Дами и господа,
Следващият вторник (27-ми) е първото заседание по делото ми срещу 24 часа, които съдя, защото откраднаха снимка от този сайт и благодарение на нея си продадоха вестника.
Не вярвам нещо драматично да се случи в първото заседание, но в последните няколко дни се опитвам да повдигна темата в медиите или да направя т.нар. media stunt.
Правя го, защото историята е интересна. Нова медиа срещу стара. Нова, отворена правна рамка срещу всички права запазени. Прецедент и сюжет, който се кльопа от 2000 години насам. Давид vs. Голиат, Ерин Брокович, Майкъл Клейтън и т.н.
Писах на Nova Телевизия, няма отговор. Защо правиха кампанията 6 милиона репортери?
Писах на Re:TV да кажат дали ги интересува или не – няма Re:. Защо са се кръстили така тогава? Чак ме хвана яд, че ги похвалих.
Писах на Бедров – работещ в Re:TV и самият той блогър… Мълчание.
Ако бяха ми казали да си гледам работата, щях да се чувствам по-добре.
Моята църква отрича bTV. И не искам да ангажирам в това медиите, за които работя.
Какво правя тогава?
Пиша в блога си, разбира се.
И приемам вашите идеи.
Ако ги осъдя за исканата сума (1000 лева), ще направя едно авторски права парти с този, че и по-голям бюджет, на което всички сте поканени. Да пийнем, хапнем и да отпразнуваме правата си да създаваме и да бъдем автори.
Ново (2 часа по-късно): Иван Бедров отговори лично, 45 часа след моя email до тях:
Това че не сте получили светкавичен отговор, не означава, че писмото ви не е прочетено и обсъдено.
Въпреки вашите съмнения, екипът на RE:TV спазва професионалните норми и няма да обвържем случая от писмото ви с последвалите светкавични заключения.
В моята глава "светкавично заключение" и "публикация 45 часа по-късно" не са синоними, но искрено благодаря на Re:TV за реакцията.