Архив за

В ръцете ми е джойстика на новата конзола на Microsoft – XBox 360. Ръцете ми са в магазин Мултирама. Той е разположен в бившето кино на Славейков и има претенция за най-изчерпателния компютърен магазин в България. Въпреки това, сайтът му води до странен домейн, който съдържа 5% от артикулите и в средата на януари там още е Коледа.

Пред очите ви е 40″ плазмен екран LG, върху който опитах да поиграя на Project Gotham Racing 3, една от най-хвалените игри към старта на конзолата. Играта не почва с песен. Менюто е объркано и за да стигна до каране ми отне 5 минути. А аз съм виждал доста менюта. Трябваше да избера режим на каране, кола, боя, град, писта, да избера къде да стои колата в гаража, ниво на трудност. Графиката е стъписваща, но не знам дали е от играта или от плазмата. Чаках още минута да зареди нивото и тъкмо щях да юрна моята Honda NSX из Лондон и ей на, конзолата заби.

Обърнах се към продавач-консултанта: Извинете, конзолата не работи.

Работи, как, каза той, абстрахирайки се от съобщението за грешка, отпечатано на екран с метър диагонал и брутална яркост, която корейските телевизии вероятно изискват по закон, заради видимостта на рекламите.

Не, не работи. Настоях аз.Твърди, че региона на диска и конзолата не пасват.

Т’ва е щото тази версия на XBox e без хард диск. Каза той.

Тогава сложете игра, която работи на тази версия, предложих аз.

Tази работи, само некои писти не работят, издаде той.

Това е първата писта от първия град и аз съм с първата кола и първия цвят – червен – който дори не ми харесва, казах аз.

Опитай другите, каза той.

Как може да демонстрирате и продавате скъпи игри които не работят свет? казах аз и излязох.

XBox 360 без твърд диск и само с 1 джойстик струва 750 лева. Игрите за нея започват от 100.

Сексизъм в песните на Веселин Маринов.

Метафорите за власт, лукс и обект на желанието в прото-чалгата.

Залезът на политическите текстове и възходът на мелодрмата в поп-фолка.

Product placement в попyлярната култура.

Иванчо Йотата, първият българин с проблеми с кирилицата?

Късното навлизане на Audi във фолк културата като спънка на продажбите на марката.

Любезни читатели,

Вярвам, че не сте от онзи тип хора, който си купуват 168 часа.

Но ако сте попаднали на тази страница от вчерашния брой, тя вероятно е породила няколко въпроса в главата ви.

Слушайте случката.

Малко след писмото ми до Станишев, телефонът на работата ми звънна и ме потърси някакъв редактор, който помоли да го използват, за да направят колаж с премиера, защото така със сигурност то е щяло да стигне до него.

Аз казах: Не, благодаря ви, не желая, дори съм против. Идеята на тези писма е човекът Х пита институцията Z в ролята си на гражданин и следи резултата. Аз работя за медиа и ако исках медийна подкрепа, щях да си я издействам.

Редакторът каза ОК и затвори.

Седмица по-късно, след като продължавах да се радвам, че БСП ми отговориха, аз виждам това.

Което а) е против волята ми б) не е смешно и в) е невярно. И не спазва условията за ползване на съдържание от този сайт.

Аз не съм музикален критик. Никога не съм бил. Не знам как им е хрумнало да напишат подобно нещо. Със същият успех можеше да сложат и тъкач. 168 часа знаеха къде работя, но не написаха истината, защото, предполагам, работя за конкурентна медиа.

Реших да им пиша email с право на отговор, но се оказа, че вестникът им няма уеб сайт. Няма дори проста страничка с контакти.

Оставям изводите на вас.

И имайте едно наум, че ако в личния ви сайт публикувате рисунка на хвърчило, другаде може да излезе като куче, а вие да сте описани като балетист. Или гъбка.