Архив за

Икономическият ръст и отварянето на границите са предшественици на инструментите на дявола – кредитните карти. Резултатът е, че хората все повече пазаруват онлайн. Аз съм един от тези хора.

Преди 3 седмици си купих 3 винилови плочи за 30€ от магазин в Германия. Дойдоха за 3 дни. Когато с треперещи ръце разопаковах, всички в офиса ме питаха какъв е този календар? Като разбраха, че са плочи, ме питаха дали съм ретро фен. Тръгнах да обяснявам, че това са ремикси от Superpitcher и Wasserman на хита на Tocotronic – Pure Vernunft Darf Niemals Siegen, но като стигнах до Vernunft реших, че ще помислят, че съм нацист; или сноб; и затова спрях дотам.

Но не това е най-важното.

Увлечен от скоростта и лекотата на доставката направих поръчка от същия магазин този път за 120€. Плочите дойдоха с 3-седмично закъснение и трябваше да плащам такса ценности 4.20 лв., която никой в Български пощи не знаеше за какво е.

В момента чакам пакет с тениски от щатите на стойност 180$ и се бави 3 седмици при нормален режим на доставка 5 дни (изпробвано с по-малки суми).

И така:

Имате ли опит с доставки до София, България (от Европа, САЩ, другаде) над определена сума?

Има ли мита/проблеми/забавяния/изчезване за определен тип артикули, например дрехи, техника?

Помага ли на доставката това, че пакетът е опакован като подарък, т.е. без цена?

Има ли значение дали се посочва нормален уличен адрес или пощенска кутия?

Вярно ли е, че след като сме в ЕС не трябва да ходим да освобождаваме определени неща от мито от онази странна сграда до централна гара? (На мен не ми се е случвало скоро да ходя там.)

Трудна задача, но аз, и другите посетители след вас, ще са ви благодарни, ако споделите опит.

Хубаво есе относно това има ли класика в уеб дизайна:

Graphic designers can judge by looking. Web designers cannot. Web designers must judge by doing (or observing others doing). The problem is that too many people judge web designs without actually using them. Instead, they look. When you use the shortcut of looking, you tend to judge what you’re looking at: the visuals. But when you use something, your relationship to that thing necessarily changes.

В последните няколко седмици има бум на тъпо адаптираната реклама в България. Ето няколко примера.


Без да съм виждал оригинала, мога да експериментирам, че на английски девизът е: when you feel that something’s right, hold it tight. Но на български е пълен нонсенс.


Съдейки по Google, тази кампания е за Южна Америка и Азия и това донякъде обяснява безумната идея гнусен-робот-продава-уиски. Както и да е, преводът на български има нещо общо с това, че dream на английски означава и мечта и може да бъде и глагол, но едно но би вкарало далеч по-голяма яснота.


Предполагам, че на английски е better togheter което като цяло има съвсем друг смисъл. Какво му е заедното на това Volvo и живота – не знам. Вие? Подобни примери?

Новият ректор на СУ видимо ползва лаптоп и носи пуловер Ralph Lauren, което като начин на мислене го слага далеч пред Биолчев.

Но не това е най-важното.

Дневник публикува хубаво негово есе относно каква история липсва в българската история по време на балканската война.


Рядко снимка от моя телефон може да накара нещо да изглежда по-красиво, отколкото всъщност е. Ето един от случаите (ето другия). На живо мястото е ужасно.

Не знам какво се случва на транспортният възел под НДК, но днес той изглеждаще ето така. Кмете?

Нищо ново, а?

Преди седмици пътувах с таксист бивш военен и професионален статистик. Един от онези случаи, в които се радвам, че пътувам в такси, щото никога не знаеш на какво ще попаднеш.

Та, той си пази всички касови бележки и си води статистика по дни и месеци за всичко – гориво, скорост, разходи, печалби, зони…

Например, знаете ли че средната скорост на кола в София към момента в работен ден е 12 км/ч (скорост на джогинг е приблизително 9 км/ч.), като всяка година пада с 1 км/ч. През уикенди е 24 км/ч. Едно такси печели средно 35% повече ако се движи, отколкото ако стои в задръстване. Също така според него 1 такси е заето около 30% от времето през деня като през уикенда заетостта е 54%.

Попитах го дали публикува тези данни. Каза, че си пазел тетрадките за него си вкъщи. Казах жалко, публикувай ги в интернет и трябваше да изляза.

Казвам това, щото откривам, че за да стигна до 1 определено място вторник сутрин по 1 и същ маршрут, всяка седмица ми отнема с 5 минути повече. Така ще е до Коледа. После изведнъж всичко ще е малко по-леко. Поне така беше миналата година.

Бърза и доходна.