Архив за

Избягвам политиката в този блог, защото не е от нещата, които ме изненадват. Особено в България.

Но в сряда ще протестирам пред парламента, в 11 ч. За да покажа, че това правителство е потресаващо тъпо.

Въпреки че Градинко ще е там заради идеята, днес ми отне няколко часа, за да разбера кой, по дяволите, организира този протест. И го разбрах от публикация на Веселин (Dzver), но въпреки това информацията за протеста е оскъдна – "пенсионерите" и "студентите" не ме ориентира достатъчно. Нито подкрепата на Костов. Официалният сайт е трагедия, хостната в BlogSpot.

Единственото от което ме е страх е моето присъствие там да не се окаже в подкрепа на PR кампанията на някой псевдо-политик. Или да деля тротоар с шумни хора с черни кожени дрехи и прабългарски знамена.

Но за момента неодобрението ми към това правителство е по-силно от този страх.

It’s a start, a work of art
To revolutionize, make a change, nothin’s strange
People, people we are the same
No we’re not the same
Cause we don’t know the game
What we need is awareness, we can’t get careless
You say what is this?
My beloved lets get down to business
Mental self defensive fitness
(Yo) bum rush the show
You gotta go for what you know
Make everybody see, in order to fight the powers that be

Пуристите и любителите на имидж банки сред вас вероятно не одобряват обувки да се снимат на пода…

Но не това е най-важното.

Тази година забелязвам, че вместо да се опесъчават, повечето пътищя в София се засоляват.

Което е хубаво от една страна, защото пясъка, който се изсипва през зимата се превръща в прах и пролетна кал, която се измива чак от майските дъжове.

Но от друга – съмнявам се солта да прави добрини на колите. Или на кожата или гумата на обувките ви, както става ясно от илюстрацията по-горе.

Благодарности на читателя Светлин Големански за предложението му за навигация с клавиши. Не ми беше хрумвало.

И така, ако четете eenk.com в натура, а не през RSS, вече можете да се местите към предишна и следваща публикация с клавишите "←" и "→". Ако пишете коментар в текстовото поле долу, тази функция се изключва. Направо сме Web 3.0.

Още нещо – ако вие (като мен) сте един от онези 15 души, които са се абонирали да четат и коментарите на eenk.com през RSS, да знаете, че емисията за коментарите, вече включва и аватар на коментиращия, за по-лесно разпознаване.

Нвият смартфон на Palm – Pre е добър, сочат много сайтове. Не мога да повярвам, че са направили нещо смислено, след години глупости.

Хубаво е iPhone да има някаква конкуренция. Последните нокии, прощавайте, ама издишат. В щатите си поиграх с gPhone, но си е пръчка.

Докато чакам да излезе съдебното решение за моя случай с "24 часа", Дневник публикува хубава и добре написана статия за казуса "Автор: интернет"; от адв. Парушев:

Наскоро от името на наш клиент поисках от водещ национален всекидневник да си плати за неоторизираното ползване на снимки на Бербатов. Главният редактор се позова на "световната футболна практика", съгласно която "снимки на футболисти, свалени от интернет, могат да се публикуват свободно в периодичния печат". Опитах се да го извадя от заблудата и да му обясня, че за щастие световната футболна практика все още не е източник на правото в Република България, докато конституцията и законите, поне формално, все още са. За съжаление не успях да го убедя. До споразумение между клиента ми и въпросната медия не се стигна.

В статията може да разберете и изключенията, при които могат да се ползват авторски произведения.

Ново (20 минути по-късно): Сравнението на нарушение на авторски права с производството на картофи на адв. Парушев е добро, но неточно според мен. За мен, нарушението на авторски права не е кражба, а навлизане в частна собственост, както преди време се обяснявах за подобно нарушение в блога на Marc, т.е.:

…ако физически откраднеш една нова Тойота, Тойота има да продава 1 кола по-малко. Ако откраднеш снимка или софтуер, авторът пак може да си ги продава, но ти си нарушил авторските му права.

Това е същото като да си си направил частен басейн сред мизерията, с тревичка и шезлонги, и някой (в случая ти) да се изкъпе в него, без да плаща и да се попече после.

Днес по обед проблемът с газа ме вълнуваше далеч по-малко от 250-те убити и 2500-те ранени палестинци в ивицата Газа.

Но трябваше да ми видите физиономията в 21:20, когато след интензивна тренировка видях тази табела. Бях пред избора да си хвърля студен душ или да ходя до вкъщи миришещ на мъж, ама в лошия смисъл на този израз.

И така – поздравления за единственото момче, което се изкъпа със студена вода и сапун, без да издаде звук. Но това стана не за друго, а защото имаше други мъже в съблекалнята. Иначе да съм изпял два пъти La donna è mobile с фалцета на Антъни от Antony and the johnsons. (Обяснение за дамите: когато има само мъже наоколо, мъжете се държат сякаш правят показно как се държат истинските мъже.)

Но не това е най-важното.

Най-важното е, че не вярвах, че кризата ще ни удари толкова бързо.

***

От днес отварям нова рубрика, която ще отразява по забавен (надявам се) начин кризата, пречупена през живота на обикновения човек.

Ако някоя медиа иска да пре-публикува Моята лична криза, нека се свърже с мен.

Ако имаш запазена марка от 1988, нещата са сериозни.

С искрена радост приех факта, че хляб Тонус отново може да бъде намерен в София. Ако не сте забелязали, неговото менте – Бонус е изчезнало от месец от всички търговски обекти. По неизвестни за мен причини. Бонус не ми беше любим хляб, но го купувах, защото имаха адската дистрибуция. Производителите му – близки до Джокер Медия не са ми симпатични.

И така, оригиналът се завърна в София, след като дълги години можеше да се купува само от Казанлък и региона, където се и произвежда. 201 калории на 100 грама, чуден вкус и идеален за филийки. Цена не мога да ви кажа, защото загубих бележката, но не е повече от 1 лев. От ултра малкото магазинче на ул. Шишман 23.

Леко си противореча с предната публикация, но ShortFormBlog е любимия ми блог напоследък.

Прави се от съкратени журналисти от детройтски медии и е страхотен. В рамките на 2-3 изречения разбирате най-важното. А това се прави много трудно.

…или да туитваш за туитър. Или да пускаш новини/каузи за Facebook във Facebook.

Лоша идея. Ето какво казва Дейвид Уайнбергер, чиито книги винаги съм препоръчвал:

That used to be the case with blogging when it first started. Every other post (including mine) was about blogging. Blog blog blog blog.

If you want to get out ahead of the curve when the next new social writing phenomenon happens, be the one who never writes about it.

Много вярно.