В последните 2 седмици, трябваше да обясня на 5 души, че няма 4-ти мобилен оператор, а че ако сте в държава, където Vodafone имат присъствие (най-близката май е Албания) и сте абонат на M-Tel, ще говорите по-евтино с България. Как е възможно да съществаува толкова необяснена кампания?

12800 лева с ДДС могат да изглеждат и така.

Услуга, която 3 години след първата си поява по софийските улици, ме кара да се замисля: какво се кърти, чисти и извозва? (Долната бледа табела рекламира отпушване на канали с видеодиагностика, което е далеч по-ясно, и някак кибер.)

Американските bumper stickers стават все по-популярни. Вчера видях сребърен Голф 2 с тонирани стъкла, джанти тип витло и алуминиев спойлер, на който имаше лепенка: Няма нищо невъзможно, стига да е незаконно. Интересна мантра.

Често получавам снимки от читатели и много често те са снимки на неправди. Умряло куче пред входа, незаконен строеж или блъснати коли, които можеше да не са блъснати, ако нали…

Не знам как да реагирам.

Учудвам се, че моят сайт кара някой да мисли, че е място, където лошите неща магически изчезват след публикация. Не е така. Преди всичко – това е личен сайт. Не че са придружени от 100% смислен, обяснителен текст, но снимките тук се стараят да хванат нещо ново и смешно, посвоему. Надявам се, карат ви да се замислите (на позитивна тема) или да се усмихнете. Или да кажете: Ха!.

На всеки изпращач на неправди отговарям, че да, изпратеното е важно, и да, тъпо е куче да почине пред входа ти (Как се мести умряло куче? Къде се слага?), но не искам личния ми сайт да се превръща в място откъдето струи (макар и визуално) мрънкане. Повечето блогове са такива. Лесно е да мрънкаш. Всяка снимка, която виждате тук е отсята сред 3-4 случая на неправда, които виждам всеки ден и се старая да не публикувам, защото вярвам, виждате ги и вие, и ако всеки публикува просещи възрастни хора, интернета става черна мултимедия.

Май почнах да мрънкам?

Не, предлагам решение.

Zakmeta.dnevnik.bg е нещо средно между фото/видео конкурс и място за обществена журналистика (participatory journalism), където можете да пращате идеи и сигнали за пространството около вас, което, знаем, е общо. Участвайки там, идеите ви ще бъдат публични, медийни и видяни от много повече хора. Признавам, че съм замесен, но дори да не бях, появата на такъв сайт би ме мотивирала да го спомена.