Добре дошли в новата, пролетна, бледозелена цветова схема на сайта. Оттук нататък, цветовете ще се сменят сезонно, кво като сезоните не са в час.
Между другото, срокът за поръчване на тениски изтече преди малко. Поръчалите се броят на една ръка, но за сметка на това жените преобладават.
Предвид поредицата от злополучия между БТК и кабелните оператори относно шахтите за кабели, въпрос на време е Електроснабдяване или Общината (който там е собственик на електрическите стълбове) да погнат LAN доставчиците за техните разпределителни кутии.
След 5 години, когато Wi-Fi започне да се използва от малките доставчици, подобна снимка ще ни се струва много мила.
Едно добро нещо на София е, че можеш да видиш нови чанти отпреди 30 години, които изглеждат по-добре от всички Gucci и Prada ментета наоколо.
Ако не бях намерил това кафе на щанд в супермаркет и ако цената му не беше някъде между Douwe Egberts и Lavazza, щях да си помисля, че в златното фолио има нещо друго. Вкусът му е супер (като за домашна кафеварка).
E-mail me via my gum-popping secretary, Velda, by clicking HERE.
And yes, thank you, I am satisfied with the size of my penis, as is everyone I show it to.
Джеймс Фин Гарнър има супер чувство за хумор, което освен на личния му сайт, можете да видите и тук.
Милен Кърджиев изпрати горната снимка от екран на банкомат и тя влиза в историята като втората неавторска снимка публикувана тук. Гледам я и мисля, че бих се доверил на тази банка. А и сайтът им изглежда зле през Firefox.
UPDATE:Авторът на снимката добави, че банкомата е иронично поставен до офиса на Майкрософт България на улица Гогол.
Офанзивата за шумоизолиране на пода свърши така. Към топките добавих едно дебело парче стиропор. Въпреки че не знам какво става със съседите отдолу, звукът в стаята е много по-добър, защото басът вече не минава по паркета, а приятно изпълва пространството.
Eenk.com разширява своята нефокусирана дейност към лека търговия (комерс), като ви предлага да си купите тениска като горната.
Надписът казва животът в София ме направи посредствен. Тениската извинява външния ви вид, моментното ви занимание и е метод за самоирония. Извинение си трябва, защото София често ни прави да изглеждаме посредствени, без да искаме. Например да не слагаме бели ризи, защото привечер те винаги са изцапани. Освен вас и вашият вътрешен комфорт, отвън ще я схванат само някои чужденци и българите, които знаят думата mediocre. И двете групи са малки.
Иначе, чисто физически, тениската е много яка. Стандартна якá, 100% памук, създадена в България от тестван производител. В зависимост от интензивността на носенето може да издържи над 4 години. Надписът е рязан на плотер, фолиото е на 3М, а шрифтът е Helvetica, най-изисканият на света. Цената е 15 лева, плаща се на ръка, при тържественото връчване на тениските, което ще бъде обявено тук.
Поръчайте по email като посочите цвят и размер. Освен в горния приятен тъмнотъмносив цвят, тениската се предлага в черно или тъмносиньо. И в четирите размера – S, M (на снимката), L, XL. Надписът винаги е на гърба, за да може посланието да е по-анонимно.
Офертата е валидна до следващия петък, 29-ти април 2005. Поръчки извън София не се приемат.
Имам проблем с шума от мен към съседите и потърсих решение. Получих ценни отговори и започнах с най-евтиния вариант, който виждате по-горе. За да срежете 1 тенис топка ви трябват 3 ножа (за сирене, джобен и касапски) и 5 отнема минути труд. Колоните ми придобиха атлетичен вид и понякога се клатушкат. Засега в стаята се чува малко по-добре, но преди да предприема други мерки, ще слушам внимателно, за да усетя разликата в продължение на няколко дни…
В името на историята, започвам серия синтактични разбори на софийските местности, 2005 г. сл. н. е. Стартът е с ежедневната част на булевард Витоша – най-скъпото място, ако сте решили да отворите магазин. Серията включва злокобен графичен дизайн & типография, за които моля да бъда извинен.
Минетка, Мида, Отварям куфара, Алкаж, Лидер,
Зайкомба и най-вече Кума Лиса.
Legaltorrents.com е супер сайт за легални .torrent файлове. От там си дръпнах аудио версия на последната книга на Лари Лесиг и ще се опитам да слушам по една глава на вечер, защото май не ми се печата и чете.
Методите за запазването на паркоместа в моя квартал стават все по-фини и леко арт.
Интересна статия в Ню Йорк Таймс относно new games journalism или описването на игра от името на твоя герой. Преди време прочетох Bow, Nigger (забележете как NYT не пишат nigger в статиите си) и ме впечатли, въпреки че не разбрах, че е ревю на игра. Сега както гледам доста сайтове са се ориентирали да пишат по този, според мен правилен, начин.