Йей, Google са направили топла връзка между програмата им за уеб издатели AdSense и Google Анализи.
Активира се като последвате линк от някой от двата инструмента.
Ако имате кьопав блог като този не е кой знае колко ценно, но при по-големи сайтове е хубаво да знае човек коя страница колко печели. Другият плюс е, че Анализи прави много по-добри отчети от AdSense.
Като натрупате данни от няколко дни, в менюто Content вече има специална подсекция AdSense.
Списанието, чието име не може да се произнесе от българин, без да се изплези, прави PR/изложба по случай новия си брой, посветен на 20 години от падането на Берлинската стена.
***
Вчера се забавлявах 20 минути с реакциите на хората покрай инсталацията в градинката на театър Иван Вазов.
Дотук – добре. Статуите ще потърпят малко.
Но контекстът на изложбата е този. Вечер – хора с тарамбуки и хекове.
Самата изложба е това.
А инсталацията-тунел е толкова смутителна, че повечето хора заобикалят в опита си да дойдат от ъгъла на Гурко/Княз Александър до театъра.
Браво на Столична община, че се отваря на по-различни публични събития, но ако бях на L’Europeo бих пратил архитектите на тунелчето да видят една друга публична изложба и бих ги сложил в двата края да се извиняват на минувачите за причиненото арт-неудобство.
(cc) Мария Арангелова
За да е пълна истерията от свинския грип, Южен поток, данъчните декларации, предпразничното стягане за изпразване на града и земетресенията напоследък, над София прелитат и военни хеликоптери.
I love this town.
За протокола: Kashkaval, правен в Бавария, който се продава в български супермаркет.
Триумф на свободния пазар в ЕС или нашата глупост да не запазим търговската марка върху този вид сирене?
Първото няма общо с второто. Второто е на ул. Гургулят и това наистина са детски дрехи.
Понякога си мисля, че сме миналото лято; още няма криза и все още се харчат пари за безумия.
Представете си в какъв свят живеят мениджърите на Nestlé, за да платят на залязващ рапър от LA, "рапър" от Варна и полу-неизвестна старлетка да запишат песен и да го нарекат подкрепа на българските изпълнители.
Проблемите на парчето Dime Piece са направо 3 в 1:
Лилана няма глас и грам произношение на английски.
Aнглийския на Ша ще го разберат само на плажа във Варна. (Respect, Боби!)
И разбира се – парчето нямаше да се забележи, ако Snoop не беше вътре. То е ясно, че си има тарифа и срещу пари ще включи бъл-гей-рия + произволно име в някоя default рима.
Ясно е, че и клипът може да се мине на както-там-се-нарича фотошопът за клипове, за да не се разбере, че мега-колаборацията е ставала по email.
Нещата са също толкова комплексарски колкото поканата на правителството към Заха Хадид и Нормън Фостър да ваят архитектура на новите им административни сгради на четвърти километър.
И велик талант да подкрепи идиоти, резултатът ще е ей-толкова смешен.
Въпросът е защо всички тези напразни усилия и претенции за подкрепа?
Само на мен ли ми се струва тъпо Станишев да нарича някакъв форум "енергийният Давос", след като няма нищо общо с онова събитие?
Напомня ми за българския Facebook.
Кога ли ще се научим да си измисляме и развиваме сами марки, а не да лежим на някакви чужди постижения?
Чета притеснително малко книги, но си го извинявам с факта, че опуквам доста други и подбрано качествени неща – 3000 новини/статии на месец, според статистиката на Google Reader. Имам широк спектър и обхват, което (силно се надявам) да компенсира плиткостта, която носи нечетенето на дълбоки форми като роман или книга.
Бих си купил Kindle (любими хора го препоръчват), ако Amazon продаваха електронни книги за България.
Както и да е, въпрос на време.
Днес една позната ми писа и с тъга разбрах, че любимия ми писател – Джеймс Греъм Балард е починал в неделя.
Не че съм чел много автори, но не съм срещал друг писатал, който да ми допада така. И съм донякъде горд, че го открих сам и случайно. За ориентиране, учебникарското определение за Ballardian е:
resembling or suggestive of the conditions described in J. G. Ballard’s novels and stories, especially dystopian modernity, bleak man-made landscapes and the psychological effects of technological, social or environmental developments
Човекът пише социална фантастика. Не толкова космически кораби, лазери и защитни полета, а какви ще бъдат отношенията на хората в бъдеще.
Ако не сте чели Ballard, препоръчвам ви горещо Super-Cannes – любимата ми книга за всички времена. След това Crash (бъдете готови за сексуални перверзии), а след това – за напреднали – късите му футуристични разкази писани през 70-те.
Не смейте да гледате филмираните Crash на Кроненберг или Empire of the Sun на Спилбърг преди да сте прочели книгите.
Погледнах ей така просто от любопитство и в постната ми библиотека няма нито една негова книга, без спомен на кой съм ги дал. Ако вие (о, недобросъвестни приятелю или приятелко) ме познавате извън блога и съм ви давал книга на Балард, моля – върнете ми я :). Моля. Сега тепърва ще се преиздват, но все пак…
Балард е неизвестен в България, защото не е превеждан. А защо не е превеждан – не знам. Преди време правих справка и единствената негова книга на български е биографичната Empire of the Sun / Империя на слънцето. Не знам какъв е преводът, но не завиждам на преводача. Преди да подхванете негова книга, имайте предвид че английският му е много сложен, не само защото е англичанин. Но не се отчайвайте. Ще научите много нови думи, конструкции, чувства.
Неговите книги са повлияли и много музиканти. От Joy Division, които са кръстили песента The Atrocity Exhibition на негов роман от 71-ва, до Kode 9 – собственика на Hyperdub, който издава и сочения за великан Burial. Flanger, една от най-любимите ми групи е кръстила един от албумите си на разказ на Балард – Inner Space/Outer Space. За тях списание Wire пише, че няма да има момент във времето, в който музиката им да не звучи като изпреварила времето си.
Хубав post-mortem за Балард има в Evening Standard.
Почивай в мир.
Повярвайте ми – истина е.
Както се казва – и ние българите сме дали нещо на световната мода.
Ако някой издаде подобна бългаска книга, ще е настолното четиво на мутрите.
Част 2 – Кръгли и квадратни детайли
Част 3 – Кабелна история
Част 4 – Любимата ми улица
Част 5 – История в червено
Ако сте пропуснали, вижте приключенията ми в Букурещ преди 2 години. Този град напредва.
Евтините фолиа, с които по-пимпнатите таксита си затъмняват задните стъкла са по-добрите очила.
Така градът изглежда като някакъв кошмар, но всъщност стои по-добре от реалността.
Звучи като кошмар.
Ако общината наистина даде 4 декара в Борисовата градина за голф игрище, тези от ГЕРБ почват с тъпотиите много още преди да са дошли тотално на власт.
Това дали схемата е корупционна е едно на ръка. Но кому е нужно най-хубавите полета в центъра на София да се загробват в ултра-малко игрище, на което да играят най-много 3-ма души едновременно?
Ако трябва да е голф, имам алтернативна социална програма – на два от най-каубойските блокове в Студентски град да се обелят фасадите и да се превърнат в многоетажно golf driving range както е в То-ки-о. Така голф ще могат да играят 200 души едновременно.
С приятели се шегувам, че след манифеста на Sofia Design Week дори баничарниците в София ще сменят табелите си на Futura (bold) или Frutiger. Или пък МОН ще предприеме национална кампания по кирилизирането им.
Но вчера, когато видях табела на магазин за етно дрънкулки на Графа решена в Myriad (любимия ми шрифт), леко хлъцнах.
Внимавайте какво си пожелавате.
Такаа. Mezzek достигна до етап 2,5 в маркетинга на българските вина, за който споменах преди време. А именно – не толкова евтино и не толкова хубаво. Какво ни остава? Ами да преминем в следващ ценови клас.
Twins изглежда като и всъщност е по-добра и по-скъпа версия на Mezzek. Прави се от Katarzyna Estate, базирани край китния Свиленград. Не мога и няма нужда да ви описвам вкусът на сини сливи, масло дъб и ванилия; важното е друго – ако сте склонни да дадете ~15 лева за вино, към момента – това е най-добрия избор за тази цена. И кабернето и мерлото си струват.