Архив за

Стартирам мега-информационната вълна такъми, която вярвам, че е полезна за всички. А именно – да опиша устройствата, които ползвам (на седмична база) и най-важното – защо точно тези.

***

Ако практикувате аеробен спорт (бягане, колоездене, плуване, ски бягане), GPS часовникът е важен. Показва пулс (еквивалента на оборотите на кола, ама за сърцето ви), скорост, денивелаця и как да се върнете до старта, ако сте се изгубили. Гарантира ви, че ще изминете Х км за Y минути, защото има опцията да писка, когато темпото ви падне. Забавно е, защото прави филма Скорост, но с вас. Изминатият от вас маршрут пък се качва в Google Maps/Earth. Води си и статистика за тренировките.

Защо Garmin? Pulsar и Suunto със сходни функции са много по-скъпи. Forerunner 405 (на картинката) е първото устройство, чиято нова версия е по-зле от старата, която и препоръчвам. 300$, от САЩ. (Сервизът на Garmin в България е добър.)

Flip Video Ultra прилича на играчка, но е видео камера. Събира час MPEG4 видео в 640х480 точки резолюция и с приличен звук; напълно ОК за семейни спомени или интернет публикации като ето това мое филмче. Има 2 копчета общо-взето. Справя се добре на тъмно. Работи с AA батерии, което я прави енергийно-независима. Супер здрава е. USB-то е вградено. Струва $80 в USA (и £99 от firebox.com, които доставят до България). Мога да я вземам навсякъде, без да се притеснявам, че ще се счупи или открадне.

Защо Flip? Има неангажиращия момент на снимките с телефон – хората не се разбягват панически и прочие. Няма консумативи (DV касетки или DVD-та). Вече има и HD версия на същата камера, но който е снимал HD видео знае, че файловете заемат много място и пак имаме проблем. Вариантът на Кодак не е по-добър, разправят.

Слушалки; тук става сложно. Ползвам Bose In-Ear (ляво) навсякъде на улицата, защото са ултра-здрави и имат най-добрия бас, който съм чувал от тапи. Shure e2c-тата (в средата) вече не се произвеждат. Моите са на 3 години и съм им сменял кабелите два пъти. Пак работят невероятно и най-важното – не ми падат от ушите. Ползвам ги като тичам или карам колело. На улицата не е удобно, защото изолират всякакви звуци и дори е опасно. А и ваденето и слагането е тегаво. Audio-Technica-та (дясно), ползвам за вглъбяване в офиса, както съм обяснявал и преди.

Не можах да повярвам, че Аpple Airport Express (в средата) е най-евтиният Wireless N рутер в България. Наскоро проверявах. Ползвам го, защото е единствения с аудио жак, който можете да включите в домашната система и да пращате музиката от лаптопа ви по въздуха до него. А да – и инсталацията му е най-лесната която съм срещал. Наскоро се занимавах с най-популярното устройство на Linksys и ми отне 40 минути да тръгна най-простата мрежа, а аз разбирам едно-друго от мрежи. Извинявайте Linksys, ама за нищо не ставате.

Усилвателят, който не съм изключвал от години е NAD 3130, произведен през 1987-ма в Бостън и закупен от несъществуващ вече магазин на ул. Поп Богомил срещу 100 лева. Докато събирам пари за Genelec 8030A, той задвижва 4 колони, две от които Philips, произведени през 1972-ра в Холандия.

Тази кръстоска между кобур на Макаров и бабешко портмоне е моя кожен калъф за MacBook Pro. Поръчах си го (с не-точно-този-хм-дизайн) в една кожарска работилница до Женския пазар. Предизвиква неистов смях в офиса, но аз го харесвам – мирише приятно и е удобен за носене.

Ползвам мак, защото:

– Всички интерфейси и методи на работа са сходни и прагът за научаване на нова програма е нисък
– Вграденият софутер е качествен и не купувате или крадете допълнителен, за да вършите прости неща (видео/аудио монтаж, обработка на изображения);
– Времето за подръжка (backup, синхронизация, настройки) е сведено до минимум.

В резултат на това:

– С него върша обичайната ми работа около 20% по-бързо;
– С мак можете да правите около 20% повече неща, отколкото с PC;

Ползвам 2 платени програми iWork – 140 лева с лиценз за 5 компютъра и Omnigraffle 5 за $99. За други програми в Mac OS X съм писал и преди.

Backup, защото не знаете какво имате, докато не го изгубите. Ползвам стандартна кутия с твърд диск, който връзвам веднъж седмично с USB за компютъра, за да копира данните. Дискът е криптиран.

iPhone елиминира зависимостта от компютър и нуждата от музикален плейър. Изкарах месец в САЩ само iPhone а там липсата на компютър може да е фатална. Купувах билети, резервирах коли, намирах адреси по карти и т.н.

Последните версии на софтуера го карат да работи все по-дълго на батерия. След като си купих пакет от 512мб мобилен трафик на месец, изключих Wi-Fi опцията и сега издържа на батерия 4 (!) дни, а апаратът ми, все пак, е на 15 месеца. Откакто открих и програмата PDANet, нямам нужда от 3G модем.

Panasonic TZ5, защото е малък, зуумест и има общо-взето 1 режим – автоматичен. TZ5 е и добра HD видео камера: 1280х720 точки видео в 30 кадъра/сек. Справя се прилично с цветовете и стабилизацията както при залези, така и при хардкор концерти, снимани от другия край на залата. Режимът за постоянно снимане докарва 2-3 кадъра в секунда.

За разлика от повечето камерки на Canon/Nikon, тази може да се държи, щрака и навигира само с една ръка. Струваше 220$ от САЩ. Купих си 4GB карта и още една батерия, за да отложа момента, в който едно от двете свършва.

***

И за да е мийм като мийм, предизвиквам Каладан, Metaend, Веселин, Петя, Динко, Ивайло, Нервната акула, Велян, Момчил, Бу, Иван, Георги, Еми и Юнуз да направят същото. Те са хора, които следя и вярвам, че имат афинитет към устройствата. Нека те предадат нататък, a и който друг се чувства заинтересован, ще се радвам ако опише такъмите си и сложи линк към тях тук по-долу.

И не забравяйте – най-важното в представянето на такъмите ви е да отговорите на въпроса защо. И не се ограничавайте до джаджи. Ако имате любима дреха, обувка или кола – също става.

***

Ново, ето и резултатите: Петя, Pro01, Жоро, Велян, JeckyllNet, Илийката, Каладан, d3l, Албена, metaend, Юнуз, Нервната акула, Георги.

(cc) Гергана, която ни пише:

Поздрав по случай светлия Празник на влюбените… 

За улеснение на читателите – опаковката е от вафли, които си купих от супермаркет от голяма българска верига. В първия момент, заблудена от дизайна със сърчицата реших, че това са някакви хранителни добавки от сорта на Doppelhertz.

Вафлите (или по-скоро фа-флите®) са произведени от "ВАЦИ" ЕООД – Велико Търново. Всъщност това са много малки вафлички с ванилов крем и фруктоза. Производителите твърдят, че "предизвикват наслада и приятни усещания", че "гонят стреса", "галят центъра на удоволствието" и "повдигат настроението". Също така "препоръчва се от добрите психоаналитици", но не се споменават имена. Жалко! Най-изумително за мен беше изречението "…ти не си под видеонаблюдение НЕ СПОДЕЛЯЙ С НИКОГО!…яж си ги сама!" Сякаш яденето на "фаф-ли" е типично женско занимание. Може би подсъзнателно се опитват да внушат нещо друго…

Препоръчвам ти да сложиш ®, когато пишеш "фа-фла®", защото тази дума, според надписа на опаковката, е запазена марка на фирма "Санифар"…

Смятам, че тези две снимки повдигат много въпроси. Очаквам с нетърпение коментарите…

Мерси, Гергана! Добавих "®".

Не ме разбирайте погрешно. Аз съм последния човек, който ще е противник на това качественото съдържание и рекламата да вървят щастливи, ръка за ръка към красивия залез, озарен от консуматорски лъчи.

Но!

Днешната вложка на Техно/полис/маркет в Капитал ме стъписа. Съдържание от самостоятелно списание се публикува в реклмана вложка, поставена във вестник, който сам по себе си има съдържание и реклама. Ето това вече е мета.

И така, от днес започвам мега-рубриката Мета времена, която ще следи всичко мета, или феноменът когато абстракция от една концепция се използва, за да опише друга.

Един от най-добрите плакати, които съм виждал в София (след един на Атака от преди няколко години).

Графично съвпадение с цел/идея събитието, плакатност и шега. Всичко си е на място. Браво.

Ето тук по-горе, под тази резачка свъшрва интернетa. По-точно – пазаруването по интернет.

Закон на Еленков за онлайн търговията и доставките:

Колкото по-скъпа куриерска такса платите (надявайки се, че пратката ще дойде директно до вас), толкова по-болезнено е ходенето до Разменна пощенска станция при Митницата.

Извън този ред на мисли и предишните ми взаимодействия; днес видях, че РПС @ М е сертифицирана по ISO от Moody’s. Страхотна вяра ми вдъхна този факт в силата на сертифицирането.

Дори да сте über-отракани като moi, всяка итерация минава с поне пет питания и три гишета.

Хич не съм геймър.

Не съм играл сериозно откак задълбах в Pokémon Sapphire и Advance Wars на моя GameBoy, който сега си прашасва. Последната игра, която превъртях беше Jagged Alliance 2, а преди това – чак Half-Life. Колеги и приятели ме коткат с безплатни ваучери за Света на военния занаят, но успешно отбивам атаките. Оттам май няма излизане.

Не знам дали съм изтървал много. Напоследък всички игри ми се струват еднакви.

Почти всички.

Един приятел ме светна за World of Goo. (На сайта има демо версия.) Игрицата е нещо средно между Lemmings и The Incredible Machine, circa 2008 обаче. Печелила е няколко награди за иновации и игрови дизайн; и е страхотна откъм усещане, музика, физика и интерактивност.

Първо я изпиратствах, после си я купих за официалната цена – $20. После научих от Серж, че разработчикът дистрибуторът и е фалирал.

Тъпа работа.

Брилянтни идеи, но защо пазарът не ги приема – нямам идея. Има ли сайт/блог, който да следи хубавите инди игри, или всичко е мейнстрийм ала Gamespot.com и Blizzard?

Страшно ми харесват новите бутони на Gmail, които вчера се пренесоха и в Google Reader.

Отделно от това, приложението със задачки е чудно както за работа на голям екран, така и на телефон. Хубаво е, че можеш да си слагаш писма като задачки, защото е много по-логично от работата със звездичките.

(cc) Делян Мигаров, който уточнява:

В район от 10 крачки с 3 магазина за весело изкарване и вкарване. Тъй като единият е лидер в района с голямата си площ и лъскави щандове, другите два се борят за клиенти в раздел Outlet! ;)