни хора.

Най-добрия български слоган, който съм виждал от години.

И концепцията е точно каквато трябва да бъде една рекламна кампания – да забавлява и образова едновременно.

Браво на автора. Случайно да знаете кой е?

Украсата на летище София, в която български произведения се сравняват със световни (създадени няколко века преди това) е едно от онези малки неща, които ме карат да се срамувам, че съм българин.

Може скоро да направя списък с тях.

Вярвате или не – толкова струва това недоразумение, реализирано от Центъра за превода и редакции към Министерски съвет.

Близо милион.

Капитал прави разследване по случая, но вместо да дадат отговор на въпросите, стопаните на сайта искат въпросите да бъдат оформени като заявка според Закона за достъп до информация. That’s PR.

Като си представя колко софтуер може да се преведе и локализира за 1 милион лева, ми става лошо за това разхищение.

Да ги бяха дали за българската Уикипедия или за дигитализация на стари книги в Националната библиотека?

Понякога се радвам, че някои фондове са спрени.

Ново (24 юни, 12:51) – смених заглавието на Проект, защото Сайт беше подвеждащо.

Ново (ден по-късно): Про публикува опровержение, чиито коментари спря, а после и изтри. Kапитал публикува втора и трета серия на разследването за проекта.

Ето и втория оригинал за тапети.

Едно от хубавите неща в София е, че човек може да си купи неочакван обяд.

Социалната програма на Еленко включва подпомагане на случайни баби с покупки.

В случая – горски ягоди за 2 лева чашката. Като знам колко труд е това, цената е направо ниска.

No bio/organic strings attached.

Не мога да си представя подобен диалог тук. Браво.