Архив за

Забравих да погледна цената на килимчето и дали малкият размер предполага имитация на по-малко животно.

(А, и от днес въвеждам нов, по-голям формат за снимките – 1000х625 точки.)

Aloha!

Реших отново да опитам Google Adsense реклами в блога си и се надявам да работи по-добре от последния път.

Всички евентуални приходи ще отиват за покупка и ревю на продукти, които вярвам, че ще са полезни на мен, както и на вас.

За да спестя тормоза на вас, най-верните активисти в eenk.com, рекламките ще се показват само на потребители, които не са логнати. За да се логнете, трябва да се регистрирате. Друг вариант е да следите този сайт, като се абонирате за моята RSS емисия.

Годишното приложение на Economist – The World in 2009 е вече онлайн и спокойно може да си вземете новините в аванс като преговорите какво ще се случи. Ако прекарате няколко минути с него, ще наваксате обща култура за година напред; както винаги – текстовете са написани кристално разбираемo. Акценти за мен:

– Брансън планира да направи междуевропейска мрежа от високоскоростни влакове. И че всъщност свободното пътуване е най-ценното от ЕС;

– тъкмо с досада изтърпях ретроспекциите на тема 1968-ма, а през 2009 ще има нови годишнини – 20 години от Берлинската стена и 60 години НАТО;

дигиталните карти ще са най-ценното нещо за Африка през 2009;

sustainable за 1 компания през 2009 ще означава не да си еко или да се грижиш за обществото, а да продължиш да съществуваш.

Oще новини с които наваксвам тази сутрин:

– Не знаех, че Обама пуши;

– майките, които мятат леки питиета по време на бременност, раджат по-умни деца;

– портрет на пчелар, който отглежда кошери на покривите на 15 сгради в Ню Йорк;

– лятното часово време е ОК ако пестим свещи, но всъщност изразходва повече енергия.

Приключих The First Word и с изненада разбрах, че най-близкия ни общ родител с шимпанзетата е починал пред 6 милиона години и след това сме имали поне 6 общи и по-близки роднини, които са изчезнали.

Ето днес разбирам, че може би ние, хората, сме избили неандерталците с камъни и копия.

Пощенска картичка. Това, че Голдън Гейт не е в мъгла, е изключение.

Ето го в нормалното му състояние.

Southwest Airlines са евтин/lowcost начин да летиш в западните щати, който аз за жалост не открих. Тук будка на летището във Финикс, където можеш да си заредиш нещо с USB или да ползваш ток.

Прочутите трамвайчета.

Аз си мислех, че тролеи има само в Източна Европа.

Всички трамваи в Сан Франциско са различни, защото са подарък от най-различни градове по света. А бездомниците се радват на най-доброто време, което може да си представите.

Най-доброто кафе на света е в Blue Bottle. Откакто пих кафе там се мръщя на всяко друго. Много неприятна ситуация.

В ляво – Kyoto Dripping Coffee, което се прави за 24 часа. В дясно – единствената машина за кафе от сифон Oji, която е изнесена извън Япония. Този вид кафета се правят в Япония от 1910-те, а модерната версия използва не бутанова горелка, а ултравиолетови лампи за подгряване на водата, с което се постига непостижимият контрол на температурата.

Паркинг.

Етикетът за паркиране в Сан Франциско изисква извиване на гумите.

Mостът в сянка – Bay Brigde.

Golden Gate Park, с чешмички и за кучета.

Музеят De Young, сграда от Herzog & De Meuron.

Гледката от кулата.

Сандвичарница, в която хората бяха поръчали и платили онлайн и само профучаваха да си вземат сандвичите.

Джубокс в мексикански ресторант.

Криза.

Proposition 8 забрани гей браковете в Калифорния и общо взето целия град протестираше.

Като например с тази коледна витрина на магазин.

Или с оцветяване на сградата на операта.

Интервю с дизайнера на логото на Обама.

Q: Did you have any qualms about this symbol? Did you ever think it was too “branded” and “slick”?

A: We didn’t, though there were certainly instances where we sensed a need to be careful about its application. We never saw the candidate as being “branded,” in the sense of having an identity superficially imposed on the campaign. The identity was for the campaign, not just for the candidate. And to the degree that the campaign spoke to millions of people, it may have become a symbol for something broader – some have termed it a movement, a symbol of hope.

Белият дом в полу-ремонт.

В бялата къща по средата живят Обамови, преди да се пренесат на другото място.

Медиите са важни в Ди Си.

Дайнър.

Музеят Хиршорн.

Повечето федерални сгради са поне толкова анонимни.

Вътрешният двор на National Portrait Gallery е реконструиран от Норман Фостър с идеята да наподобява облак над нещата, но през деня е задушно.

Един от портретите. Интересно ми е как продукти като Giro Atmos и Oakley M-Frame Strike влизат спокойно и ненатрапчиво както в поп-културата, така и в историята.

Сгради на fraternity/sorority хм, организации.

Едни от хардлайнерите относно войната във Виетнам си имат будка.

Най-популярният изглед към Белият дом всъщност гледа в задния му двор.

Obey!

Една от първите сгради със стоманена конструкция, circa средата на по-миналия век.

Lukoil си имат имиджова бензиностанция.

Джорджтаун, откъдето са почнали нещата.

Колкото и автентично да изглежда, в съседната врата се продава суши.

Waterfront, близо до Watergate.

Автомат за i-неща на летището в Атланта, Джорджия. Хората се тълпят по-скоро да се убедят, че някой е направил подобно нещо, не толкова да купят.

Класически изглед на по-луксозно авеню. В Манхатън всъщност има само 9.

+

Забележителния Seagram Building по средата. От 1958.

Хотелът Waldorf-Astoria + турски гости.

Всеки бизнес свързан с кучета е печеливш.

Dog walking е професия.

Опашка за гласуване на историческия 4 ноември, вторник.

Последната сграда на Франк Лойт Лойд Райт е прекрасна.

Водещия (flagship) магазин на Apple на пето авеню е едно голямо туристическо мазе. Срещу него се продава хот дог, което балансира нещата.

Следва Бруклин

Изглед от P.S.1. Обидно e да се нарече музей, а арт център звучи претенциозно. Нещо средно меджду двете. Хубаво място за модерно изкуство.

Това е Уилямсбърг; сочен за арт-инди-веган-криейтив среда. Наемите надминават $4000 и се редуват индустриални сгради направени на луксозни жилища с ултра-скъпи магазини за финландски мебели. Ако Горичка и списание 1 направят квартал в София, то той ще прилича много на местността около ул. Бедфорд. Ако харесвате някоя американска инди рок група, най-вероятно тя живее и твори тук.

Магазин със столове Artek. До него – криейтив агенция.

Новото строителство е задължително луксозно.

Това е синтезатор.

Следва Central Park

Следват TriBeCa и Meatpacking District – известни с филмовия фестивал, скъпи магазини и арт сцена. Тук е един от най-добрите американски лейбъли за танцувална музика – DFA.

Модерен ремикс на класическия бургер. Напълно кръгъл. $7.

По подобен начин изглежда и Apple магазина в същия квартал, който тук го играе и нещо като читалище за дизайнери.

До тази месарница има магазин с чанти за $20 000, но той не е интересен.

Графитите са реклама на скъп коняк.

Следва западната част на Манхатън, без SoHo

+

+

Телефонна централа на AT&T, превърната в централа за данни (data center?).

Следват интериори

Както пише на инструкциите на стената, още не разбира добре английски. (Но разбира японски.)

Следват хора

Почти всички манекени преди изборите бяха маскирани

Следва хелоуин

Сцени от парада в SoHo

Край на първа част.

…след десетки хиляди километри полет, хиляди шофиране (личен рекорд от 800 за ден), стотици вървене и – както подло сте открили – 42 тичане. Приключенията ми ще се разгърнат в следващите няколко дни, като си оправя снимките.

***

Като говорим за снимки; тъкмо овладях снимането с телефон до висоти, па взех, че си купих фотоапарат.

Вместо както всеки нормален човек (в моя офис) да развея някаква базука Canon, аз си взех компактен. Проблемът с DSLR фотоапаратите е, че изискват чанта и едва-ли-не повод, за да ги носиш. И (до)като ги извадиш, всички вече са се разбягали панически и прочие, защото виждат у теб професионален интерес в снимката.

Та, очите и ръцете ми останаха по величавия Lumix LX3, но беше свършил?! Взех си приличния и далеч-по-автоматичен TZ5. Чудна оптика, верни цветове, хрупкави снимки. Най-добрата камера, която $220 могат да купят. Защо Panasonic? Първия ми апарат беше Lumix DMC DC-20 и работи отлично доскоро, since 2002.

Докато не излезе Sigma DP2, комай в компактния клас няма интрига.

Сега като първокласник въртя ISO-та и фокусни зони. Но с радост откривам, че за да увеличиш картината, вече не е нужно да ходиш напред.

***

Пак като говорим за снимки, на 11 ноември тихичко мина вторият рунд от делото ми с 24 часа. За съжаление нямах възможност да присъствам, но моя адвокат и свидетеля, който поканихме, са се справили добре. 24 часа въобще не са присъствали. Съдията е заявил, че ще излезе с решение до месец, така че стискайте палци да направя обещаното парти с парите от делото. Всички сте поканени.