Warning: Use of undefined constant ‘WP_MEMORY_LIMIT’ - assumed '‘WP_MEMORY_LIMIT’' (this will throw an Error in a future version of PHP) in /home/sosofiac/public_html/eenkdotcom/wp-config.php on line 77

Warning: Use of undefined constant ’64MB’ - assumed '’64MB’' (this will throw an Error in a future version of PHP) in /home/sosofiac/public_html/eenkdotcom/wp-config.php on line 77

Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/sosofiac/public_html/eenkdotcom/wp-config.php:77) in /home/sosofiac/public_html/eenkdotcom/wp-content/plugins/sg-cachepress/core/Supercacher/Supercacher_Helper.php on line 77
май 2009 - Eenk.com

Архив за

софия, пролет, витоша, слънце

софия, пролет, залез

Не мога да повярвам как от ~2 седмици небето и въздухът на София са толкова чисти. Почти няма прах.

Най-лесно се усеща като побягам час-два, прибера се и като си избърша лицето, кърпата ми не прилича на маската на Роршах.

Коя ли е причината?

Благоприятно време?

Въздушни течения?

Много дъждове?

Sans Кремиковци?

Не ми казвайте, че съм единственият, който усеща това. Друга година не ми е правило такова впечатление.

***

Ако имате снимки, които да илюстрират или оборват това, моля пратете ми ги.

***

софия, пейзаж, въздух, витоша

софия, пейзаж, въздух, витоша

софия, пейзаж, въздух, витоша

софия, пейзаж, въздух, витоша

софия, пейзаж, въздух, витоша

©© Галина Велкова, която уточнява:

Първите 2 снимки са са витошки  – от западния тротоар на ‘Ал. Пушкин’ и от пътеката Бояна – Драгалевци. Следващите три са горнобански –  от североизточния склон на Люлин планина.

Не знам правите ли диаграми (или mindmaps) за работата си, но наскоро открих XMind – приятна безплатна програма за случая.

Изисква регистрация, за да я изтеглите, но пък е с отворен код и има версии за Windows, Mac и Linux. Има и платена версия, но за простите функции, които ползвам аз, не ми трябва.

Наскоро правих чистка на излишни приставки, па реших гордо да споделя минимализма, който съм докарал на моя браузър:

0. Ползвайки малки бутони и премествайки лентата с отметки горе-дясно пестя ценно вертикално пространство, което при широките екрани е още по-ценно.

1. По същата причина ползвам и TreeStyleTab. Така хем следя йерархията на линковете (кой сайт от кой съм отворил), хем не скролирам като луд ако отворя 10 страници, което си е норма.

2. MeasureIt е ценна "шивашка" линийка в пиксели, ако мерите разстояния по сайтове в ежедневната си работа.

3. Google Reader Share Bookmarklet. С един клик пращам текущата страница до "приятелите" в Google Reader. Или в случая – в читанката на eenk.com. Хубавото е, че този вид споделяне не изисква RSS.

4. Google Reader Subscribe Bookmarklet. Директен абонамент за блога или изданието, който гледам в момента.

5. Страничка с UTF-8 бжътки, за по-фенси писане в Twitter, Skype или Facebook.

6. Страничка с ударени кѝрилски букви за прецизност в правописа. Голяма носовка FTW!

7. TwitterFox е сравнително тъпа Twitter приставка за Firefox, но е по-пъргава от уеб интерфейса, а и по-добра не съм намерил.

8. Не си личи от този екран, но Bulgarian Dictionary ме спира напиша кон с у ако пиша коментар или попълвам уеб формуляри. Проверка на български правопис за Firefox, с други думи.

С риск да се превърне в едно класическо продъктивити мийм, какви са вашите приставки/настройки и най-вече защо ползвате точно тях?

NYTimes са открехнали Lens – нов фотоблог, който за моя приятна изненада има хоризонталната структура на Eenk.com. (Явно ако искаш да имаш futureproof големи снимки – това е формата.)

Хубавото е, че се концентрират върху фотографите и техните идеи, а не върху технически детайли.

Днес четейки самоцелно Уикипедия разбрах, че:

Bulgarian is the first Slavic language to develop verb forms to express unwitnessed, retold, and doubtful action.

Доста добре описва българите, а?

Не това е най-важното. Празникът си е хубав и винаги ме кара да се замисля какво се е променило през последната година в езика ни; на кои нови изрази се възхищаваме.

Също е повод да се сетя за Neolog.bg – речникът на новите български думи, който стартирах през 2004 с помощта на Сергей, който го написа, продължих с помощта на Ан, която пое редактирането и в момента се редактира всеотдайно от младия г-н Парашкев Недялков, който дори още не съм срещнал на живо. Доближаваме се до 3500 думи, които ги няма в други речници. Благодарности на екипа!

Също относно Neolog.bg живея с гузната мисъл, че не мога да намеря време да довършим редизайна, който Градинко направи безвъзмездно преди време; а и идеята ми да добавим някоя друга нова функция. Но както се казва – все не остава време. Извинения.

Но нека ви покажа нещо:

Iskam da vi predloja da korigirate, na mesta, informaciqta otnosno proekta vi, tai kato jargonite ne sa nikakvi neologizmi i ne e hubavo da se zabujdavat (ekzonim) horata po takav nachin. Ne stiga che knijovniq bulgarski ezik veche ne se pomni, ami i takiva zablujdavashti proekti…! Po takav nachin ne doprinasqte za zapazvaneto na ezika, ami tochno naprotiv. Osven, che nqkoi ot dumite i izrazite, koito ste vklyuchili sa chisti vulgarismi! Ako shte razvivate podoben proekt, badete informirani, ot lingvistichna gledna tochka i, nai-veche, savestni! Za da moje bulgarite da nauchat bulgarski, a ne nqkakvi izmishlyotini!

Горното е случаен пример от пощата, която получвам покрай Неолог. Скрил съм името на авторката, но си правете изводите (и по това, че е написано на латиница).

Опитах се да намеря финансиране за проекта като писах на мега-института по български език на БАН, търсих информация в различни евро-структури и отговорите липсваха или приличаха на горния.

Та, целта е на тази публикация е да ви напомни да подкрепяте проекта. Това може да става по няколко начина:

– Винаги когато чуете нова българска дума или израз, пращайте.

– Можете да дарите пари с Paypal бутона на началната страница на Neolog.bg. Всяка сума е добре дошла. Разходите на проекта са 130 лева на година. До момента си ги делим с Ан, и, разбира се, не броя трудa.

Ако нямате Paypal, моля свържете се с мен, за да измислим как да стане дарението. 

Безкрайни благодарности на двамата единствени дарители до момента – Велян Стайков и Георги Маринов (по азбучен ред.)

– Да дадете идея как мога да намеря финансиране, с извинение, с някои евро-пари. Имам много идеи какво може да се направи (онлайн списание за български, добавяне на функционалност за произношение, издаване на речника на книга), но нямаме ресурс.

Благодаря ви; и честит празник!

офис, рзс, ред законност и справедливсот, ул раковска, софия, архитектура, избори 2009

Като закриха клона на ОББ, който беше на това място и сложиха огледалните стъкла си казах – айдее, още един секс магазин или казино. Но не – оказа се офис на политическата партия Ред, законност и справедливост. Спретнаха го за има няма и седмица.

Не централите на другите партии са приятелски, но да правиш предизборен щаб на ултра-скъпо място с огледални стъкла е все едно да казваш – ей ни на – тук сме, имаме много пари, но не искаме да знаете какво се случва вътре.

На този обект му давам срок до края на август.

Glasovoditel.eu е принципно хубава инициатива на Центъра за либерални стратегии, която на базата на вашата позиция по определени теми, изплюва резултат за коя партия би трябвало да гласувате. Нещо като прароднина на директната демокрация. Засега гласоводителя работи за изборите за евродепутати, скоро и за парламентарните.

Тъпото е, че представените в гласоводителя партии са само 6 (от 13), а твърденията вътре са хем детайлни, хем необяснени; което прави инструмента ползваем само от политолози. Например:

– Поне половината депутати в българския парламент трябва да бъдат избирани в мажоритарни избирателни райони.

– В пропорционалната избирателна система трябва да се въведе преференциален елемент за подкрепа на отделни личности в пропорционалните листи.

– Трябва да се извърши операция „чисти ръце” във високите етажи на властта.

– Трябва да се отмени правото на Народното Събрание да определя долни прагове за местните данъци.

– Трябва да се намали ставката на ДДС от 20 % до поне 18 %.

Смятам себе си за пределно информиран човек, но отговорът ми на горните твърдения е – не разбирам. Какво би последвало от моето "за" и "против" по коя да е от горните точки?

Друг недостатък е, че интерфейсът на самия гласоводител не може да ви подскаже колко въпроса остават.

И се отказах.

Надявам се гласоводителя за парламентарните избори да включва всички партии и да обяснява нещата на достъпен за всеки език.

Хубав филм със софийски портрети, заснет от чужденец. (10x, Митко!) Препоръчвам да го гледате във HD резолюция.

Подобни HD клипове са нещото, което би ме накарало да си купя DSLR апарат. Единственият проблем, който виждам е качеството на звука. И сегашната ми сапунерка снима добри HD клипове, но микрофонът е по-лош от на повечето телефони.

Някой има ли впечатления за качеството на звука в Nikon D90 или както-там-се-казваше апаратът на Canon, който може да снима HD клипове?

Мило дневниче,

Нямаше ме известно време, но то е, защото ме нямаше. Направих пътуване с кола през половин Европа. Отснех толкова снимки, че няма как да ги избумкам тук, па реших да направя горното слайдшоу. Горещо ви препоръчвам да гледате HD версията на клипа.

Музика – At The Beach In San Foca © Марцин Чубала, използвана с разрешение.


Вижте по-голяма версия на картата

Впечатления:

– Братислава започва да прилича на Австрийски град, но в лошия смисъл. Subclub е мястото за ходене.

– След като Братислава е почти възлова точка към централна Европа, добре е да знаете, че Хотел Esprit е хубав, евтин и в центъра. Концепцията му е – ние сме Design Hotel, но всичко ни е менте. Супер приятно.

– В братиславската художествена галерия вече правят доста изчерпателни изложби за соц-модернизъм. Софийски куратори, къде сте?

– С изненада открих, че Словакия е приела еврото, а Чехия – не; представяте ли си?

– Унгария, Чехия и Словакия изискват винетки на цена от 5 до 8 евро за 5 дни. Само в Унгария има информация на границата, че ви трябва такъв документ.

– Емпирично установих, че глобата за липса на винетка в Чехия е 1000 крони (~75 лева).

Всяко производствено хале във Варшава е превърнато в прилична галерия или бар.

– Новите коли в Полша са свършили, защото покрай ниската злота, Германия пазарува от там. Пригответе се да изпреварвате автовози.

– Полша почти няма магистрали, но останалите пътища са прекрасни.

Miedzy Nami е мястото за хапване и висене във Варшава, Saturator, мястото за излизане, Trafic е магазина за прекарване на половин ден, четейки.

– Пътните такси през Сърбия са 18 евро в едната посока. Най-празните магистрали в Европа.

– Белград е по-европейски от повечето европейски столици, Аркабарка е приказно място да отседнете там. (Мерси, Вики!)

– 1100 км/ден с кола ви правят да не забелязвате грешките си при каране накрая. Опасно.

– От тук до Варшава може да минете, без да похарчите нито 1 хартиена пара.

– Toyota е тъпа, посредствена кола.

Хубав анализ в блог на NYTimes относно клип на Азис и Устата.

Моя милост прати дефанзивен коментар, който бе одобрен и публикуван.

Не спирам да се учудвам как Таймс уцелват нещата толкова добре, без да знаят контекста. Напомням за ревюто на Мила от Марс, за което писах преди години.

Дискусията по темата в Дневник е потресаваща и показва до голяма степен българщината. Вместо хората да отидат на сайта на Таймс и да обяснят на прост английски какво позитивно има в случката, те се затварят да се хапят във вътрешния форум на Дневник защо сме толкова зле.

Ако си мислите, че на американците им е яко президента им през последните 8 години да е по-зле от Първанов, грешите.

Why so serious?

Докато се мотам из Европа, колегите ми спретнаха, па пуснаха днес хубав специален сайт за изборите – евро и парламентарните.

http://dnevnik.bg/izbori2009/

Интересното за проекта е, че е първото джойнт-венчър усилие между авторите на Дневник и Капитал. Т.е. журналистите от 2-та вестника участват заедно като автори в новия подсайт.

До 5 юли смятам това да е мястото ми за информиране относно изборите. И без това почнаха с невероятна патаклама и изненади.

Сред новини, че Google, Facebook и дори Apple се опитват да купят Twitter (услуга, която не печели пари) сигурно се чудите какво кара десетки милиони хора да я ползват?

Там съм от няколко месеца, но едва сега намерих време да споделя впечатления и опит.

Какво е Twitter?

Накратко – липсващото звено между email и чат. (По-конкретно – кръстоска на отворен email списък и чат между непознати, но с общи интереси.)

Най-доброто в Twitter е ограничението. Ако имате само 140 знака да кажете нещо, изрязвате всичко излишно.

Както Flickr е универсална платформа за внос и износ на снимки, Twitter е същото, но за мисли.

Инфраструктурата

Хубавото е, че Twitter е отворена платформа (да имате превод на API под ръка?) и не ви ограничава до официалния вход и интерфейс.

Дълго се чудих защо сайта им е така семпъл, но тъп и бавен. После си инсталирах TweetDeck (изисква Adobe Air – новия Flash), TwitterFon и TwitterBar и оттогава не съм виждал как изглежда twitter.com.

Шумът

Влезете ли в Twitter виждате наксъсани безсмислици и лични неща, което първо отблъсква.

Но както правилно отбелязва Джейсън Котке в добро есе защитаващо Twitter – такива неща чувате и по улиците из града, така че няма място за изненади.

Социалното

В началото го няма. То е като да имате Skype без хора вътре. Но като прибавите няколко души хора става интересно.

Друго – уцелили са думата за приятели, а именно – последователи (followers). Не толкова лично, а и ви кара да се чувствате все едно сте малко концептуално божество или пророк.

Хубавото е, че в Twitter може да срещнете нови хора, за разлика от Facebook, където микроклиматът е нещо средно между мрънкалня и фукалня, илюстрирана със снимки на хора с чаши или бебета.

Какво може да правите с Twitter?

Освен споделянето какво става край вас, не много други неща. Три от тях обаче са важни:

1. Ако напишете @едикойси, потребителят едикойси получава съобщение, че са го споменали (отново добра дума). И може да реагира. Така срещате непознати, интересни хора.

2. Ако напишете #едикаквоси в съобщението, всички съобщения с този знак (hashtag) ще се появят като верига или чат стая, която може да се следи. Така например на SEO конференцията всички коментираха със #seom, а по време на семинара по ползваемост с #usablt и в залата се получи интересна смесица между чат и бърза обратна връзка.

3. Търсенето е ценно. Наскоро един познат откри, че до момента никой не е използвал думата путка в Twitter. Това говори за новостта на средата и за културата вътре.

Действия

Към днешна дата предполагам, че 700-1000 българи ползват Twitter. Броят им ще скочи по-бързо от блоговете, защото се инсталира по-лесно от WordPress/Blogger, няма борба със спама и една идея по-кротко откъм изроди и нападки.

Докато българските блогове стават хиляди и все по-наситени, сега е времето, ако нямате блог да си направите Twitter и да спечелите този син океан.

Влезте вътре, добавете си хора и почакайте малко.