Ако работя на компютър в изцяло тъмна стая ми е много по-трудно да се концентрирам, отколкото ако има слаба светлина.

При вас как е?

UPDATE: КМ, която се намира на 3000 км западно от Калотина пише:

Za men purvi zakon na koncentraciata e che triabva da si se naspal… i da si leko gladen.

МБ от София пише:

Не мога да се концентрирам в АБСОЛЮТНО тъмна стая, ако работя, чета, пиша… Най-добре работя вечер, ако има запалена малка лампа на масата, където е писито, и още една в стаята, ама не силна, може да е насочена към тавана…

Иначе, ако ВСИЧКИ светлини освен монитора са изгасени, тогава мога да играя само някаква игра на писито – тогава концентрацията е много ПО-ГОЛЯМА (същото важи и за филмите).

Знаете ли че Джакузи е запазена марка?

Също както джип, уокмен, памперс, ксерокс…

Дълго време се чудих защо не намирам думата в речник… Може би е време някой да направи речник със запазените марки.

Днес разтребих десктопа и видях, че прахта върху принципно черния екран е придобила претенциозни арт-измерения. Нея скриншот не я лови, затова я снимах. Сега ако бях по-така, щях да реализирам постоянна изложба в Червената Къща, да съм спонсориран от HP и да продавам разпечатки. Ама не, така става по-бързо.

Изборите ни са топ новината на главната страница на английската Уикипедия. Не знаех, че Симеон II е единствения монарх, който е бил избиран да управлява в друг обществен строй.

Преди да си сменя изтичащия паспорт, тази приятна история ме подсети да съхраня поне на снимка моята албанска виза.

Изглежда примитивна, но е най-трудната и скъпа виза, която съм изкарвал. Струваше 50$ през 2002-ра и ми отне 2 седмици на -10 градуса пред албанското посолство на Кракра 7, където чакането се случва на улицата. Освен мен, за албанска виза чакаха 20 шофьори на тирове с битум. Битум не ви трябва да знаете какво е. Историите които чух от тях промениха представите ми за икономиката в Източна Европа.

Освен 50$ вход, както много африкански държави, Албания изисква и такса изход. Като напускате държавата сте задължени да платите 10$, срещу които ви издават приятна квитанция с техния двуглав пернат символ.

През юни 2002, Албания отмени визите за българи след двустранно споразумение с правителството ни. Репортажът, който бе излъчен по Канал 1 се стори смешен на много хора, но не и на мен. Не и на групата шофьори, сигурен съм.

Днес не забравяйте светлия пример на тази светла жена, която сме споменавали тук и преди.

Последното нещо, което очаквате да срещнете на Витоша е паваж. Честно. Tук в ляво на екрана собственикът на този сайт се опитва да се спаси от паветата карайки по прахта до пътя. Той не е възседнал Pinarello Cross или Biomega MN, а антично състезателно Peugeot Aubisque, за което предишният собственик – професионален колоездач от Казанлък – твърди, че е участвало в Tour De France 1988. Кой знае?

Паважът е страшен, защото гумите на всяко състезателно колело са дебели колкото вашия палец и всяка вибрация от шосето се усеща познайте къде… Там, и в ръцете. Изводът, приятели пистови колоездачи, е да обръщате веднага щом стигнете Златните мостове и да не си мислите, че към хижа Момина скала ще ви се случи нещо интересно.

Сигурно сте виждали серия грозни (по моему) банери, които гласят не на софтуерните патенти! Тази статия на Ричард Столмън обяснява леко и за нетехнически хора защо патентите в програмите са зли и защо европейският парламент не да гласува „за“ тях през юли.

Ето на, 4 дни не публикувам нищо, хората мислят, че съм се изчерпал и започват да ми изпращат снимки на своите домашни любимци.

Лошо няма.

Запознайте се със Сатоши, чийто поглед убийствено напомня физиономията на на Кристиан Бейл в един скорошен филм. Сатоши за малко да се казва Вейдър. Добре че доброто понякога побеждава и маниите минават бързо.

Приятна статия на Дейвид Уайнбергер относно мотото на Google: Don’t Be Evil. Винаги съм мислел, че е тъпa корпортивна мантра, но той успя да ми обясни защо.

Фотография: Глиги

Читалня на държавния архив, заснета рано сутрин. Машините са екрани наблюдение на микрофилми Micron. Американски. От края на 70-те. Невероятно са красиви като ги включите. Най-хубавото е, че всеки български гражданин има достъп до архива. Институцията се намира в бившата сграда на държавна сигурност на ул. Московска. Срещу Toba&Co. По думите на жената от архива, с която слизам в асансьора: Tая сграда мамата си е ебала. Ти да видиш в мазето какви са килии. Идват хора тука и само влизат в стаите да си спомнят къде са ги измъчвали, ей така, без да кажат нищо. После си тръгват.