Имам ~2 години опит с този сайт и малко повече с писането. Tози текст има цел да ориентира хората, които се чудят дали да имат личен сайт и да помогне на тези, които имат, но искат той да стане по-добър.
Блоговете скоро ще станат много, и модерни. За това спомагат статиите тук и там, некачествената българска преса и многото уеб интерфейси, които позволяват на всеки, че и на леля му, да си спретне обратно-хронологичен сайт.
93% от новосъздадените блогове обаче, са тъпи. То не е защото собствениците им искат да правят тъпи сайтове, а защото авторите:
– Почват без идея. Ефектът на пеперудата твърди, че всяко начално смущение в дадена система води до непредвидими последствия след време
– Нямат техника в писането, а то е най-основното в един блог
– Нямат интернет култура. Не преценят кое има смисъл да се публикува в блог, кое да се прати по email, кое да се разкаже на приятели и кое да не се споменава изобщо
Защо да започвате блог?
Защото хората обичат да се изразяват: да разказват случки, да влияят на други, да се показват, да се фукат, да се оплакват. След като днес обяснението в любов става по sms, мултимедийния преразказ на всекидневието не е проблем да става в уеб сайт. Ако всеки ден срещате неща, които искате да разкажете и покажете, но офиса, времето, мястото или цената на самолетния билет до събеседника ви пречат, трябва ви уеб лог.
Дан Гилмор казва, че блога е като телефона. Вие ползвате телефона си за какво ли не, затова е безсмислено да изброявам за какво може да служи един уеб лог. Преценете в какво сте добри и как то може най-добре да се изрази в мрежата. Дали ще помогне на други хора? Ако блогът ви няма за цел да помага или да споделя опит, направете го забавен – нека това, което публикувате онлайн ви кара да се чувствате горд по същия начин, както след като сте разказали интересна история сред приятели. Или пред приятни непознати.
Важността на писането и стила
Писането е същината на блога. Ако не пишете добре, хората няма да ви разбират. Ще изглеждате скучен. Посещенията ви ще са малко. Ще почнете да се питате дали блога не е загуба на време. Може и да се откажете.
Не се отчайвайте. Доброто писане не може да бъде научено, но лошото е напълно предотвратимо.
Като начало знайте, че нито едно българско училище (висше или не) няма да ви научи да пишете добре, защото представата за текст на преподавателите там е от преди 50 години. Утехата ви е, че най-добрите писачи никога не са били научавани от друг, а са развили стила си сами.
За да се научите да пишете добре, първо открийте автори (писатели, блогъри, актьори, без значение), чийто стил ви допада. Това са хората, които ви карат да си казвате "и аз съм си го мислел това" или "как не се сетих по-рано". Това значи, че техния начин на живот, оттам и мислене, оттам и изказ са близки до вашия. Запознайте се с творчество им и опитайте да наподобите техния стил. Ако се научите да ги наподобявате добре, ще откриете каква малка стъпка трябва да направите, за да се изказвате съвсем по своему. Накрая ще откриете вашия стил.
Хемингуей никога не се е старал да пише като Хемингуей, а е развил изказа си до степен, която отразява съзнанието му ясно, тоест казва какво мисли 1:1, без загуба на качество. Това прави неговият стил уникален. Същото важи за всеки добър автор.
Правилата
Както авиокомпаниите трябва да са лицензирани, за да може държавата да гарантира на гражданите, че дадена фирма знае как да проведе безопасен полет, така авторите трябва да следват правилата, за да могат читателите им да се чувстват комфортно четейки. Правилата не са ограничения, те не пречат на дестинацията на полета.
Абзаците и главните букви помагат за ритъма на четене. Запетаите отделят смисловите части в дългите изречения. Никой няма да ви се кара ако допускате грешки, но добрият правопис показва вашето отношение към читателите. Латиницата е кофти, не защото е анти-българска, а защото е нестандартна. Четенето на латиница бавно, все едно караш извън пътя. Vseki tekst na latiinca, po-dulug ot 1 sms, trjabva da se izbjagva. Видяхте ли?
Ако искате да ви разбират, да вълнувате хората, да предизвиквате реакция, трябва да сте ясни. Няма да сте ясни, ако не следвате правилата.
Създайте нещо
Ако публикувате линк или смешка, които сте получили по ICQ, рискът читателите ви вече да са го видели е 300%. Аз получавам подобни поне 3 пъти. А преди да го получите, вече той ще се е появил в логовете на BPM, бъдете сигурни.
Вместо да слагате линкове към 10 статии всеки ден, направете 1 нещо, към което другите да сложат линк. Ако пък държите да сложите линкове към 10 статии, свържете ги с някаква логика и направете история от тях. Не играйте ролята на разносвач на готови неща. Добавете стойност.
Ако даден текст ви развълнува, разберете какво ви допада. Вероятно е то да допадне и на други. Ако нещо ви потриса, анализирайте; замислете се кое ви дразни и се старайте да го избягвате, било то публикации на източен диалект, самоцелни сайтове, нарцисизъм или несвързано всекидневие.
Забавлявайте читателите си. Чувството за хумор може да има много измерения, от смях с удряне по масата, до усмивка и възхищение на оригиналността на автора. Малко хора, например, могат първото.
Ако имате проблем, опишете какво ви е довело до него. Потопете читателя в проблемната атмосфера, за да го усети и да ви съчувства. Тъжните филми също са хубави.
Ако сте си прекарали добре, бъдете конкретни. "Яко" не е достатъчно добро прилагателно, за да опише едно парти.
Интернет култура
Понятието включва малко интернет опит и много мислене.
Ако започвате блог, примирете се с факта, че първите 6 месеца няма да получите обратна връзка, пари или запознанства със секси читател(к)и. Преговорете самурайското мото, че "който не очаква благодарност, никога няма да бъде разочарован" и карайте напред.
Преди всяка публикация помислете "има ли смисъл да пиша за това в блога". Ако "да", замислете се под каква форма да го сервирате, че да изненада читателя. Изненадата се поражда от оригиналост.
Забравете за брояча на сайта ви, защото както при добрата музикална колекция, не количеството, а селекцията прави качеството. По-добре да имате малко, но готини читатели, отколкото аудиторията на data.bg.
Приемете читателите си като приятели. Ако сте откровени с тях и ги изслушвате (като отговаряте на писмата им) ще спечелите доверието им и след време те на свой ред ще направят нещо за вас; като например да купят вашите слушалки.
Не жертвайте качеството на публикациите за сметка на тяхната честота. Ако си мислите "какво да драсна днес", каквото и да напишете, няма да е хубаво, защото е насила. Изчакайте нещо да ви вдъхнови и го напишете. Ако нямате време тогава, отворете си папка "за блога", оставете си лепяща бележка на екрана и го направете по-късно.
Не пишете за неща, които са се случили на много хора. Това е все едно да преразказвате вицовете на Слави.
Ако сте против нещо, бъдете конструктивни. Не обяснявайте, че е тъпо, а защо е тъпо. Ако не се сдържите и излеете гнева си срещу лице или институция, направете така, че ако то ви чуе да разбере къде бърка, какво губи и да се промени.
Не се бойте от коментарите. В интернет позитивни коментари почти не се срещат, защото хората са прекалено себични, за да кажат "да бе, супер, и аз така мисля" под ваш текст. Те се съгласяват мълчаливо. Несъгласието виж, е явно винаги. И е два типа, от които единият има значение. Ако някой ви каже "ти си супер зле", той показва единствено, че не е вникнал в темата, защото не е написал конструктивна критика. Ако пък някой е бил старателен, за да ви напише конструктивна критика, благодарете му. Вземете предвид неговите забележки и подобрете изказа, темата и текста следващия път.
Не трийте публикации. Така всички, които са линкнали към изтритото ще попаднат на счупен линк и ще загубите точки. Ако сте объркали факти, поправете ги, като под публикацията внимателно обясните какво сте поправили. Ако сте нагрубили някой, извинете му се, както бихте направили на живо. Ако изтриете нещо, все едно лъжете, че то не е съществувало.
Спазвайте авторските права. Публикувайте снимки на Бекъм само ако сте го хванали на улицата. Ако нямате такива, приемете предизвикателството да опишете как изглежда той на 50 х 50 пиксела jpeg. Публикуването на чужда работа доказва, че не сте създали нищо днес.
Лично пространство
Обмислете много прецизно личната граница във вашия блог. Рано или късно семейството и приятелите ви ще открият сайта. Гаджето ви зададе въпроси за снимки, които сте публикували преди време. Под този натиск вие ще започнете да се самоцензурирате. Да се стараете да изглеждате както близките ви познават, а вие, знаем, вътрешно сте друг(а).
Накарайте читателите да се чудят за вас. Един приятел казва, че човек трябва да праща снимка или от шията нагоре, или от шията надолу, за да може получателят да си въобрази липсващата част, но пак да се съмнява и да има интерес.
Не публикувайте снимки на хора без тяхното разрешение. Ще им навлечете проблем, ако трети човек ги види и не разтълкува контекста правилно. Като цяло, внимавайте да не избложите някой.
80% от авторите слагат името си зад блоговете и след като вие вероятно сте сред тях, бъдете отговорни лично за публикациите си.
Ако се прави с мярка и внимание, един блог може да ви донесе много ползи. Ще се усъвършенствате в най-трудната форма на писане – късата. Обратната връзка е най-забавното нещо, ще се опознаете по-добре. Ще станете суперзвезда за двуцифрено число хора. Ще срещнете хора, които не бихте могли да срещнете иначе. Ще ви дойдат идеи за бъдещи проекти.
____
П.с. Ако текста ви е развълнувал, прочетете How to Write a Better Weblog на Денис Махони – човекът, който ме вдъхнови да започна този сайт. Вижте и To Blog Or Not To Blog на Йовко Ламбрев, който обяснява блоговете от нулата и споделя богат личен опит по темата.
П.п.с. Възнамерявам периодично да осъвременявам този списък със съвети. Ако имате предложения или искате да споделите опит, пишете ми.