Архив за

Дами и господа,

Чувствам се на гребена на вълната. Винаги научавам новостите пръв.

Позволете ми да ви представя първия български спам, който получих току-що. Малко е неграмотен и грозен, но пък е наш и роден. Написан на кирилица.

За заключение бих искал да кажа: Гний в ада penchob@zeron.bg! Нека пощенската ти кутия я подушат най-злите нигерийски спамъри… Нека сървърите ти не видят ток! И се замисли. Кой би си купил софтуер, който се рекламира със спам?

Най-после!

Вече взех да се притеснявам.

Премиерата на С-класа 2006 беше преди месец, а не я бях мяркал в София.

Викам си – и мутрите ни за нищо не стават.

Но ме опровергаха. Вчера една непозната задница на Мерцедес мина покрай мен. Извървях 2 преки, за да го хвана. Отпред и отзад все така консервативна, а калниците (изненадващо за луксозен седан) са изнесени в страни като на състезателна японска кола, например Mazda RX-8. Най-важното е, че на живо тази кола е по-красива от каталожните снимки. По-красива е и от тази снимка. И от предишния модел определено.

Гледайте я, че скоро ще ви писне да се спъвате в такива по улиците.

И не мислете, че бих искал нещо такова. Просто засичам глобалните пускови срокове и вноса на разни стоки. Все някой трябва да го прави.

Виждали ли сте някъде да продават ръкавици за работа с компютър?

Доста ще се харчат в тези хладни дни.

Предполагам няма да са сложни: гъвкава, тънка, но топла материя, велкро…

За момент помислих че в този тапет в секцията за теглене на Westcoast Choppers участва Гергана.

UPDATE: Смазващо е какви сайтове намира човек търсейки информация за Гергана. Поздравявам ви със статия от вестник Будилник и особено с илюстрацията. Пайнер трябва да съдят вестника за разваляне на имиджа на звездата като публикуват нефотошопвани снимки с неидентифицирани обекти, които носят пръстен на дясното си кутре.

Когато разбрах, че някой е гепил част от южния парк си викам: „ОК. Гепил – гепил. По-добре ново кино, отколкото порутено пазарче с платен паркинг“. Тогава по тези земи имаше точно това.

Вчера обличаха новата сграда. Буквално за дни. Отново сива. Почти свикнах с Хилтън и „новия дизайн“ на Хемус и ето на – още една сграда, която има уюта на психиатрична болница (или офис на M-Tel) вместо да напомня, че е развлекателен център с магазини. Не е ли време късния мутренски барок да свърши?

Има надежда. Днес напускайки София по Цариградско, малко след колелото, в дясно, видях нова красива (за София) сграда. Жълто и кафяво. С наклонена южна фасада; и табели „офиси под наем“. Не успях да я снимам.

Към многото причини да обичам Благоевград, прибавям още една: завод за обувки Вихрен все още работи.

Винаги ходя с някакъв вариант на спортни обувки, защото мръсните и разбити улици на София не позволяват да носите нищо по-крехко или по-неудобно. Всъщност позволяват, но при висока цена на подръжка. След като обиколих магазините, почти се навих на един водоустойчив модел Найки от серията ACG Alltrac, но цената и леко панаирния им вид ме караха да мисля още. Видях Вихрен 2000 случайно в подлеза на НДК. В кичозно магазинче между бюрото за билети и спирката на трамваите. 45 лева. Те спечелиха.

Найки, Пума, Конверс и Адидас гонят ретро вида под формата на римейк, ре-пуск или ограничена серия. Вихрен 2000 си го имат, защото нищо не е променяно. Само трите ленти от страни липсват поради правни съображения. Те са направени изцяло от естествена кожа, без езика, който не е от значение. Подметката е древен полиуретан, ужасно удобен и здрав. Обувката поглъща крака ви комфортно, не го спарва и закотвя петата ви да не се клати в страни. Когато търсите обувки за бягане в повечето случаи сайтовете на фирмите ви оставят да изберете между параметрите лекота, стабилност и удобство. Ако една обувка дърпа в един от тях, изостава в останалите 2. Е, Вихрен 2000 са центъра между лекота, стабилност и удобство.

А сега малко философия, литература и маркетинг.

Ако сте гледали лекцията на Брус Стърлинг за бъдещето на някои неща, сетете се как той обяснява как си купил ментета Найки и обикалял с тях Белград, за да усети как се чувстват хората, които ги носят. Какъв е вътрешният комфорт да носиш обувки, които копират глобална марка. Какви са мотивите на производителите – хора, които могат да създадат много добра собствена обувка, но копират чужди.

Прототипът на Вихрен 2000 са соц адидаските, които се базират на моделa, с който Иван Лендл печели Ролан Гарос през 1984-та. Завода вече няма лиценз да произвежда Adidas, но вместо да изшият поредното менте с 4 успоредни линии или опит за близък модел на Louis Vuitton, те продължават в същата форма, но без марка. Което днес е рядкост. И е похвално. И е приятно странно.

Носейки тези обувки ще се почувствате като героинята на Уилиям Гибсън от последния му роман, която е маркетингов консултант, но не обича марки и изтрива всички маркови знаци от дрехите си. Интересна книга.