Архив за




Всички добри неща имат край.

Интересното е, че през цялото време доматът седя в стаята ми, но дори след, хм, финала – не миришеше.

Респект към всички 135 души, които се вписаха в каузата за спасяване на домата, който интересно, но беше в animal rights.

И вие си мислите, че знаете какво е ъндърграунд и субкултура?

Днес намерих форум на шофьорите от Софийски градски транспорт. Поздравявам ви с темата кой какво слуша в момента и бисери. Аватарите и подписите на участниците са епични.

Или с темата трева и паранормални явления във форума на Промена.

Съвет за 5000 лева, ако питате мен. Направо коледен подарък.

И така – слушайте; няма да повтарям.

В събота прекарах няколко часа в опит да синхронизирам няколко пощенски кутии и устройства. Изненадващо, успях.

Проблемът е следния: имам 3 пощи; и 2 устройства – компютър и телефон. Искам всички пощи да са на едно място и съобщенията в него да са еднакви във всеки момент.

Решението е Gmail + IMAP. IMAP е пощенски протокол, при който вашата email програма гледа директно какво се случва в кутията (на сървъра). При POP3, пощата ви се тегли локално.

В IMAP ме дразнеше, че ако нямам интернет, не мога да гледам съобщенията си или да търся в стара кореспонденция. Проблемът се реши като щракнах отметка на пощенския ми клиент да пази локално копие на IMAP съобщенията, но без прикачените файлове (да не заемат място).

И така, ето стъпка по стъпка как да синхронизирате пощите си:
1. Включвате Gmail интерфейса си на английски, защото в българската версия няма (!?) IMAP функционалност. 
2. Активирате IMAP от Settings > Forwarding & POP/IMAP.
3. Препращате фирмената си поща към Gmail. (Трябва ви помощ и добро настроение от админа.) Ако искате да изпращате от vashetoime@vashatafirma.bg, добавяте локално изходящия пощенски сървър, защото през Google IMAP не може (или аз не знам как) да се определя друг изходящ сървър.
4. Добавяте колкото искате POP акаунти към Gmail от Settings > Accounts > Get mail from other accounts… Вие преценяте дали Google да оставя копие на другия сървър.
5. Добавяте Google IMAP акаунта си на колкото там имате устройства или клиенти. Ето инструкции според вашата пощенска програма или устройство.
6. Щастие! Сега дори обмислям да филмирам разказ за What’s Your Gmail Story.

Предимства
– Край на спама. Google имат може би най-добрия спам филтър в света
– Каквото прочетете/изтриете от 1 компютър или устройство, седи като прочетено/изтрито на другите. Край на ръчната синхронизация
– Навсякъде се запазват етикетите (папките), които сте стъкмили в Gmail
– Може да интегрирате неограничен брой пощенски кутии
– Може да четете една и съща поща от неограничен брой устройства
– Изпратената през IMAP поща се пази в изпратени писма на сървъра Gmail
– IMAP е една идея по-надежден от POP3; губят се по-малко съобщения

Недостатъци
– При технически проблем с Gmail, горите.
– Драма в сигурността, защото разчитате на 1 парола. Ако някой я докопа, сте я втасали.

Какъв е вашият опит? Според вас има ли по-добро решение на горния проблем?

Колумбийският вестник El Pais е откраднал тази снимка от flickr потребител (и блогър) и при последвалото дело и медиен шум в колумбийската блогосфера става ясно, че не бива да правят така. Ето и цялата история по темата.

В нея се цитира подобно дело в Холандия – блогър срещу вестник Weekend, където решението на съдията, абсолютно логично, е:

"All four photos that were taken from www.flickr.com were made by [first claimant] and posted by him on that website. In principle, [first claimant] owns the copyright in the tour photos, and the photos, by their posting on that website, are subject to the [Creative Commons] License. Therefore [first defendant] should observe the conditions that control the use by third parties of the photos as stated in the License. The Court understands that [first defendant] was misled by the notice ‘This photo is public’ (and therefore did not take note of the conditions of the License). However, it may be expected from a professional party like [first defendant] that it conducts a thorough and precise examination before publishing in Weekend photos originating from the internet. Had it conducted such an investigation, [first defendant] would have clicked on the symbol accompanying the notice ‘some rights reserved’ and encountered the (short version of) the License. In case of doubt as to the applicability and the contents of the License, it should have requested authorization for publication from the copyright holder of the photos ([first claimant]). [First defendant] has failed to perform such a detailed investigation, and has assumed too easily that publication of the photos was allowed.[first defendant] has not observed the conditions stated in the License […]. The claim […] will therefore be allowed; defendants will be enjoined from publishing all photos that [first claimant] has published on www.flickr.com, unless this occurs in accordance with the conditions of the License."

Демек, вестника бърка.

Да видим в моя случай кой греши. (Все още нямам дата за делото)


©© Иван Растаков

Новите минита никога не са ми харесвали. Прекалено са големи. Трябва да се казват Midi.


Днес съдбата ме изправи за пръв път живота ми пред събитието попълване на митническа декларация. И плащане на мито и ДДС.

За няколко тениски, моля ви се.

Но не това е най-важното.

Най-важното е начинът по който се връткат документите в софийската митница.

Отивате на гише 24, за което имате призовка. Плащате такса 4 лева.

15 минути по-късно влизате в друго гише, без номер.

Декларирате стоката – тениски – и дали са мъжки. Ако кажете унисекс, всички митнически служители се обръщат към вас и ви гледат строго. Трябва да се поправите на универсални.

Плащате такса 8 лева за попълване на декларацията и 90 стотинки, да се преснима.

30 минути по-късно ви дават ви декларацията с… дискета!

Казват ви да отидете на гише 11. То е на 50 метра от другото.

20 минути по-късно служителката на гише 11 пъха дискетата в сравнително нов компютър, поглежда декларацията и ви изчислява митото. (12%).

Дава ви бележка.

Отивате в близката банка да платите. Банката е на съседното гише. Плащате мито, ДДС и такса 4 лева. Отнема 20 минути

Връщате се при служителката с дискетата. Тя ви удря 1 печат: РАЗРЕШАВАМ ПРИЕМАНЕТО НА СТОКАТА.

Дискетата остава при нея.

Връщате се на гише 24, за да си получите пратката.

Дискети…

Поуката, драги читатели е: не поръчвайте пратки от САЩ на стойност над 50 €.

Тази публикация има по-скоро историческа стойност…

Но както и да е.

Без да искам, успях да изнеса подкастите които слушам в OPML файл.

Гледайте сега колко мета се получава.

OPML файловете представляват универсален списък с RSS емисии. RSS емисията пък е списък със статии от даден сайт. Подкастът пък е RSS емисия с прикачен аудио файл. Прикачените аудио файлове… Шегувам се.

Та така – би трябвало горния файл да се внесе без грижа от вашия RSS четец, iTunes или подкаст програма като Juice Receiver, за да се абонирате за същите предавания.

Ново (10 минути по-късно): Вдъхновен от този велик формат, успях да изнеса и RSS емисиитe, които чета с моя Google Reader.

Не знам колко често и дали ще осъвременявам тези файлове, но е добре да се сподели.

Призовавам всички уважаващи себе си блогъри да споделят емисиите си с другите. Така всички ще забогатеем! (Поне на знания.)