Архив за

От няколко дни се чудех на какво ми напомня корицата на последния брой на списание Intro. Първо си мислех за един стар клип на Бьорк, но едва днес се сетих, че се доближава до визията на Screenhead – популярен американски ТВ гид. Като се позамисля ми напомня и на едни реклами на Playstation преди време. Извънземноидните хора са често използвана тема.


Фиг. 1

Фиг. 2

Дискът на фигура 1 може да ви се струва като лятна музикална компилация на Benetton, но всъщност е най-популярната Линукс дистрибуция в момента. Един приятел ми я даде. Той писал на Убунту и те му я пратили безплатно. Комплектът съдържа инсталационен пакет и т.нар. Live CD, което пъхате в компютъра и то зарежда операционната система без да се инсталира и без да ви пипа нищо по компютъра. За проба.

На фигура 2 виждате пробата и по-точно какво става 10 секунди след като сте рестартирали и се опитате да заредите от Убунту Live CD. Колкото и позитивно да съм настроен към Линукс, Убунту задави моя тайвански компютър и разочарова мен. А хардуерът ми не е екзотичен. Ако беше кола, моето PC щеше да е нещо като Рено 19 – грозен, но функционален и преди всичко масов автомобил.

Средно през 2 години ме хваща Линукс маниата и моля приятели да ми инсталират някоя дистрибуция. При последната вълна старият ми компютър успешно пое Слакуер Линукс, но заработи 80% по-бавно. Тогава реших да изчакам. Сега, както виждате, тръгнах да действам пак и сам, но след 10 секунди опити реших да изчакам още 2 години.

Уважавам сайта на вестник Пари, защото пази естетиката на интернет през 1997-ма и пикселските шрифтовете под снимките са много мили. Тази статия има потресаващо добро заглавие и от рубриката ПЕРСПЕКТИВИ се разбира, че МОЖЕМ ДА КОНКУРИРАМЕ ИНДИЯ по аутсорсинг. Неоновият персонален инфоцентър е капак на всичко.

Публикуването на английски в български сайт е тъпа работа.

Писането за театър също.

С риск да се самоубия от противоречие и тотално да ви отегча, пускам линк към едно мое есе, което е на английски и е относно театрална пиеса.

Текстът е за моноспектакъла Lovebox, който ще се играе тези дни някъде в LA. Авторката се казва Милена Фучеджиева и е от онзи тип хора, които никога няма да срещнете, ако нямате сайт и те не ви пишат относно нещо вътре. Тя бе тъй добра да ме направи Chief Robot Advisor на пиесата. Скоро ще си направя визитки с тази длъжност.

Ако сте ОК с всичко до момента, вижте есето Robot Intelligence, Ideals & Love на milenaf.com, в секцията plays. Линкът се казва Thoughts about R.I.

П.с. Шрифтът на сайта е ситен, защото е правен за роботи. И мен ме болят очите като го чета.

С 2 мм нокти пиша с около 20% по-бързо отколкото с отрязани.

Допълнение: хигиеничното ограничение на закона за бързопис е, че човек не може да си позволи повече от 2 дни работа с над 2 мм нокти.

При вас как е?

UPDATE: НИ, на 120 километра югозападно от автора, пише:

noktite traybava da se poddurjat na tazi duljina (dva milimetra), zashtoto yvelichenieto na procenta na burzopisa ne e pravoproporcionalno na duljinata na noktite. ako sa malko po-dulgi trakaneto po klavishite prechi na zakonite za koncentraciyata