Архив за

Вие сте само на 18 години, очевидно някой стои зад толкова млад човек?
Да, имам финансова подкрепа, разполагаме с различни източници на финансиране. Бих искал обаче да не ги споделям на този етап. Парите ни са "бели", не сме престъпници, нито пък ни финансират черни кръгове. Четох слухове из интернет, че съм подставено лице на групировки, които сега осъзнали колко перспективен е интернет пазарът и решили чрез крехката ми възраст да участват в него.

Твърди новият, 18-годишен собственик на bg-mamma за интервю в Дневник. Фирмата, която купи сайта е регистрирана на 15 октомври. И ме хвърля в размисли кой има толкова пари по време на криза?

Че bg-mamma е чутовно голям сайт като база и посещения, спор няма. Както се казва – банки разклаща. Но е хубаво е да преговорим тази хубава история в Wired, в която CNet купуват Urbanbaby.com – подобен сайт. След промяна в дизайна и много по-търговска насоченост, обществото хора се изнася за месец на друго място, изпрограмирано набърже от потребител на сайта в свободното си време.

Радослав Цонов бе така добър да изпрати тази перла на модерния български словоред и лексика. А и икономия от мащаб. С други думи – как се спестяват пари като превеждаме цели интерфейси и услуги автоматично.

Ако не е автоматично:

а) искам да се запозная с човека, който си организира мислите по този начин
б) мога да предложа по-качествен превод на по-добра цена ;)

Звучи като тест на в. Стандарт, но за момент погледнете на това сериозно.

След толкова дъра-бъра по медиите, от месец се чудя (до)колко кризата влияе на обикновения човек като мен и вас. (Които по българска традиция сме непукисти.)

Знам, че финансите са нещо много интимно, но ще се радвам да споделите опит дори без конкретика в лични отражения на кризата като:

– Имате ли коледен бонус? Ако не (или е по-малък) – кризата ли е виновникът (според вашия работодател)?

– Смятате ли че работодателите удобно, но за момента недоказуемо използват абстрактни съществителни като криза за покриване на техните лоши ходове?

– Банката променила ли ви е лихвения процент по кредит? А по депозит?

– Увеличението на заплатата ви мина ли процента инфлация за тази година? (~13% по субективна преценка на ултраточния независим източник eenk.com.)

– Смятате ли за справедливи свиванията по плащания в края на тази година, след като бюджетът за 2008 е бил смятан без криза?

– Бизнесът ви свил ли се е?

– Мислите ли че българските фирми реагират подозрително бавно на глобалните корекции?

– Имали ли сте трудности с бюджетирането на проекти поради липса на информация за 2009?

– Не мислите ли, че шума по Коледа е по-малко тази година?

За да ги задавам, моят отговор на тези въпроси е по-скоро да, но ще се радвам да споделите вашия опит, който, вярвам, е богат.

Освен, че е на час от София, Пловдив отскоро има още един плюс: artnewscafé – нормално място за кафе. Репликите на мебели на Грчич, Иймс и Аалто на мен лично ми идват в повече, но мястото е много приятно като атмосфера.

Вчера попаднах на нещо интересно, което за жалост никога не може да се случи в София – буркан парти. Предварително рекламиран ден и час, в който всички момичета носеха домашната си продукция за дегустация (сладка, гъби, краставички), а момчетата – избрани домашни ракии.

Благодаря на екипа, за разрешението за снимки и за онази палачинка с боровинково сладко.

Адрес: ул. Отец Паисий 40, Пловдив, близо до Главната и хотел Тримонциум.

Току-що използвах браузъра на мобилния си телефон, за да отворя epay.bg и да си платя LAN интернета. Натиснах бутона плащане и 3 секунди по-късно диода на рутера (който сигнализира, че има интернет) светна в зелено.

Звучи просто, но всъщност е доста сложна технологично-телеком-мобилно-банкова операция.

Модерни времена.

Aко съм на правителството, след спирането на парите от фондовете от ЕС, бих променил европейското знаме към този дизайн: черно, със златни звезди.

Случайно или не, незнаен собственик на заведение в Плодив е произвел този артикул и честно да ви кажа черното стои много, много добре на европейския флаг у нас.

M-Tel ви пожелава весела Коледа с изумително тъпата украса, с която за трети път омотава моста на НДК, с висящите 220V кабели и най-вече – десетките кашони и мърсотии, които фирмата остави след като си положи светещите маркучи.

С появата на Google image search и банките с изображения мислех, че се е изгубил безвъзвратно, но миналата седмица нещо ме накара да извъртя рязко глава на Цариградско шосе. Чак днес имах шанса да отида пеш до там, за да го отснема.

Непреходният български корпоративен дизайн е жив!

Разпознава се по задължителните графични елементи:

– бизнес ръце в радушно ръкостискане. (Опция: часовници, без значение дали това прави ръцете леви.)
– планетата Земя на заден план, Европа да се вижда. (Опция: Струящи UTP (интернет) кабели или оптични влакна.)
– Най-евтините Photoshop преливки

Дизайнът е важен с това, че може да рекламира всичко: от интернет доставчик до, в случая, мелници. Ако някой някога прави антология на българския дизайн, нека се свърже с мен за оригинала на снимката.

Дневник публикува запис на телефонен разговор с измамник, който иска десетки хиляди левове, за да спаси ваш роднина, уж извършил престъпление.

Записът е вторият, при който измамникът вече уговаря цената с журналистката. Тя пък показва невероятно актьорско майсторство.

По-миналата седмица същото нещо се случило и на мои роднини. Според измамниците, аз съм бил блъснал дете на кръстовище.

Блогът на бъдещото издание Идеалист (единственият, в който публикациите са като от печатно издание – с увод, изложение и заключение) се опира на автор от NYTimes, за да дефинира с думата бобо новото мéтро:

Те стават, когато са се наспали. Те не степенуват по важност спорта и работата в дневната си програма, защото и двете им носят радост. Боботата не са фешън, те са модерни, защото разчитат най-вече на добрия си вкус. Боботата са с лаптоп, кашмирен шал и очила с класическа рамка. Тоест стилът им е еклектика на най-доброто от няколко епохи. Съчетание, подчинено на принципа “това ми харесва – вземам го”. Младата жена бобо е с шлифер а ла Бриджит Бардо, но с iPhone и последния аромат на Thierry Mugler. Приятелите на мъжа бобо тайно му завиждат, защото е гледал повечето театрални постановки, а чрез статуса си във Facebook се чуди на кой концерт да отиде. Примерно. Без изобщо да е задължително.

Ще почина.

Моля, нека всеки, който се чувства бобо да вдигне ръка ей тук долу.

Новото ми любимо хоби е да си следя пратките по интернет. Така днес научих къде е китния Нюрнберг. Трябва тези услуги + някаква версия на Google Maps да се включва в уроците по география за 6-ти клас, да речем.

В този ред на мисли, хич не съм доволен от DHL. Вече 5-ти път ми се случва, дори когато платя €35 за Premium пратка, тя да се озовава на добре познатата разменна пощенска станция при митницата където след месец получавам известие и да платя добре познатата такса ценности от 4 лева. И най-вече – да се разкарвам до гарата. Никой от DHL не успя да ми обясни защо така. Имам някаква теория, че DHL са сключили договор с Български пощи те да доставят пратките до някоя митница, а оттам вече да се поемат от аканите български пощи…

Доволен съм от USPS Priority и както виждате – UPS, които позволяват следене дори за най-ниските си тарифи (Горната пратка е €10 за 3.5кг от Хамбург до София за седмица). FedEx и TNT не съм ползвал.

Какви са вашите впечатления?

Aloha!

Добавих каре най-долу (след полето за оставяне на коментар), което ще се осъвременява автоматично с нещата, които са ме впечатлили и съм споделил в Google Reader. Това е нещо като по-тесен филтър от моята новинарска диета.

Защо така?

Споделянето с Google Reader, по което се прехласвах наскоро работи много добре и мисля, че публичността на нещата, които чета ще добавят стойност и във вашия ден. Ако искате да се абонирате само за материалите в карето, ползвайте този адрес.

– Откликвам на вашата обратна връзка; така няма да затлачвам блога с публикации от 1 изречение + линк, който няма много нужда от дискусия така или иначе.

2 недостатъка

Не съм сигурен, че карето прави блога по-подреден (май напротив), но ако ми хрумне (или имате) по-гениална дизайн идея, ще го преместя.

Oще не съм открил как да се появява там и коментарът, който съм го оставил към страницата. Като стане това, ще съм дори по-щастлив.

Кривата употреба на думи с идея да звучат модерно постоянно ми стърже ушите, но в последните месеци важните са 4:

Толкова – директна заемка от английското so, някъде в съзнанието на всеки пишещ трябва със свети, че "толкова" не винаги означава "ужасно много". Понякога е просто толкова. И толкоз.

Горещ – hot първоначално, в България сексуалното от английското значение е отрязано и радиостанциите блъскат горещи хитове за горещи промоции. Вярно, понавлязло е, но само писмено, т.е. не в живия език. Не съм чул някой да казва с глас, че нещо е горещо, ако не е чай.

Артист – от театрален актьор значението на думата се поразшири в последните 2 години към човек, който се занимава с изкуство. Art-ist. Проблемът е, че масово като се каже артист, хората си представят Стоянка Мутафова. И всеки саунд артист или визуален артист има риск да поеме една негативна конотация най-малко.

Продуцент – producer на английски означава горе-долу производител. Филмов продуцент е като издателя в медиите. Пак по същото време музикален продуцент в медиите в България е всеки диджей, който е издал сингъл. Така имиджа на човек с пари се пренася (неуспешно, според мен) към опърпан музикант от Кройцберг, Берлин.

Илюстрирам примерите с последния брой на списание 1, не че те са единствените, които ползват този език, но просто него имах под ръка. (Щях да линкна и към онлайн версията на новия брой, но не се отваря втори ден.)

***

Не знам кой въведе парадигмата ако се пише за изкуство, задължително да се пише въздушно и бизарно; и дори имената на хора, които не са търговски марки, да са изписани консенсусно и колаборирано in latin.

Иначе модерен език среща стари клишета като развенчава мита.

Горещи дизайнери забиват участия.

Продуцентите изпращат какво? Предстояща продукция. И са професионалисти в бранша, хей!

След всички медийни и други артисти в броя, във водещия материал, главният редактор обяснява, че актьорите едно време се наричали артисти. А сега се наричат как?