Днес в Уикипедия ми се падна да чета за ефектът на Моцарт или как ако слушате Моцарт ставате по-умни за период от 15 минути. Алекс Рос, добър музикален критик, който преди време даде готино интервю за TMN, подкрепя това твърдение.

Ако слушам само Моцарт ми доскучава, както и класика от само един автор. Затова ако ми се слуша класика си правя класически плейлист и го джуркам.

Джуркане впрочем е приличен превод на режима shuffle.

В страни от темата, последното ми класическо откритие е Йохан Пакелбел Пахелбел.

Издание на университета в Кънектикът показва, че производството на един Хъмър иска по-малко енергия от тъй актуалната Тойота Приус. Логично, защото Тойотата има 2 двигателя и електрическия е бъкан с акумулатори пълни с алуминий, и никел… и струва 50 000 лева. Като цяло мисля Приус за антология на маркетинга, базиран върху кауза, но това е друга тема…

Съжалявам, че нямам предпоследния брой на Wired, за да ви покажа секцията Infoporn (ако някой има – нека прати, че я няма в сайта). Там имаше прекрасна инфографика, която показва, че енергията отделена за производството на една порцеланова чаша е равна на енергията за производство на 1800 хартиени чашки. И че миейки си чиниите на ръка спестявате 2 пъти повече енергия от ако ползвате миялна машина, въпреки, че горичка.бг ви съветват обратното в техния зелен жокер (PDF). Те ви съветват да носите дрехи от коноп, как да правите сапун от кърма и да си миете тоалетната с етерични масла, но и това е друга тема…

Изводът от всичко това е, че трябва да гледаме на нещата не само като еко консумативи, а като колко енергия отнема да бъдат произведени.

Трудно ми да свикна да работя с програми, които нямат десен клик. Именно Web 2.0 приложения.

Понеже реших, че е тъпо интернет неща да се ползват офлайн програми, реших да мина на онлайн RSS четец, вместо досегашния Shrook.

Та, от вчера се боря да настроя Google Reader, но за промениш настройките на нещо обикновено (като една RSS емисия), трябва да отидеш на майната си в Manage Subscribtions…, оттам да я намериш къде е и да ѝ смениш каквото имаш да сменяш и да натиснеш "запази". (Всичко това вместо да щракнеш с дясно копче в/у даденият елемент и да го промениш.)

Както и да е, справих се с Reader-а, дори успях да изнеса някакъв списък със сайтовете, които следя на български и на английски. Има много сайтове, които следя директно, като например Slashdot и тях ги няма там.

Не знам дали скоро браузърите ще предвиждат опция десен клик за уеб приложения, но би било полезно. Така се чувствам като с 1 ръка.

Или по-скоро ще свикнем да работим без да пипаме "другото" копче. Може би е въпрос за свикване с този "другия" вид софтуер…

Тази сутрин буквално ме сполетяха странни, прегърбени птици. Познавате ли ги какви са?

Бяха групичка от 3 и грачеха, ако това има значение за идентифицирането.

(Знам, че трябва да си измия прозорците.)

Изложбата на скандинавски дизайн в галерията за чуждестранно изкуство е супер. Самата галерия – не е. Вътре няма 1 табелка, която да води до изложбата, която пък е маскирана на последния етаж. Навсякъде мирише на соц.

Неуредеността има и добри страни. Загубвайки се вътре разгледах чудна изложба на африкански дървени фигурки. На първия етаж в дясно.

Скандинавският дизайн е там до средата на май. В понеделник е безплатно. Поне така пишеше на входа. Галерията е красивата сграда на гърба на Александър Невски.

Наличието на коментари в този сайт отваря цял един нов жанр: въпроси & отговори.

И така, виждали ли сте български сайт с PageRank 7?

Големите медии, портали или сайта на правителството имат 6. Посещаваните сайтове като sladur.com имат 4.

Втори въпрос, виждали ли сте български блог с ранг по-висок от 5?

Ако се чудите кой сайт какъв ранг има, препоръчвам ви pagerankstatus приставката за Firefox.

Чисто любопитство.

Ето тук авторът на текста на тази иначе луксозна реклама е решил да съгласува изненадващо с популярното народно название на този модел автомобил – хикс петица.

Днес видях див, сив заек в Борисовата градина, честно.

Badge farm – онази секция в повечето блогове, окичена с различни значки относно какво подкрепят –  firefox, css/xhtml валидация, creative commons и т.н.

Gravatar – глобално разпознаваеми аватари – иконки като на newsvine, slashdot, digg, creative commons и т.н. Някакви дори са направили бизнес модел за това. Интерено защо не се казва glavatar. Glavatar.com е (изненадващо) свободно. Готин бранд за водка.

Водка Главатар. Силата на водещите.

Вече чувам как отеква басовия глас от ТВ рекламата…